има нещо което винаги ме е дърпало
към магьосниците със сухи коси
вятъра острата гора
пълнокръвните пипала на идеята
затиснати под формата звука светлината
овъглената траектория на пръсванията ми
задушила порива да те разбера
а сега имам паразит
Ненавист
мъничък черен зародиш
наблюдавам с изумление крехкото му телце
неистовата му борба за живот
здраво стиснатите му очички
и се чудя дали ще ме надвие
9.5.08
foetus
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment