30.10.08

Ателие Пластилин

Хайде да отидем на това? В събота, от 19:00, "Цар Симеон" 48

Photo day 1

закуска = кафе + сметана + кифлички + ябълки
уют = свещи + прасковено + споделено + килим
Дени = душа + идеи + пластика + светлина
фото ден = инсомния
:)
...и ето няколко хинта, после повече:

P.S. Ако ме уволнят, за т'ва ще е...

Дени Д. in action; градинката на Баня Мадара.Why didn`t you say so?!Пантофките на съквартирантката й в коридора...Туй трябваше да легна на земята, за да го снимам, без да го пипна... ама стана яко :р

29.10.08

(не)контролируема

Един приятен социален феномен е, че контрольорите в транспорта никога не ме глобяват. Хвала! За година и половина возене в 72! Тази сутрин за пореден път по рамото ме потупа гардеробест чичко със синя яка, на който не обърнах никакво внимание. Явно ученическият ми вид буди снизходителност - раница, слушалки, сенки под очите, загризан химикал и снопче изпринтени лекции (всъщност бяха нощните материали за шизофренията). Искам да благодаря на тези хора, че поне те се грижат за учащите в държавата. Разминах се любезно с чичото и слязох една спирка по-рано. И той знаеше, че нямам билет, и аз знаех, че едва ли ще ме ошамари за което. Ето на това му викам чисти делови отношения! :)

Иначе утре се заформя хубав фото-ден, с подкрепата на Gerga от MySpace (ще я видим и тази птица каква е) и Дени, която ще свари по кафе сутринта :) Стискайте палци клипчето да се получи такова, каквото го виждам в главата си.
Да, клипче ще е, по-скоро слайд от фотоси, закачен към някоя песен. Софийски неща, усещания, есен, детайли. Нетърпелива съм вече...

Абе, чудя се дали в петък вечерта или в събота да правя баница, кой какви предпочитания има? За гости, естествено.

И последно, познайте кой пристига в София за рождения ми ден :)

28.10.08

Re:

Нещо хубаво, което прочетох случайно тази нощ в един форум. Защо изобщо се зарових там... ами, помага ми да разбера повече неща за хората, начините на мислене и възприемане на света, изобщо кой как се справя с проблемите си (които често смятаме за незначителни) от различна психологическа гледна точка. Не всичко e въпрос на "стягане"... И ми трябваха години да го разбера. Има нещо, наречено "психохигиена". И я забравяме, мамка му, защото сме си заврели главите в голямата житейска торба с лайна и подаръци още от самото си детство... Ровим, само за да докопаме поредния item, без да се замисляме какво става вътре в нас, къде отиват нещата, с които сме се "справили"...
Както и да е, ето едно позитивно откъсче. Надявам се да имате търпението да го прочетете до край. Аз ще продължа да търся материали по темата, ако на някой му се намират полезни книги, да пише.


"Re: Шизофрения
от Силвия Д. на Пет Авг 15, 2008 9:41 am

Здравей:-)
Поне не сме сами;-).Можем да споделяме колкото си искаме:-).
[...]
Като чета, това което пишеш за себе си струва ми се,че и при теб наступва този момент.
[...]
Съветът ми към теб е да споделяш и да не спираш да споделяш. Може с мен да споделяш аз съм насреща.Направи генерални промени в живота си в куцащите звена поне аз така се оправих. Теглих чертата. Когато търпиш прекалено дълго идва един момент в който твоето същество иска да се освободи .Просто не се съпротивлявай на желанията си. Ще ти олекне.Бъди смела. Ще се справиш дори и никой да не ти вярва. Щом трябва ще се справиш програмирани сме така да оцелеем. Представи си ,че има два бряга . Ти си на единя. Единят е по-ниско разположен от тругия. Твоят обаче приижда много вода по реката(да кажем) твоят бриаг започва да потъва. Можеш да останеш там и да проверш дали няма да те залее. Можеш да се засилиш и да се опиташ да скочиш на другия бряг, но да не ти е толкова голям отскока тогава ще цопнеш в реката и ще ти остане една възможност да плуваш към брега. Във всички случаи ще трябва да се плува само,че можеш да избереш дали да е преди да те зелее водата или след това. Моят съвет е да скочиш когато все още имаш сола за отскок. Просто ще намалиш разстоянието. Трудно е всичко,но е чудесно когато стигнеш брега и излезеш от воадата. Жив си оцелял щастлив си. После се обърни към брегът който е залят и ще видиш колко хора има там като теб, които все още се опитват да се задържат там давят се кашлят от воадата, а тук таме и някой който се вързал за дъното нарочно. Друг се опитева да го отвърже,но не става и двамата се давят. после погледни към брегът на който си ти и ще видиш колко много хора има там. Те не говорят много. Изглеждат замислени и толкова спокойни и щастливи. Сами си пречим да сме щастливи и успешни;),когато вървим срещу себе си, ограничаваме се, замагляваме инстинктите си, а те са истинските;) това сме ние......Силвия Д.

Мнения: 5
Регистриран на: Вто Юли 29, 2008 7:35 am"

P.S. Не съм редактирала по никакъв начин мнението (освен съкращенията, където описва лични неща), надявам се това не е от значение в случая.

Troublemakers

Две неща, които открих миналата нощ и не мога да спра да слушам... Две пътувания. Да сънуваш огромна зелена река, в която се движиш като змиорка, а двамата те гледат как се отдалечаваш с лека тревога и ти махат да се върнеш обратно. Да те събуди (с целувка?)... различно лице, и все пак да се усмихнеш.

Get Misunderstood
Awake

"Personne ne sait ce qui se passe aujourd'hui parce que personne ne veut qu'il se passe quelque chose, en réalité on ne sait jamais ce qu'il se passe on sait seulement ce que l'on veut qu'il se passe, et c'est comme ça que les choses arrivent.
En 17 Lénine et ses camarades ne disaient pas: Nous allons faire la révolution parce que nous voulons la révolution. Ils disaient " Toutes les conditions de la révolutions sont réunies, la révolution est inéluctable !" Ils ont fait la révolution qui n'aurait jamais eu lieu, s'il ne l'avait pas faite et qu'il n'aurait pas faite s'ils n'avaient pas pensé qu'elle était inéluctable uniquement parce qu'ils le voulaient.
A chaque fois que quelque chose a bougé dans ce monde ça a toujours été pour le pire! Voilà pourquoi personne ne bouge, personne n'ose provoquer l'avenir ! Faudrait être fou pour provoquer l'avenir !!! Faudrait être fou pour risquer de provoquer un nouveau 19 un nouveau 14 ou un nouveau 37.
- Alors , il ne se passera jamais plus rien ?
- Si parce qu'il y aura toujours des fous et des cons pour les suivre
- Et des sages pour ne rien faire... "

Някой иска ли да снимаме по улиците, малки софийски фреймове? Сглобява ми се нещо шарено, меко и прозрачно... Сутрини? Хартиени мисли, капки от пъзела... връщат се. Жужа твърди, че съм видимо влюбена, аз отричам като хлапе, счупило за пореден път сервиза. Просто ми е творческо!

не мога да ти кажа вместо това се вцепенявам говорим за такива неща... алкохол, дрога, случки емоционална интелигентност можем или не без другите говорим за Индия, джунглата je m`en fous des frontières когато ме боли мисля "няма пък!" и кротко довършвам нощта си сутрин се връщам мия чиниите закусвам и доста цигари димът ми потъва във музика боички и купчина комикси... заспивам преди да заплача

27.10.08

LA MUSIQUE est la science et l’art

ТУК един мил стар съ-блогър качи саундрака на Vier Minuten, съвсем скоро след като го попитах дали случайно не му се намира :) В същия този сайт можете да откриете невероятни неща, повече или по-малко популярни цели албуми и изобщо приятно разнообразие от (не) стандартна музика, лесна за сваляне. Препоръчвам много силно Belleruche, те са в поуста след Vier Minuten. Хвала! :)

Иначе ми е някакво пъпешово откъм дизайн, дойде време за промяна и ми опадаха листата на блога :) Бюро "Рекламации" няма да работи до второ нареждане, тъй че без ехидни забележки. Черно е, защото ми харесва като фон за снимки. И не съм мрачна!

Why go?...

Острец... с(к)итнеж, Ловеч, Сандански, дом, тенджера кафе... За кратко пояснение към снимките - посочете с курсора. За по-голям размер - клик.
Скоро ще стана на 22...Двете котета и тенджера с кафе - домашна идилия :)Ska!Натюрморт, речна композицияМома Цветка излиза от банятаЕсенни минзДухариЛовеч се оказа доста приятен градToday, tomorrow... too lazy.Крачета!(б)аняDaydreaming...She left homeСамо дето нямаше крава, която да яде круши на покрива...Joder, Моцарт е бил жена!?Ако излезеш с брадвичката, ще те поканя на среща ;)

23.10.08

I found it hard It`s hard to find

Един от любимите щутгартски. Поздрав за Жи.

22.10.08

72

72 не минава, 72 не минава втори път, вървя бързо, залитайки от разпокъсания сън, закъснявам с час за нощната, мисля си хубав месец беше, нищо, че още не е свършил, на мен ми е едно такова приключващо, ето, случиха ми се котка, приятели, място, където да се прибирам, и работата не е лоша, университетът също, нали само за това мечтаех, случи ми се да поскитам, да се влюбя, знаех си, че ще си намеря циганката на пътя, има я толкова отдавна, случи ми се малко страх, повече гняв (не успях обаче да се разплача истински нито веднъж) и ми хрумва боже, ами сега какво ще правя с всички тези неща!? дори не мога да разказвам на И., тя минава дневна, ето още един човек, който бавничко ще се изхлузи от изтънелия ми живот скоро... отново ми се прави нещо различно, другаде, тясно ми е в себе си, раздърпала съм се, искам този огромен свят, нещо в мен крещи, че не може повече така и все пак, и все пак...

на бюрото в офиса намирам оранжево листче с надпис "Искрица живот!"
дали колежката е добре?

21.10.08

шотове

много ми се пикаеше по пътя за Ловеч, Павлина
чак се разплаках
безсилие
а ти беше делова като пиколо
като посланик на извънземните
плувнал в търкалящи се по миглите ми слънца
трябваше просто да скоча от колата
във вятъра
и да замразя всичко, скалите, сеното, пустия балкан
историите ти
преглътнатите "об.... .." след това
в раздрънкания вагон
до уличните кучета
когато исках да се вмъкна в теб до костите
след щраусите
и еуфорията
и малко по-надолу, до
стичащата се по мен усмивка -
стисках ззззззззъби...

не мога да почувствам липса,
коят да е по-голяма от учудването
седем дни
и толкова много цигари...
да, Индия. да, хляб.
да, идиот.
просто
Да.

13.10.08

Осем мига от циганското лято

Лилково.
Ем... нямам думи.
Малко нащраках, ето тези са ми любими.
Благодаря, Цвете!
http://www.youtube.com/watch?v=JhM-aSh5de0
Палавите чорапки
Момо и терасните масажи
Techwoo
Отбор по пулене пред 'Мак'-а
Хррррр.....иси
Не е ли як изгледът, м?
Магелан открива няколко кълбета прежда в софийска кофа за боклук
Колумб открива бадемовия ликьор

9.10.08

@

сигурно не само ти ядеш круши по този начин
но само теб виждам още
циганското лято
оголва
броя ребрата ти под кожата си

7.10.08

Милорад и благодаря за хризантемите :)

На черупките на две костенурки край Дунав, издълбано със зъби:

"Ти си като онази девойка, която никога не била ставала рано и като се омъжила в съседното село и трябвало за пръв път да стане рано, съгледала слана на полето и рекла на свекърва си: "Такова нещо в нашето село няма!" И ти като нея мислиш, че на света няма любов, защото никога не си се събуждала достатъчно рано, въпреки че тя е всяко утро тук навреме...

Женското послание било по-късо, само от няколко думи:

Моята родина е тишината, моята храна е мълчанието. Седя в своето име като гребец в лодка. Не мога да заспя, толкова те мразя."

розови хлебарки

lack of order
филийка с кускус (Спас)
локум с лютеница (Гопе)
Зак ме вдъхновява да танцувам (или нещо такова)
и се смеем до преливане у Цвети
новата ми/ни къща най-после заприличва на дом
черги, посуда и коте, което се мисли за акула
пътни знаци на въженце
най-вече кухня
уютен понеделнишки филм
майка ми, любопитно:
- А Цветка гей ли е? Колко хубаво момиче! Ще си я хващаш ли за гадже?
- Не-е-е... Не. Поне. Засега. Такова... Бррр! Искам само себе си.
обичам майка си
всичките й обувки, рокли, фасове, усмивки, пръстени, нощници, миризми
а пък Кирил!
ужасно е мило да те ухажва мъж
да спиш прегърнат в нечие мазе
да се събудиш и да не ти пука за нищо
да ядеш Милка с пукащи бонбони на люлка в парка
някакви финландки да ти подарят Олга
да повярваш, че всичко ще е наред
след доза рев и сополи на покрива на офиса
все още съм студент
you losers, couldn`t get rid of me this time, duh!
връщам се с влак и котката кърти в скута ми, по всички параграфи
еуфорирам
истинско легло с чаршафи! мое!
тенджера супа в чест на победата
Пав в четвъртък (а колко е права тази жена за всичко!)
и едно хубаво малко бъдеще
леко
"като молитва за дъжд"
;)
Залезче в ПазарджикВсички розови хлебарки отиват на небето...Малката ОлгаМазето на Кирил и голямата Олга :)

1.10.08

4 минути

video
Thanks, Jeni ;)