28.11.08

Juxtaposer

На пук на прогресивно потъващите ми от известно време насам гемии, реших да прекарвам по 2-3 здравословни часа на нощ в гледане на анимации. Всъщност животът е доста по-разбираем в 2D вариант. Буквално и преносно...

Клипчето по-долу е творение на Joanna Davidovich и се нарича Juxtaposer, което на френски приблизително означава съпоставям / поставям едно до друго.



Изглежда щастието е нещо, до което се достига благодарение на солидна доза инат и самовнушение:
"Виж сега, котката е онази част от теб, която никак не те харесва... но е всичко, с което разполагаш."

26.11.08

Цигански лета...

Днес докато си рових из архива, намерих тази сладка снимка...


И тази. Изглежда сякаш казва нещо много хубаво...

25.11.08



More at Joaquin Baldwin`s website.
Thanks Jeni :)

Otherwise, спокойнички са дните, примерно съдържание:
шоколад
туршия
нокти
сприхавост
нетърпение

От няколко дни насам нищо не съм изрязвала, лепила, рисувала и снимала и вече ме гризат всички мини-мании на бездействието. Да изпера. Да окепезя зеления суитчър, само да измисля с какво и да купя бои. Да навия някой през уикенда да снимаме извън София в студа. Да спра да лазя по нервите на хората. Това май ще е най-трудно. Сутринта дори успях да се ядосам, че няма за какво да се ядосам. This fucking time of the month...
Билките свършиха, има някакви остатъци от водка и ракия вкъщи, но никога не съм разбирала ролята на алкохола в смутни времена, тъй че ще продължи да си ги има. Ледът сутрин е красив, падащте мацки около гимназията до офиса почти не ми правят впечатление, дори не ми се четат книги...

24.11.08

Един ден на... 22, на 30 или на сватба

Дояждам парче плодова торта с пръсти, облизвам ги внимателно, за да не си омазлявя новата клавиатура, и си мисля: ".......!!!"

Сигурно няма по-великолепен нeпразнуван рожден ден на света... То по-скоро беше плетеница от малки празнувки цели 2 дни... Няма и по-щастлив човек от мен, знам, че звучи глупаво и банално, но се чувствам като оранжев бронетранспортьор на жълти точки и не ми се правят фокуси, искам просто да избухвам...

А най-много искам да благодаря. Никога не съм се чувствала толкова обичана... И всичко е заради вас :)

На Жи за великолепния шал и за всичко, което научих през тази година, включително за нещата, с които нямаше нищо общо.
На Паф за мечтите, мидичките, любовта, самозабравянето и за всека една нощ, когато ме е вадила от "състояния".
На Илияна & Мо за обичта и търпението! И изненадите! :)
На Ирен. За силата.
На Вили & Рамиз за минзухарите, философията и овчите неща през последните има-няма 8 години :)
На Елица за това, че ме направи Фея Понеделник.
На Цвете... за това, че е Ангелче. И свети. По толкова много начини.
На Жужа за джезвето, доверието и за туй, че гледа бебето.
На dete, която ме светна за Garbage, Placebo и D-TOX навремето, а и за някои други работи, вж. "Бит и душевност на съквартирантите", том първи.
На Теч за споделената красота & майсторство.
На Дени за тока ;) И за това, че се сети първа.
На Жени за музиката и мъдрите писма.
На Анета за вдъхновяващата 4-ка по латински и последвалите доста бири.
На Иво (Лудия & Природата) за свободата.
На Анна за тютюна и разговорите...
На колегите ми за дъъъългите щури нощи и страхотния, огромен, великолепен, мазен подарък :)
На едно... същество за мощния сняг на 22-ри.
И на Рара, Ваня, другата Ваня, Пирин, Биляна (ЧРД, мила како!:), Поля, Ива, Съни, Алгара, Боряна, Шугарина, Герга, Павката, Наката, Гергана, Сашко, Драго, Асен, Крумеца, И. Матеев, Жегов, Иса, Севда, Бела, Калоянчо, Мартин, Калин, Dia, Мария С. и Тод, Дарина-Малката, Пламена & Здравко и всички невероятни хора, които малко или много прекараха с мен 22-та ми година :)

Благодаря и на великолепното си семейство.
И честито на брат ми, който се ожени същия ден!...

На всички ви дължа по едно голямо сочно парче положителна емоция, моля не се притеснявайте да дойдете да си го вземете, whenever you feel like it. Правим и доставки по домовете ;)

21.11.08

Nomades

(:
През 2005, или може би точно днес му е било времето, 'около' накъртващата сутрешна радост и кофите с чай нощем, преравяне на архивите - и кой да ми каже, че на 22 ще слушам френска ска?! Нейсе, светът е пълен с хоризонти...

JUMP!




- Lumieeeeeeeeère!
- C`est quoi ce bordel?!...

19.11.08

Sweep

време за сън, въображаем бар "Куково лято", снйеееееееег!, пазаря се и се тръшкам за последните 20 евро, умилкване му се вика, колко може да се научи от една котка!, става на моята, няма пищни скандали, тръгва си, непознати пред вратата, из входа по пижама без изобщо да се усетя, бе тъй кат ма гле'аш дал'съм фирма "Стамболийски" за оценяване на недвижимо имущество, яйца с лук и чушка, аз еуфорирам, весело ми е, не искам в Серес, но пък тати ще дойде за първи път в моята София и изведнъж искам да ходя на небето, да го нагушкам Онзи и да му дръпна един косъм от брадата, ей тъй, за играта, точка за мен, вие ми се, поройства ми се, обичана съм, дори не знаеш какво е усещането - силен вятър, пълен с кехлибарени зрънца живот, до вечерта очите ми се превръщат в малки сушени кайсийки, кръв от ушите, но трябва да се продължи, жи, Жи! - пак не успявам да се добера, съжалявам... но пък знаеш ли, всичко е наред ;) и дори поизпрах блога.

P.S. sweep е прекрасна дума. тя е цял чувал с думи.

Листо, цвете и точки.
"Мама Мухла и малките Мухлички напускат Царството на мрака"

(Става ми все по-забавно да ги правя!)

18.11.08

Celebrate diversity!

Един сладък сайт за градските типажи, който Паф откри :)

17.11.08

Абе що да няма и едни Мухли... ей тъй, за веселото :)

16.11.08

За Мухльовците

Thanks Tech :)

"Хатифнатите (hattifnattar, Hattivatit) - малки, сивобели( да ама на илюстрациите са черни), издължени същества, които се скитат на големи групи и не се интересуват от нищо друго освен да достигнат хоризонта. По време на своите пътешествия не си говорят, а общуват единствено чрез телепатия. Хатифнатите не спят, нямат уши и не чуват, зрението им е слабо, но осезанието им е силно развито. Веднъж в годината се събират на своя остров в деня на лятното слънцестоене (Еньовден) и се кланят на един барометър. По време на гръмотевична буря се зареждат с електричество („което някои наричат безпокойство или копнеж“) и е опасно да се докосваш до тях, защото жилят като коприва. Те се развиват от семена, посадени в нощта срещу Еньовден."

Once upon a time



Всички снимки от видеото (с прилично качество) са ТУК.
Надявам се да не е много скучно. Ама и да е, ще си мълчите, все пак за първи път правя клип :) Гери, извинявай, че ти написах името погрешно, ама е късно да го оправям :)

Това е, край на войната между мен и съня! След няколко седмици шляене по улиците, сборно около 30 часа разучаване на програми и сглобяване на видеото се чувствам... вдъхновена! :) Благодаря на Паф за което. Нивгаш нямаше да се напъна чак пък толкоз много :)

Музиката, забравих да пиша там накрая, е следната:
Koop - Introduction
RavidHang - Loca ("виещата кака", както каза Жу впоследствие)
Nouvelle Vague - In A Manner Of Speaking
Черно Фередже - Я Вземи Си (ем не се сдържах...)

Хубав ден! :)

Толкова много цигари, а толкова малко време... Толкова много кафе и още повече музика! Оу да, получава се хубаво... Когато човек си науми нещо, намира начин да го свърши, независимо от цената. Нали така, Павлина? :)

15.11.08

Mood... lately.

Да, спи й се. Или може би й е интерсно, но по онзи изпразващ от съдържание начин. Или малко я е страх. Другите непрекъснато говорят. Знае, че има много по-големи 'неща' от тях. Не е редно да развяваш себе си така цветно, само защото са ти тикнали ножицата в ръцете.
Всъщност тя изобщо не е там. Но се опитва, наистина много се старае... Не е честно да й казват, че ги плаши.

11.11.08

Push it!

Не е истина колко много неща се сгромолясаха напоследък, ама ей така, "на талази". Не разбирам защо цялата вселена е подбрала поли и се е засилила да ми го нахендри от всички страни...
Не, не искам никой да се жени на рожденния ми ден! Ясно ли е? Не искам хазяйка-алкохоличка, скандали и гонения (да, отново). И не искам Данка да я отвличат в Сомалия! Не трябва да стават такива неща, просто не е редно...
Винаги има къде да отидеш.


While you were sleeping

Пристигам в Мадрид. Парите, с които заминах, няма да ми стигнат да доплавам до Майорка и се налага да остана в града и да измисля как да изкарам още. Странно ми е да говоря с теб по телефона, докато пия кафе на едно настръхнало от гълъби площадче далече от България... Съчинявам си прогнози за времето в София, прикривам испаноговорящата шумотевица около себе си с поток от думи и изобщо лъжа като пернишки циганин, подтискайки с мъка желанието си още сега да ти разкажа за невероятния стоп през изминалите дни... Но не, ще разваля всичко. Затварям, преди да съм избълвала радостта си.

***

Скитам из Мадрид, за да си намеря някаква временна работа. Сега сме само аз и малката ми раница, отново на път за другаде. Имам цялото време на света да премисля нещата, да видя някакво смислено бъдеще. Цялото време на света и всички улици.
Тръгнах си от София, когато за пореден път животът навири крака и тръгна с главата надолу. Непрекъснато се налагаше да напускам нещо, което обичам, да започвам отначало. Изморих се. И не исках да се примирявам повече.
Тук също няма да остана дълго, но поне имам някаква цел... например да изпия една бира на твоето пристанище? Хех.

***

Толкова съм близо до теб вече. Стърча на улицата с малката си раница и те гледам как се движиш зад стъклото на прозореца. Чудя се дали скоро сама ще ме забележиш, все още не искам да ти казвам. Трябва първо да видя лицето ти, очите ти от улицата, и тогава. Но ти не се обръщаш. Става ми смешно, като си представя изражението ти, и продължавам да стоя неподвижна, тихо усмихната.
Косата ми е пораснала толкова много, докато стигна до теб, дрехите ми са избелели от път, очите ми – потъмнели от обич. Увлякох се в скитането...
Ще поседна на тротоара, явно си заета. Винаги си била голям вихър – наумиш ли си нещо, и стадо биволи да ти минат пътя, пак няма да забележиш.
Паля цигара и се чудя дали пък не трябваше да ги откажа междувременно. В главата ми звучи музика при всяко вдишване, музика за теб. Пак ми става смешно, че дори не подозираш за присъствието ми. Добре поне, че тук не е студено и мога да чакам безкрайно дълго навън. Зимата изкарах в Мадрид и никак не бе лека. А сега, ето, сега вече има цветя в градините и уличните котки стъпват по-царствено. Късната пролет идва с две каруци спомени..
Чудя се какво правят приятелите ми сега, дали все още ми вярват толкова. Ами ти, ти дали ще ми направиш тирамису? Дали държиш картичката ми на стената, на бюрото или в някой шкаф? Ще ми се ядосаш ли много? Имаш ли бира в хладилника? Искаш ли ме още? Ще правиш ли закуска на децата, преди да тръгнеш на работа?
Ама че ден. В мислите си стигам твърде далече, какви деца, какви чудесии... Сигурно ще да е от ходенето боса. Знаеш ли, заприличала съм на прелетна лисица, откакто заминах, а ти почти ме беше опитомила...
Още си погълната от своите си дела зад този прозорец. Хайде... погледни насам... Хайде, още мъничко!...
Ще ми минат младините на този тротоар, както е тръгнало.
Помня как се бях вцепенила на „Ситняково”, хипнотизирана от смаляващото се такси. Този момент не ме остави на мира през всичкото това време, сякаш станах Дявол и някой няпрекъснато ме хапеше по опашката.
Гася цигарата и се опитвам да спра да мисля...
Ами ако не ми се зарадваш? А дали ще отидем на плажа и моята кожа също ще стане солена от вълните?
Отново не ми се отдава чакането. Ама все някога ще излезеш да си хвърлиш боклука, ако не друго! Тогава ще се приближа и... ще трябва да ми удариш един шамар, този път наистина.
Comme un loup, comme un roi
Comme un homme
Que je ne suis pas

Паля втора цигара. Поливаш някакво цвете на перваза, поглеждаш облаците. Не можеш да прецениш дали е топло или студено. Затваряш прозореца.
Споглеждаме се с една птица, подскачаща по отсрещния тротоар. „Ебаси!...“
Минава някакъв човек на колело и рязкото раздвижване на пейзажа ме събужда.

„Проклятие, ето защо не ме виждаше“, мисля си и се изстрелвам от леглото във вихър от гняв и недоумение. Успявам да се блъсна на два завоя, преди да стигна до кухнята, слагам да кипне кафе и се стоварвам на дивана. Котката ме настига с протягане и прозявки.
Главата ми още е пълна с кораби, очите ми са като изкълвани. Пуша полугола и гледам втренчено недовършената картичка. „Пак се хванах на собствената си въдица...“
Един час до влака. Трябва да нахраня раницата.
Плача като мъж, набързо. Толкова много хълцане, а толкова малко сълзи. Майката си е...ло.

7.11.08

Чао

Няма да ме има седмица. Шубе ме е от уни-то и ще спя у Кирчо.
Гугу на Попа

6.11.08

В главата ми е като битпазар - шарено, шумно и разхвърляно. Приливите си пречат един на друг, осакатяват се. Нищо достатъчно хубаво не мога да изкарам от себе си тези дни, то малко като със старите неизползвани водопроводи - трябва да изтече тинята и ръждата от тръбите и тогава. Дано не спрат "водата", докато се освестя.

А това е улична русунка, снимана + обработка. Който я е виждал и каже какъв е оригиналният й цвят, печели вафла!

Click for larger image

5.11.08

"Du bonheur à l'état pur, brut, natif, volcanique, quel pied ! C'était mieux que tout, mieux que la drogue, mieux que l'héro, mieux que la dope, coke, crack, fitj, joint, shit, shoot, snif, pét', ganja, marie-jeanne, cannabis, beuh, péyotl, buvard, acide, LSD, extasy. Mieux que le sexe, mieux que la fellation, soixante-neuf, partouze, masturbation, tantrisme, kama-sutra, brouette thaïlandaise. Mieux que le Nutella au beurre de cacahuète et le milk-shake banane. Mieux que toutes les trilogies de George Lucas, l'intégrale des muppets-show, la fin de 2001. Mieux que le déhanché d'Emma Peel, Marilyn, la schtroumpfette, Lara Croft, Naomi Campbell et le grain de beauté de Cindy Crawford. Mieux que la face B d'Abbey Road, les CD d'Hendrix, le nouveau p'tit pas de Neil Armstrong sur la lune. Le space-mountain, la ronde du Père-Noël, la fortune de Bill Gates, les transes du dalaï-lama, les NDE, la résurrection de Lazare, toutes les piquouzes de testostérone de Schwarzy, le collagène dans les lèvres de Pamela Anderson. Mieux que Woodstock et les rave-party les plus orgasmiques. Mieux que la défonce de Sade, Rimbaud, Morisson et Castaneda. Mieux que la liberté. Mieux que la vie… "

"Jeux d`enfants" - Цвете, мерси за идеята :) A снимката е графит на "Левски".

4.11.08

Dusty Lombardo

... с една мека и размечтаваща фотография, от която веднага започва да ти мирише на почва, дъжд и пътуване, спомени от тийнейджърството...

Повече или по-малко куиър арт... Ето ТУК. Всъщност само загатва the butch type като усещане, гама, отнасяне някъде във времето... Снима изключително нежно, цветовете са, както би казала Дени, "мега, мега, мега!" :) и ми напомня за... преживени неща. Отчасти за Алгара, жива и здрава да ми е, с всичките й истории :)

Мечтая си някой ден да снимам с подобен аромат (да!), толкова много носталгия... любов моя, а толкова малко време, живее ми се всякак...

3.11.08

Около

Покрай идеята за фото-ден (а те станаха няколко) се запознавам с маса хора и това предизвиква ураган от новости и стари мечтани случки. Всъщност непоносимо е.
С Пирин щяхме да си правим нещо с гъби, но в крайна сметка се получи баница и Хелоуийн с неприлично много хора у дома, толкова обич, рисувам по себе си, Жи пече тиква и е Пепеляшка с приказна лилава секънд-хенд рокля, играем със затворени очи
аз съм кладенец с две дъна, не ме пипай
*
миенето на чинии като ритуал. кръщене в мивката, отново и отново, себе си под ноктите
*
...си бях внушила,че ако повтарям името ти на глас достатъчно дълго, ще се материализираш тук. шепнешком. изненадах се, че не стана
*
"кравите не снасят. стачкуват. няма субсидии."

Измежду дните ми изплува протест на Кремиковци, на който се натресохме случайно, непосредствено преди поредния на Зелените, София е пълна с красиви хора и тъжни песни от 90-те, синеоко дете за поредната Промяна... А в петък е дива гора с ангели и вещици, очарова със своята улична недоправеност, преди да се превърне в утроба за хиляди ритащи синьо-бели шампиони и червени анархисти, 72 скача в ритъм, сърцето ми се превръща в стадо хелиеви балони, когато отпускам лице на корема й, за да послушам...

Арабел Караян и Hrustmo с прекрасните деца в Арт Хостел, хартиена пролет, едно момиченце надува жаба, другото е най-красиво на света, наоколо се кове и лепи нова изложба, започвам да заеквам психически
пътьом съм купила тениска Antistar, топло е, нереално топло
не знам откъде да започна, с Цвете след десет години си бутаме заедно количките в парка, клошарските, с шапки, които приличат на изкормени опосуми с пискюл
комета от тоалента хартия
по пътя стискам много силно ръката на detе, като букетче от кости и вени, защото ме е страх, няма къде да побера всичкото хубаво

Герга е забавна, накара ме посред нощ да търся някакъв балон в градинката, за да ми сготви, в крайна сметка намерих само панделката му, вързана за една катерушка. После успя да дойде цели два пъти на първата среща, беше решила, че ще нося пингвин...
Изстрелва ме от Славейков в Пластелин и за първи път се чувствам изгубена сред толкова много непознати, ателието е великолепно мъничко място и дистанцията между хората отива по дяволите, всеки е картина, фотография, плетеница, куклички и купички, отнякъде в целия хаос се появяват бебе и кученце, шарени скитници и толкова много цигари, а толкова малко вино, сдобивам се с глухарче на Мария Арангелова, няколко мръсни погледа и солидна доза "Здрасти"-та. Твърде малък човек съм за този контингент и постоянно се учудвам, че още никой не ме е изритал от там
пакетче гумени червеи
А всъщност всички в ателието са или напушени, или пияни, или в процес на, хвърчат фасове и настъпани чаши вино, Герга ми обяснява постоянно да се отпусна, отпускам се, пускам, протичам направо, продънвам се в мазето на галерията...
Там има една малка стаичка със синя врата.
Тъмно е, тихо, от съседната клетка на тази дупка се носи deep underground музика, двама диджеи са се сврели като плъхове оттатък и отнесено си оргазмират на свещи и кристал, наоколо капе хоросан, лепкави водопроводни тръби, паяжини и пръст, барът и пултът стоят нерелно върху контейнери и парчета счупени плочки, прашни стълби и изкъртени дъски...
Но в моята стаичка е Мястото. Има един кльощав стол, голяма лъскава локва на пода и нелогичен графит в жълто и зелено отсреща. Сядаш (шляп....шльоп) и оставяш подземния студ да те настръхва, дишането ти увисва на плътни невестулки в тъмното, съвсем сам, две дъски и кофа латекс в единия ъгъл, отражение на нищото в краката ти, от време на време по някое парченце хоросан се откъртва от влагата и прошепва кратка липса на молитви

Изплувам от мазето в спирала, с широко отворени очи и подарявам глухарчето на бебето
тръгваме си
не искам да спя у вас
бира в Докторската градинка, нощно лято
мляко с какао у дома
не мога да повярвам на всичко, което ми се случва
На следващия ден oversaturatеd готвя великолепна леща и дълго рисувам картички, две, с онзи
спрей от концерта на Бьорк
листата на Пав от Сандански
лак за дърво, който откраднах от старата квартира
бои за текстил и керамика
дървени готварски шишчета
изрезки от филмов каталог
фотография на М. Арангелова
цигарени филтри
тиксо

Ще ги поустна, като стигнат до Майорка, за да не си разваля изненадата.
Оставила съм пълен хаос. В главата си и в кухнята.


P.S. Абе, кой донесе еклерите?!