27.8.09

фрагменти от кухнята, август.

...

- Искам компот.

...
бакла, общото с боба
вени провери в гугъл
и той са опУли
за първи път ли чуваш за бакла
баклава в супа
малеееее ужас
ужас ужас
плънка
плънка
плънка с грозде
иначе обичам всякакви неща
обичам да играя
обичам да играя с децата от квартала
дето го гледахме у вас докато поркахме мастика с диня
а ти събке на кого си кръстена
на баба
зоахила

26.8.09

ти си кино, момиченце
спри да пушиш в прожекционната, ще ни изритат и двамата
и ще направят от нас нокторезачки за чайки

23.8.09

влажни пръсти
влажна цигара
последни 10 лева, скъсани в единия край
"лошо възпитание" на Алмодовар, рамо до рамо.

неделен следобед.

22.8.09

сърцето ти е топло меко издуто
препълнено
като утроба на циганка
с лице на гърдите ти
усещам ритниците отвътре
срещу мен

попарата е чудесно топла
цигарата
правя кратка сутрешна инвентаризация на новите си приятели от снощи: мехури от изгорено, покрити с тънка люспичка сраснал найлон, червени драскотини по кръста, ръцете и прасците, една синина с изтичащ срок на годност, инфекция, mp3-player Samsung, няколко феймкардс от Mimetic Spaces, един VICE и ято гадни спомени като прилепи, провиснали от тавана на черепа ми.
уф.
чистене, пране, щателно изхвърляне на всичкия боклук, миене на чинии, баня, бръснач, пазаруване, закуска, кафе, компютърът да се сглоби и включи, ревизия на музиката през годините.
сутрешни разговори с непознати
така е тихо и прекрасно навън

friday night song

it was all stars
it was all shining stars
when you were there
you were not there
and it hit me
and it whipped me
it was all stars
it was all shining stars

and they went away

20.8.09

усещането, че някой ти е натъпкал черепа с мокри клечки за уши - хидравлична болка в лявото око, прелитащи гълъби и следобедна цигара.
седя пред теб и от носа ми бавно на тласъци извира тънка лентичка кръв
спуска се надолу до усмивката
ти караш ски по нея
все по-бързо поточето замръзва
клепачите ми изтръпват
и се качвам на пистата след теб
последно кръгче преди да се прибера
обратно в усмивката ти

18.8.09

ASL

Бавно и методично създавам свинщина в дома си, за да заглуша свинщината в главата си.
А за това няма извинение. Аll shit and lipgloss, please. - ASL, pls!
Липсата на парфюм още е впита в кожата ми. Червените петна минаха.

16.8.09

how about a new lung?

две следи от по шест крака
в съвършена дисхармония
люлеят стръкчето
морал
поникнал като плевел в мен
не искам да ти нося обувките
нито старата лисича кожа
дето си я забранила на всеки
виж бикините
може да ми потрябват.

14.8.09

where i end and you begin

между две жени над сутрешна мусака, без поправки. featuring late

четири очи и половина духат супата
моливът е подострен и нов
две мухи се давят в чашата
мокри крила графитени очи
четири ръце и половина
ровят под клепачите сутрин
а рибарят е мъртъв от снощи
тлъсти червеи свиват гнезда в супата
закачи се за хитиновата уроба
корабът черупката очакването
гнездата са за глухи тук сме ние
а децата плуват със счупени ръце
давим се и ни е хубаво
в девет и половина сутринта утробите разцъфват
сънливи колибри отнасят кораба
твоето цвете хладно тежи в дланите ми
изумен поглед
пулсът не стига до езика думите ми
един здрав ритник тряа
така е защото днес писането ни
остави поле - няколко вертикални реда
тъга забита в корема ми
здрав ритник
лява релса дясна ръка
обесвам те кухо в очите си
кънки на лед
режещ танц по корема из раните
после тихичко се поклащам на вятъра
суха в очите ти
а после изплюваш походката ми
сухата постната
ледът оставя дълбоки следи
върху дланите ми
кучето ги облизва съчувствено
след бягството ми
същите исках да си направя сама
не улучих дълбочината и сега
кървят твърде много
куче нямам
и краят ми попива в чаршафите
а началото недъгаво се ражда
от гърбовете на улични плъхове
ти бягаш и тичаш
обувките ти от снощи са добре завързани (*това има предистория)
за котвата
остави
само едно ми е в ума
в кожата в косите
и го правя грозно.
отраженията обаче са светли
кожата се рзтваря
и оголва сънливи намерения
олекотяваш
а аз имам нужда от бесилото си
от приспивателно
олекваш
в различни посоки
и погледът под бесилото е раздвоен
един старец задрасква посоките
разравям пътя под краката ти
и се беся. с усмивка.
подигравателна ли?
мамка му. изгубих собствената си престрелка
и започваш да дращиш със зъби
мамка му, намерих те!

миердааа

студено е тук джак
студено е да го еба пусни тази ютия
да се сгреем
студено е, джак
чак ме е страх
тоа дет ме гледа от стената ша го прасна
за къф се мисли
студено ми е, за къф се мисли!?
айшаго!
и аз бях някога от СДС.

усмивка

Пилето клечи сам на улицата и плюе зъбите си в такт с музиката. Кръвта тупти в капка на брадичката му. Защо го прави ли? От любов към живота.

10.8.09

лека нощ и на теб

whoredoll
и утре ще те взема с мен
така както капеш между зъбите

5.8.09

Cuts

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ

Милорад Павич


Тази сутрин аз отново лъгах насън. А лъжата си има миризма. Мирише на capture "Contour de l'oeil Christian Dior". Тази миризма ме събуди.

Щом се вдигнах от леглото, изпих две китайски чаши вода, сложих пръстена, изкован в трети век от нашата ера за лявата ръка на някоя жена и закопчах синджирчето на часовника "Tissot" около глезена на крака си.

Тогава някой позвъни.

- "Hermes", parfum spray Caleche - заключих, душейки през вратата. Беше сестра ми Ева.

- Мисля, че трябва да промениш image си - казах й аз.

Запътихме се към центъра на града. В първия бутик й купих "Amarige de Givenchy" в консерва и вечерна рокля от златиста хартия за еднократна употреба, изработена по скица на известен производител на парфюми. Ева беше въодушевена, а аз помирисах жената, която ни опаковаше стоките и пошепнах на сестра си.

- Това й е трети ден!

След това влязохме в разкошен магазин за кожи, скрит зад зелените площи на авеню "Montaine". От ароматизаторите, включени в електрическите контакти се носеше миризма на изкуствени теменуги. В средата на магазина течеше пътеката за модни ревюта, а срещу нас тръгна младеж с конска опашка на тила си. Както обикновено, аз подхвърлях като топка един лимон и от време на време го помирисвах. С прекъсване, докато подхвърлях лимона във въздуха, аз пошепнах на сестра си:

- Този ти е наяве здрав, но в съня си боледува.

Той като че ли ме чу и измърмори в брадата си:

- Болестта винаги е по-стара от здравето! - и едва след това се обърна към нас:

- Bon jour mes dames. С какво мога да ви бъда полезен?

- Единствени, дай ми крила! - изтърсих аз.

- Моля?

- Тази нощ сънувах, че ти и аз седим край камината и вечеряме при звука на горящи дърва... Спомняш ли си?

- Госпожата е много любезна, но въпреки най-искреното си желание, аз изобщо...

- Забрави какво ти казах... Как се казваш, ангелче?

- Снглф.

Аз и Ева прихнахме в смях.

- Този гълта гласните.

- Сит ли, Снглфе?... Надявам се, ще се сетиш с какво трябва да бъдат обслужени две дами в магазина за кожи в ранните сутрешни часове, когато мъжете току-що са отишли на работа.

- Госпожата желае кожено палто?

- Да. И то най-скъпото, което открия...

- Моля, седнете, ще ви покажем невероятни модели.

Появиха се две малко сънливи момичета. Засвири музика, те замирисаха под кожата на животните на чисто бельо и на утринна женска пот. През тази миризма усетихме полъха на "Rochas", Globe deodorant spray. Показваха ни, движейки се по модната писта, различни модели кожени палта. По време на ревюто Снглф се опитваше да подслушва какво си говорим със сестра ми.

- Ти наистина ли искаш да купиш кожено палто - попита Ева.

- Разбира се.

- За какво ти е нужно още едно кожено палто?

- Отивам да прекарам медения месец с любовника си в Киев. Сега е модерно да се ходи на меден месец в Киев.

- Шегуваш се.

- Ни най-малко. Една жена никога не се шегува. Как да се шегуваш като от всяка шега се появява дете?

- Някой точно това и иска. Но, за съжаление, всеки може да умре, но не всеки може да роди. Най-добрите остават неродени.

- Ти казваш това, защото нямаш деца. А аз искам нещо друго. Искам да променя живота си. Изцяло.

- Интересува ме как ще го постигнеш.

- Веднага ще видиш как. Слушай само какво ще кажа на онзи с опашката.

- Имаш ли кожено палто, което е по-скъпо от магазина? И от всички вас в магазина? Палто от онези, които се плащат със златни карти?

- Разбира се, госпожо, веднага ще бъдете обслужени, госпожо!

След знака на продавача пред нас се появи едно момиче, облечено в прекрасно, дълго до земята кожено палто

- Това е то! - помислих аз и почувствах, че момичето е съвсем голо и възбудено като расова кобила под кожата. Впила втренчен поглед в коженото палто, аз със светкавично движение го смъкнах от тялото на момичето, което остана на пистата голо и малко напикано от стреса. Скочих в палтото вместо нея и се разходих с израз на победител пред Ева.

- Какво ще кажеш, не съм ли мацка? - казах аз, процеждайки думите през ноздрите си.

- Само че има един малък проблем - отговори Ева.

- Скъпа сестро, малките проблеми са тук, за да бъдат преодоляни... Какъв малък проблем се роди в главичката ти?

- Адам, мъжът ти.

- Той, разбира се, не е роден в главичката ти, но ти си съвсем права. Това наистина е малък проблем... А защо толкова се безпокоиш за мъжа ми? Ако искаш, мога да ти го оставя в наследство, но ще трябва да го чакаш поне 120 години. Той е бавен да лизне и бърз да разсипе.

- Ако Адам, твоят мъж, не може да ти купи това кожено палто, а той сигурно не може и ако го купи любовникът ти, сигурно няма да посмееш да се появиш пред мъжа си с такова скъпо кожено палто, няма да посмееш дори да го занесеш вкъщи.

- Мислиш ли? Е, мила моя, защото си мислиш така, затова нямаш нито мъж, нито любовник. Пак започваш със стария си навик - да се правиш на умница. Това е вредно. По-добре остави ушите си на течение и слушай... Колко струва това палто? - обърнах се към продавача.

- Петдесет хиляди, госпожо.

- Чудесно, ще го купя, но слушай внимателно какво ще ти кажа... Снглфе... Нали така беше, Снглф?

- Да, госпожо.

- И така, Снглфе, трябва да се споразумеем, и то, във взаимна изгода.

- Ако госпожата мисли, че цената е много висока...

- Госпожата не би била госпожа, ако смяташе, че цената е много висока. Когато се пазаря, правя това за други неща и с други хора... Всъщност, да видим.

Изненадвайки Снглф, аз го заобиколих и вдигнах опашката на тила му.

- Не е лошо, Снглфе, но панделката не ти стои кой знае колко хубаво. Сложи синджирче, Снглфе, по-хубаво ще пада... И не ти отива кой знае колко "Arмani" After shave. Вземи нещо по-остро. Може би някой парфюм от колекцията за господа "Lancome". А сега на работа, ангелче. Аз ще дойда след половин час с един приятел. Кажи му, че палтото струва шестдесет хиляди... Слушаш ли ме? Шестдесет хиляди.

- Естествено, че ви слушам, госпожо. Но не ви разбирам. Разбрах онова за синджирчето и онова за парфюмите, но това за цената не разбрах.

- По-късно ще разбереш. Това е всичко. И не поставяй излишни въпроси. Още нещо. И когато дойде, недейте да изпълнявате онези ваши... как им беше името... голотии. Има кой да бъде гол тук.

- Съвършено ясно, госпожо. Желая ви приятен ден.

* * *

Малко по-късно седях в автомобил "Layland-Buffalo" пред къщата на любовника си, майор Бейли, и замислено се вглеждах в мъглата, която пълзеше под моста в изкуствената грамада на парк Buttes Chaumont... Изведнъж усетих миризмата на тази мъгла, горчива и напомняща дим, видях как от нея изплуват бели кипариси, под тях някои хора събираха роса и пробити камъни на брега на водата, видях други хора, които палеха огньове и горяха в тях сенките си, усетих две пиещи кръвта на светлината жени, появи се дълга два часа градина, в която в първия час пееха птици, а във втория се спускаше вечер; в първия час цъфтяха плодове, а във втория зад ветровете се трупаше сняг... От това ме изтръгна добре позната миризма.

- "Aramis", Havana - заключих аз и широко отворих вратата на колата пред тази миризма. Любовникът ми, майор Бейли, се отпусна до мен и ме целуна с вкус на ароматизиран с канела кондом.

- Този може да открадне хляб и от Библията - помислих си аз. През това време той видя Ева на задната седалка и се вдигна да я поздрави. Беше малко по-лек от автомобила под себе си. Забелязах на слънцето, че от годините косата му не е побеляла, а е станала по-рижа.

След половин час главоломно каране аз отново спрях колата в авеню Montaigne. В магазина за кожи момичетата демонстрираха на тиха музика стоката си, разнасяйки мириса на следобедни усмивки, смесен с миризмата на "Max Faktor" Le Jarden, Body Lotion Parfume.

- Mes dames et monsieur - сърдечно ни посрещна Снглф - седнете, моля. С какво мога да ви бъда полезен?

- Познай коя съм, ангелче, и ще ти кажа - прекъснах го аз, стряскайки го.

- Госпожата поставя трудни въпроси. Пак не мога да се сетя.

- Аз съм дяволът. Името ми е сън. Аз съм първата Ева, казвам се Лили, знаех името на Бога и се скарах с Него. Оттогава летя в сянката му между седмосмислените значения на Книгата...

При тези думи продавачът се засмя на безупречния еврейски език и продължи изречението като на сън, като че ли и той е жена:

- Създадена съм от смесването на Истината и Земята, имам трима бащи и нито една майка. И не смея да крача назад... Така ли е?

- Откъде го знаеш, Снглфе? - изтръгнах го аз от унеса му.

- Това го знаят всички ангели. Но не знам какво възнамерява да направи госпожата сега.

- Това поне лесно може да се отгатне, Снглфе! Ако ме целунеш по челото ще умра... Но ти няма да направиш това, защото на туй място ти си продавач, а аз купувач на кожени палта. И не забравяй това... Тук беше, тук намерих това кожено палто - обърнах се след това към любовника си, защото знаех, че не може да търпи бъбренето ми. - Божествено е. Искаш ли да го видиш?

- Искам, но на живо.

- Отлично! Моля те, Евице, покажи ни коженото палто, както се уговорихме. Господин Бейли гори от нетърпение да го види...

При тези думи изненаданата Ева отиде в задната част на магазина, където наметна коженото палто. След това нерешително застана пред мен, майора и продавача. Аз пошепнах:

- Съвършено!... Какъв беше хастарът?

В този миг разтворих палтото и от него се изсипаха двете голи евини бозки, малко тежки и космати като мъжки уши. Ева извика и бързо се огърна с коженото палто.

- Извинявай, Евице, трябваше да погледна хастара. Лилав! Както си и мислих. И така, какво казваш, мили мой? Кой изглежда по-хубаво, коженото палто или сестра ми в него. Какво предпочиташ?

- А колко струва, ако смея да попитам? - заядливо каза той.

- Разбира се, че смееш, но ако питаш за сестра ми, трябва да питаш мене, а ако питаш за коженото палто, трябва да попиташ господина с опашката.

При тези думи Ева, плачейки, изтича от пистата, а майорът, гледайки след нея, каза:

- Ето, обиди я, а аз не видях как ти стои коженото палто.

- Не се ядосвай. Купи палтото и ще ме видиш в него.

След това се обърнах към продавача:

- Сега ти си на ход, ангелче!

- Прелети бързо през тъмата на моята стая! - ми каза той и аз го погледнах като ударена с мокър чорап.

- Какво казваш?

- Не оставяйте мъжа си.

- Кой си ти, Снглфе?

- Ангелче, както благоволи да каже госпожата.

Майорът, който винаги се нервираше от такива разговори, бързо ни прекъсна:

- Колко струва кожата, която ни показа госпожицата?

- Шестдесет хиляди, господине - изстреля Снглф.

Пред нас застана Ева, облечена в роклята си. Майорът седна, скръсти крака, полека запали кубинската си пура и изпусна дим с аромат на "Partagas" тютюн. Известно време мълчахме.Тогава аз започнах да се кикотя с всичка сила, Ева избърса сълзите си, а продавачът най-после се реши да попита:

- Дали господинът взе решение?

- Моля? - прекъсна го майорът, извади от джобчето на сакото кърпичката си и я ароматизира, издухвайки дима от пурата си в нея.

- Дали господинът желае да купи коженото палто?

- Дали желая да купя палтото? Аз чакам да го опаковаш, хлапако, а моята карта се намира на тезгяха пред теб.

Продавачът се прегъна наполовина:

- Извинете, днес нещо не съм във форма. Веднага ще завърша всички формалности.

Той бързо донесе разкошно опакованото кожено палто и го предаде на майора. Майорът ме целуна, без да знае, че е за последен път и ми връчи коженото палто. Аз целунах Ева.

- Нея няма кой да я целуне, тебе после, с палтото - казах му аз. И излъгах.

С тези думи излязохме от магазина и седнахме в колата. Сега караше майорът.

- Сега накъде? - попита той.

- Rue du roi de Cicile. Тук ще ни оставиш. Отиваме да купим кондоми за нашата майчица. Поръча три с аромат на лимон, два с мирис на ананас и един с вкус на ябълка в канела. Като онзи, който ползваш ти. Можеш да оставиш колата ми тук, на паркинга.

* * *

Когато останахме сами на улица Roi de Cicile влязох направо в агенцията за жилища под наем.

- Бих искала един апартамент за четири години в трети арондисмент. Marais. Тристаен и с вътрешен двор, ако е възможно. Не по-високо от втория етаж.

Агентът ни предложи три апартамента. Два близо до Cirque d'hiver и един на Rue des Filles du Calvaire.

- Близо е, можем веднага да видим и трите.

- Най-напред отиваме на Filles du Calvaire - казах аз. - Знаеш ли кои са Filles du Calvaire? - попитах Ева.

- Не.

- Това били момиченца от шест до дванадесет години, около две хиляди девици. Те били натоварени на кораби и изпратени в кръстоносния поход при Ерусалим, за да освободят Христовия гроб от арабите. Сарацините пленили корабите, изнасилили и убили момиченцата, някои от тях продали като робини и много векове по-късно те получили в Париж един булевард и една улица, която продължава в Rue Vieille du Temple. Значи, улица в темпларския край на Париж, както и подобава... Апартаментът на високо ли е? - обърнах се аз към продавача.

- Не е. Първи етаж. Пристигнахме.

И тримата се заизкачвахме по извитите стълби.

- Както виждате, предишният наемател, напускайки жилището, е оставил тези картини по стените. Вярвам, че няма да ви пречат. Всъщност, можем да ги махнем, докато той не дойде да си ги вземе.

- Това няма да пречи, ако вие не пречите.

- Госпожата не трябва да се безпокои. Но тук има и удобства. Пред входа на къщата спира автобус 96. Зад ъгъла е пазарът на Rue de Bretagne, един от най-хубавите в Париж, а на ъгъла има малка улична баня за кучета.

- Убеди ме. Взимам го заедно с банята за кучета... Днес взимам всичко.

- Нима няма да погледнеш още някой апартамент? - попита Ева, щом като останахме сами. - За какво ти е всъщност още един апартамент? Купуваш жилище за новото си кожено палто?

- Представи си, искам да напусна мъжа си... Освен това, този апартамент ми харесва. Отдавна желаех жилище с такива стълби. Видя какъв невероятен е входът на сградата? Знаеш ли, в Париж има няколко входа, които помня от детството си. Имаше една порта с прекрасни стълби в Marais, където обичах да водя любовниците си и да правя любов с тях там. На такива стълби и при такива порти ме обзема желание някой да ме обладае точно на това място. Тази на Rue des Filles du Calvaire е една от тези порти. Стъклена, с извити стълби от дърво и месинг. Мирише на борово дърво и лак. Тук е достатъчно някой да те хване за погрешен крак и си готова...

Тридесет минути по-късно, с коженото палто в ръце, ние отново се озовахме в магазина на авеню Montaigne. Вътре свиреше музика и манекенки започваха да показват кожите с влизането на купувачи. Почувствах миризмата на гарваново черна коса. Извиках:

- Снглфе! - и той веднага се появи от вътрешността на магазина.

- Най-после... Казах ти да сложиш синджирче на опашката си вместо панделка, Снглфе. А ти, не, та не... Е, сега идва на ред на втората част от нашия договор. Каква ти е годишната заплата?

- Госпожата сигурно се досеща, че не е особено голяма.

- Отлично. Сега ще направим малки корекции. Връщам ти коженото палто, ти ще ми върнеш петдесетте хиляди долара, колкото струва палтото, а десет хиляди ще задържиш за услугата, която ми направи. Става ли?

- Госпожата се шегува?

- Госпожите никога не се шегуват. Иначе не са госпожи. И през ум да не ти мине да се пошегуваш. Искаш или не искаш десет хиляди?

- Момент. Само да видя има ли сега в магазина достатъчно пари, за да ви върна сумата в брой, госпожо... Имате късмет, ето вашите петдесет хиляди.

Малко смутен, Снглф взе от мен коженото палто, сложи го встрани, а аз пъхнах в джоба си петдесетте хиляди на майора.

- Така, ангелче, - казах на продавача - и през ум да не ти мине да продадеш палтото, което върнах, защото дяволите ще те вземат! Разбра ли ме?

- Да, госпожо, и с нетърпение очаквам какво ще се случи по-нататък.

- Сега отивам да купя отговарящото ухание за новото си кожено палто. На него му е нужен нов парфюм. Струва ми се, че най-много му отговаря "Issey Miyake"...

- Не знам за кое кожено палто говори госпожата?

- За същото това палто, естествено. Днес, Снглфе, аз още веднъж ще се появя в този магазин. Този път ще дойда с мъжа си Адам. И той ще ми купи същото палто. Иначе не бих могла да го нося пред него, не бих могла дори да го отнеса у дома, както каза тук присъстващата ми сестра Ева... Ти слушаш ли ме?

- Слушам, госпожо, но не разбирам.

- Как така не разбираш? На мен ми остават петдесет хиляди, на теб десет, а освен това и едно безплатно кожено палто, което ще ми купи моят мъж... Какво не е ясно? Всъщност, не е необходимо да разбираш. Трябва само да слушаш. И така, не продавай никому коженото палто! Между другото, имай предвид, цената на палтото за мъжа ми е според ценоразписа на магазина, тоест петдесет хиляди... Все пак, роднини сме...

С тези думи Ева и аз напуснахме магазина. Около нас се разнасяха миризмите на големия град и аз ги разчитах като букви.

- През последните седмици и сънищата ми смърдят. Гъсти са като качамак и черни като катран. А през тях текат огромни количества време, като подземни реки, макар че като се събудя, не съм по-стара от преди. Като че ли в живота ми има две времена. От едното не се старее, то изразходва нещо друго вместо тялото. Карма? Дали душата и тялото ни са гориво? Гориво, за какво? Дали Времето е двигател, който задвижва тялото, а Вечността - гориво на душата?

* * *

- Сега трябва малко да си отдъхнем. - казах аз и заведох сестра ми на обяд в градината на една малка гостилница. След обяда извадих телефона от чантата си и се обадих на мъжа ми.

- Ние сме, както и обикновено, в парка. Чакаме те в гостилницата. Трябва да ти покажа нещо. Ела веднага. И донеси китарата ми.

Щом като господин Адам се появи, аз се сбогувах със сестра ми, изричайки формулата, научена от онези на шестдест и осма.

- В пет и тридесет. Ела, където и да било, но бъди точна.

- Будалкаш.

- Сигурно знаеш къде. При "Шекспир", както обикновено.

След това заведох мъжа си право в магазина за кожи. Заедно с китарата ми, която той покорно донесе.

- Ти, Адаме, си затворен в осъществената си любов като в кафез - казах му аз при влизане в магазина.

- В каква любов?

- Как в каква? Нима не беше влюбен в мене преди женитбата? Беше. И нима не получи каквото искаше? Получи.

- Нима и ти не получи това?

- Да, но с погрешен човек. Знаеш ли, Адаме, че на сън аз все още съм девица? Вече десет години сънувам в постелята до теб, че съм девствена. И постоянно сънувам, че губя невинността си с някой друг, а не с тебе. Насън най-малко двеста души са ми отнели девствеността...

- Лили, моля те! - негодуваше той.

- Толкова за девствеността и за това какво получи ти. Сега и аз искам да получа нещо. Искам коженото палто, за което ти говорих. Ето, тук е, открих го в този магазин. И се влюбих в него... При вас запазих едно кожено палто - добавих, обръщайки се към продавача.

- Под кое име да погледна, уважаема госпожо?

- Под което и да било от моите четиринадесет имена, млади господине.

- Да погледна, госпожо... Да, палтото е запазено под името Емпуза.

- Така е. Сега дойдох със съпруга ми да го купи.

Уплашен от този разговор Адам направи отчаян опит:

- Но, Лили, ти знаеш, че имаш повече пари от мене. Ти можеш да си го купиш, аз не мога да ти го купя.

- Това не е същото. Искам ти да ми го купиш.

Тогава изведнъж станах сериозна и пошепнах на ухото на мъжа ми:

- Сега ще го пробвам.

Разкопчах палтото си и капитанът се убеди, че жена му няма под палтото си нищо освен парфюма "Jacomo de Jacomo" - Antracite.

- Лили, моля те, недей! Лили, да си вървим у дома. Прекрати тази комедия.

- Значи, купуваме палтото без проба?

- Без проба, моля те! Колко струва това чудо?

При този въпрос капитанът получи категоричен отговор, на който всички в магазина се обърнаха:

- Петдесет хиляди.

- Петдесет хиляди?

- Това ти се струва много, скъпи, само защото не си го видял на мене. Трябва да видиш как ми стои.

И аз бързо свалих палтото си, под което бях като от майка родена и облякох коженото палто, качих се на подиума и триумфално, на фона на музиката, се разходих пред очите на всички присъстващи, които започнаха да ръкопляскат.

- Не ти ли харесва? Тогава ще го върна.

И започнах да свалям коженото палто, за което получих нови аплодисменти.

- Не трябва - каза бързо мъжът ми - опаковайте палтото на госпожата, тя ще остане в коженото палто. И да ви платя.

Щом като всичко завърши, продавачът опакова палтото ми, което аз напъхах в ръцете на мъжа ми.

- Това ти е за спомен - казах, - а сега да се сбогуваме. Сбогом, Адаме!

Бързо взех китарата от ръцете му.

- Какво значи това, Лили?

- Това значи, че аз те напущам пред Бога и пред тези честни хора. И тебе и твоите гранясали мустаци. Ако някои от тук присъстващите има нещо против нека каже това сега или да замълчи завинаги!

И аз се запътих към вратата. За изненада на присъстващите тогава продавачът изрева:

- Спри, спри! Никой да не влиза и никой да не излиза! Пази се от легло за трима! Нищо от тебе и нищо в тебе...

Адам обезумяло го погледна и извика след мене:

- Но защо?

Аз се спрях и отговорих:

- Защо ли? Ако не си спомняш, ще ти кажа защо. Когато се омъжих на 17 години, имах толкова хубави бозки, че никой около мен не знаеше как изглежда лицето ми. Дори и ти, моят мъж. Eдна вечер, когато танцувах, ти клекна и сложи ръка на търбуха ми. Тогава за първи път почувствах болка. И болката продължи 7 години. Слаба, някога по-силна, най-често почти незабележима. Но една нощ болката стана остра, като пробождане и аз обезумяла хвърлих от леглото книгата, която четях и изтичах до лекаря. Лекарят ме прегледа под Рентгеновите лъчи и видя и снима в мене мъничък, съвършено правилен скелет на момиченце на 7-годишна възраст. Трябваше да се върна в спомените си, за да изчисля кой е бащата. Сега знам. Бащата беше ти...

При тези думи отворих вратата на магазина. Едва тогава капитанът дойде на себе си и извика след мен:

- Лили, върни се, къде отиваш, Лили?

И получи отговор:

- В Киев. На меден месец с новия си любовник. Сега е модерно меденият месец да се прекарва в Киев...

В този момент един елегантен господин извика "Браво!" в магазина, а продавачът ми подхвърли при вратата:

- Обърни се, обърни се, морето бучи, вълните те зоват...

Капитанът, който седеше объркан в средата на магазина, го изгледа яростно от главата до петите и се стовари в един фотьойл с думите:

- Да ти еба тавана.

И след това добави:

- Господарю на света, жената, която ми даде, отлетя!

Това бяха последните думи, които чух от мъжа си.

* * *

С хубава гледка отвъд Сена, към църквата Света Богородица, в сърцето на Париж, се намира магазин за антикварни книги на английски език "Shakespeare". Когато времето е хубаво, изнасят книгите пред магазина и точно на това място аз отново се срещнах със сестра си.

- Всичко готово ли е? - попита Ева, поглеждайки с нетърпение новото ми кожено палто. - Какво ще правиш сега?

- Ще се нанеса в апартамента, който взех на Filles du Calvaire.

- Значи, ти все пак взе апармент за коженото си плато?

- Не. Напуснах мъжа си и майор Бейли. И както ти казах, сега ще променя този шибан живот. Крайно време е, вече съм на двадест и шест. Искам да завърша следването. А след това да имам деца. Но ще внимавам с кого.

- А какво ще стане с медения месец и новия любовник в Киев?

- Нищо.

- Как така нищо?

- Нямам нов любовник... Сега е ред на ученето.

- Не разбирам. Мислих си, че заради новия оставяш стария любовник и мъжа си.

- Това е точно, но новият любовник засега е само хипотетична възможност. Омръзнаха ми вече и мъжете, и любовниците. Може би трябва да си намеря любовница. Жените по-добре знаят какво ни трябва...

- Значи, ти изобщо нямаш такава пеперудка. Тепърва трябва да я ловиш. Че ти си по-зле от мене!

- Ева, сигурна ли си, че си жена и като спиш? Веднага ще ти покажа как се намират нови любовници. Най-лесно се намират, когато нямаш намерение да ги търсиш. Само трепкай и гледай. Виждаш ли онази обява във витрината на книжарницата?... Виждаш я, нали? Добре, а сега я прочети.

Зад стъклото на книжарница "Шекспир" беше залепена пепелява хартия, на която с едри букви бе написано на английски:

ТЪРСИ СЕ

Младеж с екземпляр на "Хазарски речник" (мъжка версия) търси девойка, която също притежава екземпляр на "Хазарски речник" (женска версия). Целта: размяна на мнения и разговор. Тел. 22 52 39...


- Сега ясно ли ти е?

- Не.

- Затова нямаш любовник. Преди малко купих един нов парфюм "Elisabeth Arden" - Blue Grasse, както подобава на нов любовник и тук при "Шекспир" намерих тази шибана женска книга. Това е речник, който има на 293-та страница на нюйоркското издание на Кнопф пичка, същата онази, която този пич от обявата търси като предмет за размяна. С това нещо в ръка ще се обадя на телефона от обявата. Е, да видя какво ще има неговият екземпляр...


© Милорад Павич
© Ася Тихинова-Йованович - превод
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2002
Милорад Павич. Кутия за писане. Варна: Liternet, 2002