дишам 2

Позволявам си вкъщи да е разхвърляно. С кеф. Все едно съм нагризала някаква много забранена ябълка.
Спокойна вечер по трасето "Раковска - Графа - Шишман" с Денц, нищо изключително, показах й най-после мазето на Пластелин, отрепките, половинката детски манекен в стаята, където стояха бидоните. Хоросанови миши стъпчици около фотографиите. Тръгваме си с една на 39grama.info и съм взела картички за всички, на едната има пенис, на другата - МИР, има една с цици и последната е с много лица, повечето от които ми се струват познати.
Днес на работа ми казаха, че вече не съм послушна и трябва да си върна коледните подаръци.
Запознах се с тРошка, отново. I never knock before kicking the door open, damn...
Искаше ми се вечерта да продължи. В таксито слушам прекрасно оперно изпълнение, после си купувам прасковена тоалетна хартия и розов във всеки смисъл на думата сапун.
Както можеш да се досетиш, вечерта завършва с Мимас, пилешки с картофи и самотен фас след някакъв Бейлис в "Хамбара". The Knife са се вкопчили в мен и смучат, за да изплюят обратно енергията в мен на следващия ден. Вече дори не ги слушам, въртят се на перманентен плейбек в главата ми. Останалата музика е:

You've got yourself in a fine mess now Charlene
You're either absolutely mad or you are joking,Charlene

Charlene, I'm crying
So close to you darling
We're naked and laughing
You shine on my battery Charlene

I have always adored your witty mouth Charlene
Now, would you please be very very rude to them Charlene

Charlene, I'm crying
So close to you darling
We're naked and laughing
You shine on my battery Charlene

Let me get you out of that lake Charlene
Your dress is red and oh so slippery Charlene
I guess I have to dry you, dress you and comb you
You're already late
I'll sort you out

Charlene, I'm crying
So close to you
We're naked and laughing
You shine on my battery

да дишаш

Класическа вечер, завършваща с "Мимас" и самотен фас пред Уинамп. Флорънс и машината. Перална машина. Слагам ръкавиците на Ирен, преди да запаля. В чантата. За три дни почти съм забравила как се работи на компютър. Забравила съм собствения си парфюм. Когато влизам в стаята, заравям лице в жилетката си и вдишвам бавно и дълго. Спомням си същата тази миризма в косите на Поля онази есен в Борисова. Тогава имаше значение. Сега е част от мен, белег, същност, която поемам ненаситно с ноздри и сдъвквам замислено. Както бих попивала парфюма на любовник. Достъпен, егоистичен уют.
Задоволена от насищането със себе си, оставям жилетката (ангорска вълна, на цветя, нощносиньо) и вдигам червените чорапи от пода. Оставила ги е така прилежно в ъгъла, под парното. Ухаят на нежната кожа на стъпалата й. Съвършено меката извивка на свода.
Сива книга на бели зайчета в леглото ми. Сини чаршафи на слончета. Обичам всичко в дома си. Ако някой наруши спокойствието му без мое позволение, обикновено съм склонна да го пребия с камъни. Или от малка мъркаща домакиня да се превърна в пиеща очи харпия.
Така си е.
След като Виргиния се върна в живота ми, не се срамувам да говоря за себе си, да мисля за себе си, да чувствам себе си. Така имам ядро, от което да спусна нишки към всичко останало. Florence is stunning. Life just is. Which is not any less.
По-късно вечерта Тибет се прожектира върху обчайния токс на "Амстердам", кожата сърби изпод натиска на оранжева риба от неустановен вид, аз отново се зазяпвам в нечии дълбоки сенки под очите и решавам, че това е белег за дълги щастливи споделености. Bullshit.
Seems that I have been held, in some dreaming state
A tourist in the waking world, never quite awake
No kiss, no gentle word could wake me from this slumber
Until I realise that it was you who held me under
Последното оставям да пробяга нагоре по гърлото ми, преди да задуша гущерчетата на гласа с дим.
Сънувах, че някой целува ухото ми. Възбуждащо гъделичкащо усещане. После прерасна в непоносима болка и едва успях да се събудя насила, за да спре. Трикът е да дишаш много бързо и дълбоко, на ръба на писъка. Всеки с номера си. Аз изпитвам нужда да пиша, единствено когато чета. И обичам, когато съм сама.

можеш

обичам те, когато идваш и си отиваш
обичам те, когато си с други
обичам те въпреки и защото
обичам плоските ти дъна и дълбоки прорези
обичам зениците и ръцете ти
обичам
твърде е лесно
и часовникът бавно изписва йероглифи по лицето ти
чайка, метроном, изгнание
секс в ритъма на един град
твоите три проклятия
и моето евтино оръжие
треперещо в лявата ръка
смут
и вече си три крачки пред мен в мъглата
танцувам без да изпусна точката
грозна серия
с красиви герои
изпъната кожа
френетични движения с бръснарска прецизност
като животно в битка с въздуха
движение удар носталгия писък с тяло
точката е зашита в мен не виждаш

...и някога тогава

It`s not you, it`s me.

около fever ray и ани

promis me

през прозореца на офиса. жалко, че ще ни местят. очаквайте снимки на погребално-индустриална тематика догодина.
...и споменавам един сайт, за който Helsky ме открехна. Няма как - admirations!
fuck you very much

nevermind

липсва ми

старание

... някъде по пътя за Румъния. Архив.

the long way home to our souls

днес ми подариха най-хубавите думи на света. искам да споделя:

Минавам през труден период. ще се справя. dont се протеснява :-) обичам те. знам че ме обичаш. знам че ще си с мен във всичко. аз ще те подкрепям винаги. не сме ли се срещнали точно за това? Да можем заедно, да можем и по отделно. :-) u rule, котараче.

усещането е ето такова:



благодаря ти, че се появи в житота ми и си до мен толкова дълго. означава за мен повече, отколкото мога да ти опиша. а бяхме такива деца :)


впрочем който не е гледал Кика на Алмодовар, да го стори незабавно.