31.12.08

Малки градски открития

Click for larger
Не е сексът. Не е и шоколадът. Най-хубавото нещо на света е да се наспиш.
След дълга борба с пищящи телефони, изкусителни животоспасяващи предложения, хиперактивни малки котки, прескачащи сърца и разочаровани приятели най-после си извоювах 15 часа сън.
Сега, знам, че не е никакво събитие, но много исках да споделя - чувството след това е СТРАХОТНО. Всичките ти житейски проблеми се решават като с магическа пръчица, градът отново е красив, нещата имат вкус и мирис и животът потича във вените ти като порой в майски следобед.
Една прекрасна сутрин - събудих се в 3, пих турско кафе, мислих късметчета за НГ, правих си весело модно ревю с наличните клошарски парцалки, разходих се из тихата като библиотека "Оборище", возих се в 72 с най-широката усмивка на света, пожелах на шофьора (който приличаше на мил Квазимодо) весели празници и изкарах акъла на колегите, цъфвайки в 6 на работа.
Това е, мили хора. Последната ми и най-хубава сутрин за 2008. Благодаря на всички, които ме оставиха да се наспя. Ще се видим на Батемберг :) Този, който пристигне най-омазан с шампанско, печели целувка и чифт чорапи :)

30.12.08

Събирам армия. Може и лекции.

Аз срещу злата вещица, която ме е проклела да не стъпвам в гей-бар до края живота си. Имам 5 нощи на разположиение да победя. Набирам наемници за войска.
Надниците се изплащат в мента, шоколад, мента в шоколад и/или анасонови бонбони (малко прашни, последните).
Записването - до трети януари включително.
Въпрос на чест е. Не че имам какво толкова да търся в гей-бар. Но някои неща човек трябва да ги прави, докато е млад, нали? :)

Някой някога да е учил лексикология или френска литература, впрочем?

28.12.08

Идеи и мечти


... И тъй като единственото сигурно нещо покрай НГ е баницата с късмети, много моля, бутнете няколко свежи идейки какво да пише в тях *blush* :) Пък може да се засечем по улиците и да ви почерпя :)
Сега, не че нищо не ми хрумва, but the thing is... Искам да знам за какво си мечтаят другите хора, в 4-5 думи :) Don`t be shy!

27.12.08


мислех си днес за зимните пайзажи, слънчевото пътуване до Пазарджик, бебетата около мен всеки път, когато се кача на влак и колко различни са снежните нощи у дома... тихи. не можеш да върнеш времето назад, но защо пък да не поседиш извън него за малко, на пода на вагона, с бутилка мента и бял шоколад... хората са толкова стоплящи! а светлината превръща миглите ти в пухкави дъги :)

иначе Коледата мина много мило, за първи път със снахата - започвам да я харесвам! с брат ми двамата свирят чудесно на кавал, баща ми запя, майка ми се раздомакинства както едно време, Страхил спа в кашона с каските на гардероба по време на цялото събитие и разбира се бобената салата беше великолепна... дори Пламен изникна до мен, докато бързах към пощата, и така на Бъдни вечер получих най-добрия си приятел от детството, два оригинални комикса на Енки Билал, наистина много чорапи и поносимо количество домашна атмосфера :)

един съвет от мен - хора, говорете с майките си. просто се завъртете покрай тях в кухнята и им разкажете всичко, а после слушайте внимателно. стават чудеса ;)

следващите няколко дни ще прекарам сама в София и ако тялото ми случайно реши да се държи прилично, ще се посветя на цигански неща (Бела, ти си чудесна!), препечени филийки и котката си. освен ако не си дойде Жи. а, и братлето смяташе да ме води на кънки... по дяволите, пак няма да съм сама :) oh well.

весели празници на всички, на които не успях да се обадя или да пиша! that means you, Jeni :)

а някоя от идните Коледи ще прекарам с Пав, топло и мързеливо. и ще си украся елхата с мидички.

24.12.08

Randy Xmas to all my beloved friends! :)

www.lizzythelezzy.com
Ок, enOf drama. Back to fOckin' normal. And I'm nOt getting any more cynical abOt it this time :)
Гузно ми е да оставя малката си къщичка от амбалажна хартия (от онази, в която Марга увиваше салама и сиренето, като бях малка) в такова окаяно състояние навръх празниците. Всъщност обичам и вярвам, нека това си личи... хайде да се гушкаме? Just kiddin'.
По някаква щастлива предколедна случайност не съм заспала върху клавиатурата тази нощ, намекът за светлина навън превръща София в синя приказка от фарбриката за пудра захар на Баба Сладка, скоро ще натъпча раницата си с подаръци като един истински дезорганизиран малък елф и ще яхна влака през любимите ми планинки.
Весела Коледа на всички!

P.S. Отново никой не организира бой с пасти за Нова година. Срамота.

23.12.08

but we don`t talk about these things

И въпреки всички хубави неща (thanks), някъде нещо съм объркала.
Може би това, че на 18 изчезнах без да помисля. Може би това, че като "малка" твърде много вярвах, че мога всичко, а после нещата се оказаха брутални, тривиални и сложни. Обичам един град, животът в който не ми понася. Обичам една жена и нищо не мога да й дам. Заобиколена съм от приятели, които ме правят безумно щастлива, но нямам идея защо са до мен, никога няма да ги настигна, никога няма да съм като тях. Живея без цел, без определена посока, на демо, на изчакване. Цикля в едно и също ниво на играта и вече няма нищо за откриване, нищо за убиване, просто тичам из коридорите, няма врата за нататък, потъвам в кънтежа на собствените си стъпки, потъвам в смисъла на самото въртене, деградирам в очакване на следващата заплата, следващата сметка, следващия човек, броя си оставащите часове за сън, оставащите дребни за тютюн и моливи, оставащите семестри. Шлая се из някакъв университет, към който нямам нито интерес, нито уважение, блъскам се в невъзможността точно СЕГА да скоча и да променя нещо, защото ме е страх, защото вече имам право да разочаровам само себе си. А всъщност искам да уча, изпитвам неистов глад да науча нещо полезно, да създавам, да постигам. Само че вече отдавна не знам какво. Не съм специална, не съм талантлива, не виждам никакъв смисъл в поредната порция лексикология или френска литература. Не виждам никакъв смисъл в държавната ни организация, в образователната ни система, в цялото това блато. Не знам откъде да започна със себе си, не разбирам как работи вашият свят, какво трябва да мога, за да имам нормална работа, нормален дом и някакво подобие на семейство, без да ме настига непрекъснато ужасът, че всъщност съм напълно безполезен индивид. Майната им на прекрасните книги, пастелите, музиката, фотографията. И на френския, и на английския, и на усета ми за дълбочина и форма, и на оригиналните идеи - всичко това не ме спаси, когато се гърчех от болка преди седмица и единственото, което можех да правя, беше да се моля на всеки шибан светец, за който се сетя. Спасиха ме парите на майка ми и медицинските умения на един младеж, който едва ли беше много по-голям от мен. И да, това е бруталната истина. За 22 години живот не съм способна дори да се грижа за собственото си здраве навреме. Всичко, което умея и обичам, се свежда до хобита, интереси, неща, за които да ти разказвам приказки. Това не е основа, не е цел, не е средство, не е развитие, не ме прави човек. Загубила съм представа как се постига нещо реално, не вървя наникъде, просто вървя. Излизам с приятелите си не защото имам сили и време за това, не за да се забавлявам, а за да избягам от блатната си каша и защото знам, че без това ще се побъркам. Сутрин закусвам, пуша, рисувам грозни черни силуети, заспивам без желание и се събуждам само за да избягам отново.
Не са ме учили да живея така. Да търпя това.
И всеки ден една малка кукла си хапе ръцете, иска да се махне от този град, от този жалък офис, от това безцелно избутване и оцеляване, иска да разбере какво да прави със себе си, за какво я бива. И всеки ден намира нещо, което да обича, но не може повече така, не може... И все повече не е себе си, боли, изморена е, скучна, истерична, не може да рисува, страх я е да снима, пише пълни глупости, въображението й се пренасища от грозни силуети и забравя, забравя, забравя... Всичко, но не и скапаното чувство за вина. Че не направих нищо, за да бъда себе си. И сега наистина не знам какво. Пропадам в някаква тотална дезорганизация.
Съжалявам, че си противореча, че те обърквам, че те натъжавам, съжалявам, че не мога да ти помогна, съжалявам, че не съм най-страхотният приятел, който заслужаваш. Искам да се върна 4 години назад и да започна отначало. Или просто всичко да се срути, за да нямам нищо за губене, и да тръгна нанякъде. Мога да те загубя, мога да те намеря отново. Мога да издържа всичко. Мога и сама. Трябва... да намеря... начин...
Да заминем. Да видим света. Да бъдем свободни. Да открием нещо. Да притежаваме. Да сме заедно. Да сме всякакви. Да подарим нещо. Да пораснем заедно. Да пораснем по-големи от дъжда, по-големи от страха. Да не можем да се изгубим. Да построим един дом такъв, какъвто сме си го представяли през всички тези години, да? Да обичаме без причина, не "защото" и не "въпреки". Да изберем приказки, които да четем на децата си? Да изберем улицата, на която ще караме колело? Не знам, моето го откраднаха. И деца не мога да си позволя. Докъде, казваш, ще стигнем, ако просто опитаме?
Виждам се как си свивам цигара и се качвам на покрива да посрещна деня. Както всеки ден. И това ще продължи, не разбираш ли... ще продължи да се случва с мен. И ще го мразя.

monday i`m in love

добър "чай" в хостела се получи, както и култово обикаляне по барове с елха на рамо, ръцете ми още са надрани, зачервени и подути от търчането по витошка и в офиса ме гледат странно с това дърво, овързано до бюрото, официално обявявам Цвети за най-изтрещелия си приятел и случката с подаряването на fockin' елха насред Попа за най-бруталната изненада евър. and twatty new year! дори по едно време ни черпиха тиква за "ханука на патерици", мерси, Христо!
безумно много се радвам, че Анна и Бела са си в България, Анна с абсурдните й теми за разговор и неочакваната информация по какви ли не въпроси и Бела с нейната кротка, тиха, нежна прелест :)
може би скоро няма да се спи, защото междувременно открих сухите пастели и сега с котката се забавляваме денем.
обмислям пътуване на стоп към пазарджик на 24-и сутринта. с елха. и котка. и доста хора. ssssomebody sssstop me! :)


22.12.08

...and the mornings far away



Довечера в Арт Хостел на по чай?

21.12.08

"La Musique" & Parov Stelar

Не може да не си изтеглите това! Търся такава музика толкова отдавна... На едно ниво със Saltillo и Blue Foundation - разливаща, изпълваща, разпукваща, много жива смеска :)

Нищо особено

Юхуууу? Прибрах сееее! :) Искам да се видя с, хм.... всички? Кой е в София?
Трябва да си наема слуга да спи вместо мен :) [с мен?....]
Хорааааа, заверииих! Господ е пингвин! Още съм студент!
Иначе в Благоевград е все така чудесно, мисля да се преместя там следващата есен. Но засега ще се отдам на Кортасар, бонбони за кашлица и безуспешни опити за пощуряване в гей-бар.
Тъй ший то. Толкова много любов, а пак няма кой да ми изпере. И забравих да оставя терасата отворена за котката.
Седмица ли бе, да я опишеш... Leshperity & twats.

ЖужЕта - едното е прясно избягало от затвора, изглежда.

В Чешкия културен център. Бидон филм форевър!

Пак в чешкия, изоставено.

Разфасовки на една брошура.

14.12.08

Les minuscules :)

Няколко подаръченца за любими хора, с които се забавлявах последната седмица :) Бяла глина, темперни боички, лак за нокти и малко пръчки от парка :p




12.12.08

кофеинова помпичка
за надуване на сърца
неправилно паркирани по вените
малки жабчета

не викай паяк точно сега

11.12.08

Everybody knows


Everybody knows that the boat is sinking
Everybody knows that the captain lied


Да попищим заедно?
Да пораснем заедно?
Да попушим заедно...

We all know, but they are the ones trying to scream it out.

две метли на покрива

в прозрачен съд изливам
остатъци от сън кошмарен
изпивам съмненията си


съмненията на една нощ
демо-версия
на дните

с отворени очи сънувам
това, което ме изпълва
безкрайно лутане


безкрайни хора
на върха на иглата
акупунктура
и кубче лед

прокарвам между плешките
потръпвам от студа
зима в чаша


зима между зъбите
лято между краката
два сезона
за арфа и кларнет

в настроение за любов съм
казвам, разплитам косите си
и падам, падам... в теб


като гюле в теменужки
война, която печели
губещият с нежност

така, както трепваш с мигли
и създаваш урагани там далече
в лилава безметежност


и после идваш,
стиснала миглите ми
в отчаян опит
да не се удавиш

отчаяно чертаеш карта -
пътеки върху блатото във теб


а някъде високо тихо горе
прелита собственият ти живот

Thanks, Жи :) Hope you don`t mind.

9.12.08

Добро утро... кафе? :)


8.12.08

околоПРАЗнично & Anaïs

Реших поне на студентския си празник да се занимая малко с френски език. Ето музика, ето превод, ето ти една хубава жена... бозата и танците са от тебе.



о ама че лайна и да ми ги сервира така от нищото
даже не я знам ква е
тая пачавра в бяло...
медицинска сестра ша е, заклевам се
деба със сигурност трябва да те оперират
ще се изкефя на ампутация направо
без ташаци може да си по-малко противна
оф очите ми са пълни с грим
и на всичкото отгоре вали...

и закъснявам дагоеа
тряа'се обадя да прдупредя... мааму къде ми е телефона?...
ох че съм патка!... заебах го в бара...
шибания ми късмет, на масата...
сигурно са ми го гепили
или някой пияндурник го е свил
тряа'съм в офиса след 10 минути
няма да успея заради тая пачавра...
айа!... токчето ми го няма
и вали та се засинява

няма ли една телефонна кабина
в тоя шибан лайнян квартал?!
оф супер сега пък барът е затворен
изпуснах си срещата
моля?! кво искаш бе жена?!
за пръв път ли виждаш мацка без чадър?!
що ме зяпаш така?
нямаш ли си друга работа?...
„Извинете, госпожо, но но ако не внимавате, ще ви блъснат
Качете се на тротоара, по-безопасно е...”
госпожица! аз съм госпожижа!
и глей ся изобщо кво те интересува
не е ли така, маце, а? теб кво те ебе?
в какво съм се забъркала?! да, само градушка липсваше...

кви са сега тия бели стени?...
май не мога да се движа
болката се разлииива...
едва дишам...
какво стана? какво... боли ме...
какво стана? господи как ме боли
„Здравейте, казвам се Кристина.
Аз съм сестрата, която се грижи за вас, Госпожо,
нося ви закус...”

кристина... закус...
я, май вече вали сняг...

напоследък никой не ме перва през ръцете, не ги държи и не ме води, не както преди, твърде отдавна нито към, нито от, остава само голямото търчане, нали, като циганче наоколо, но нещата не са лесни за търсене, камо ли пък за намиране, внимавам да не си търся боя все пак, дай ми времето си, научи ме, поговори си с мен, дай ми основание, нещо, от което да не се срамувам, че изобщо ми е нужно... остави ме да прегръщам всеки, не търси себе си в това, не ми искай страховете и слабостите, защо да хвърлям камъни в езерото до полудяване, когато мога с тях да си построя дом на брега и да те гледам всеки ден, всеки ден, всеки ден...

5.12.08

Mercan Dede - 800



Rebirth.
Listen... with your bones, with your blood pressure, with all your skin, with your lungs and then you can tell me you understand how much it matters.

4.12.08

Евтини номера за сваляне на музика

В случай, че някой все още открива топлата вода (като мен), ето един лесен и бърза начин а си свалите в mp3 формат който и да е любим клип от Youtube:
Online FLV MP3 convertor

Manual:
1. Копирате URL-то на клипа
2. Пействате го в полето, което ще ви излезе на този сайт
3. Сваляте получения мp3-файл.

Е, не е особено надеждно, но работи :)

3.12.08

Theodor Bastard



The defining turn in the THEODOR BASTARD's history came in 2000 when Yana Veva, who played guitar with the band before, sang a song at the rehearsal session and was immediately appointed as a lead vocalist. Being interested in the Middle East culture like her fellow bandmates, Yana trained herself in singing strange Arabic scales and borrowing vocal features not dissimilar to Lisa Gerrard and Natacha Atlas. Early club events with Yana at the mike proved that THEODOR BASTARD have found something very special. Even before releasing their first album of strangely organic blend of ethnic motives with industrial, electronica, goth-rock (actually, it was their fourth or fifth if we count early experimental stuff) the band has become a bomb for St.Petersburg clubs... (more.)

2.12.08

Lost a friend. His name was Stephan and was a great bike, a great dream of mine and the best partner ever. Amin.

1.12.08

Тренировъчна неделя

В 7 вече не се трае нощта, сънуването удря роговицата като яйчена черупка. Мигам дезориентирано над джезве с кафе.
Нагъвам бъркотията в мозъка си парцалче по парцалче. Усещането много наподобява тази песен. Високо, приковаваща красота и страх, по корем на скалата, гигантска река, пълна с коли и костенурки, рибешки силуети колкото самолет, М&И, брат ми, пътеките, слънчевите иглички по повърхността. Той не може да дойде.

Питки. Със сирене и царевично брашно. Завити в кърпа. И мандарини.
Иво ми изгрява на гара Пазарджик. Мароко през февруари? Ела с мен до селото. Не мога с толкова малко, разбираш ли. Имам една душа в Майорка... Влече ме по все по-трудни места. Шшшт. Не сега.
95 стотинки. От 4 години гледам Момина Клисура през прозорците на влака, защо не? Saltillo. Вчерашната мъгла се е вдигнала, дърветата са по-малко голи без бялата плът. Горещо. Коленете ми омекват. Няма да стигне, но пак е нещо. Държа вуду-куклата на страха и режа палците й, за да не може да стиска. Поне това умея още.

Първо реката. В нея Божидар и Андрей ловят пъстърви и кефали, къпят се по гащи, скачат от скалите в дълбокото с Батко От Ей Оная Къща, и изобщо!


Слушам зад гърба си приглушен вежлив диалог:
- Как позна?!
- Ми по лицето.

След малко:
- Лельо, какво снимаш?
И бяха смущаващо учтиви и приказливи :)


Обаче в язовира не се къпят.



Сбогувах се с кавалерите си и тръгнах по мацки & chicks:




И накрая намерих онази колибка, която все ме дърпаше да сляза от влака...





Е, за теб ще направя по-хубава. Някоя есен. И чаршафите ще пера сама.


Обаче сега нещата са едни такива оплетени и незавършени...



Както и да е, този го кръстих "Последния самурай" - единствения гълъб в селото. Живее с кокошките в една плевня.


Ей тук тренира за мускули:


В селото няма много шарени неща... хич даже. Е, освен чорапите, дето си ги намерих в тревата до стария кантон, ама тях си ги взех. Имат си картинки, ще ги покажа по-нататък, като изсъхнат. Това ми е другото любимо откритие, но сърце не ми даде да мародерствам повече:


Взе да притъмнява и си тръгнах, пък и торбата с питките ми натежа. Покрай пропастта, изровена от реката, релсите и шосето...



Е да, това е оптимистичния изглед на нещата. После се стъмни много бързо и не си чувствах палеца от студ, та трябваше да поглеждам дали изобщо е вдигнат. Пих чай с мед на мантинелата. Отсреща в кафето тъкмо слагаха коледна украса. Псувах, подскачах, гледах гаснещите розови облачета над планината, мечтаех си...
След два часа инато стопиране ме взе една хлебарка (e.g. кола, която кара хляб), сбутахме се 4 души на предните седалки и си разказвахме банални шофьорски истории чак до София.
У дома имаше супа, котета и вряла баня... ммм. Можеш ли да познаеш какво липсваше? Но човек винаги си плаща за избора, нали.

28.11.08

Juxtaposer

На пук на прогресивно потъващите ми от известно време насам гемии, реших да прекарвам по 2-3 здравословни часа на нощ в гледане на анимации. Всъщност животът е доста по-разбираем в 2D вариант. Буквално и преносно...

Клипчето по-долу е творение на Joanna Davidovich и се нарича Juxtaposer, което на френски приблизително означава съпоставям / поставям едно до друго.



Изглежда щастието е нещо, до което се достига благодарение на солидна доза инат и самовнушение:
"Виж сега, котката е онази част от теб, която никак не те харесва... но е всичко, с което разполагаш."

26.11.08

Цигански лета...

Днес докато си рових из архива, намерих тази сладка снимка...


И тази. Изглежда сякаш казва нещо много хубаво...

25.11.08



More at Joaquin Baldwin`s website.
Thanks Jeni :)

Otherwise, спокойнички са дните, примерно съдържание:
шоколад
туршия
нокти
сприхавост
нетърпение

От няколко дни насам нищо не съм изрязвала, лепила, рисувала и снимала и вече ме гризат всички мини-мании на бездействието. Да изпера. Да окепезя зеления суитчър, само да измисля с какво и да купя бои. Да навия някой през уикенда да снимаме извън София в студа. Да спра да лазя по нервите на хората. Това май ще е най-трудно. Сутринта дори успях да се ядосам, че няма за какво да се ядосам. This fucking time of the month...
Билките свършиха, има някакви остатъци от водка и ракия вкъщи, но никога не съм разбирала ролята на алкохола в смутни времена, тъй че ще продължи да си ги има. Ледът сутрин е красив, падащте мацки около гимназията до офиса почти не ми правят впечатление, дори не ми се четат книги...

24.11.08

Един ден на... 22, на 30 или на сватба

Дояждам парче плодова торта с пръсти, облизвам ги внимателно, за да не си омазлявя новата клавиатура, и си мисля: ".......!!!"

Сигурно няма по-великолепен нeпразнуван рожден ден на света... То по-скоро беше плетеница от малки празнувки цели 2 дни... Няма и по-щастлив човек от мен, знам, че звучи глупаво и банално, но се чувствам като оранжев бронетранспортьор на жълти точки и не ми се правят фокуси, искам просто да избухвам...

А най-много искам да благодаря. Никога не съм се чувствала толкова обичана... И всичко е заради вас :)

На Жи за великолепния шал и за всичко, което научих през тази година, включително за нещата, с които нямаше нищо общо.
На Паф за мечтите, мидичките, любовта, самозабравянето и за всека една нощ, когато ме е вадила от "състояния".
На Илияна & Мо за обичта и търпението! И изненадите! :)
На Ирен. За силата.
На Вили & Рамиз за минзухарите, философията и овчите неща през последните има-няма 8 години :)
На Елица за това, че ме направи Фея Понеделник.
На Цвете... за това, че е Ангелче. И свети. По толкова много начини.
На Жужа за джезвето, доверието и за туй, че гледа бебето.
На dete, която ме светна за Garbage, Placebo и D-TOX навремето, а и за някои други работи, вж. "Бит и душевност на съквартирантите", том първи.
На Теч за споделената красота & майсторство.
На Дени за тока ;) И за това, че се сети първа.
На Жени за музиката и мъдрите писма.
На Анета за вдъхновяващата 4-ка по латински и последвалите доста бири.
На Иво (Лудия & Природата) за свободата.
На Анна за тютюна и разговорите...
На колегите ми за дъъъългите щури нощи и страхотния, огромен, великолепен, мазен подарък :)
На едно... същество за мощния сняг на 22-ри.
И на Рара, Ваня, другата Ваня, Пирин, Биляна (ЧРД, мила како!:), Поля, Ива, Съни, Алгара, Боряна, Шугарина, Герга, Павката, Наката, Гергана, Сашко, Драго, Асен, Крумеца, И. Матеев, Жегов, Иса, Севда, Бела, Калоянчо, Мартин, Калин, Dia, Мария С. и Тод, Дарина-Малката, Пламена & Здравко и всички невероятни хора, които малко или много прекараха с мен 22-та ми година :)

Благодаря и на великолепното си семейство.
И честито на брат ми, който се ожени същия ден!...

На всички ви дължа по едно голямо сочно парче положителна емоция, моля не се притеснявайте да дойдете да си го вземете, whenever you feel like it. Правим и доставки по домовете ;)

21.11.08

Nomades

(:
През 2005, или може би точно днес му е било времето, 'около' накъртващата сутрешна радост и кофите с чай нощем, преравяне на архивите - и кой да ми каже, че на 22 ще слушам френска ска?! Нейсе, светът е пълен с хоризонти...

JUMP!




- Lumieeeeeeeeère!
- C`est quoi ce bordel?!...

19.11.08

Sweep

време за сън, въображаем бар "Куково лято", снйеееееееег!, пазаря се и се тръшкам за последните 20 евро, умилкване му се вика, колко може да се научи от една котка!, става на моята, няма пищни скандали, тръгва си, непознати пред вратата, из входа по пижама без изобщо да се усетя, бе тъй кат ма гле'аш дал'съм фирма "Стамболийски" за оценяване на недвижимо имущество, яйца с лук и чушка, аз еуфорирам, весело ми е, не искам в Серес, но пък тати ще дойде за първи път в моята София и изведнъж искам да ходя на небето, да го нагушкам Онзи и да му дръпна един косъм от брадата, ей тъй, за играта, точка за мен, вие ми се, поройства ми се, обичана съм, дори не знаеш какво е усещането - силен вятър, пълен с кехлибарени зрънца живот, до вечерта очите ми се превръщат в малки сушени кайсийки, кръв от ушите, но трябва да се продължи, жи, Жи! - пак не успявам да се добера, съжалявам... но пък знаеш ли, всичко е наред ;) и дори поизпрах блога.

P.S. sweep е прекрасна дума. тя е цял чувал с думи.

Листо, цвете и точки.
"Мама Мухла и малките Мухлички напускат Царството на мрака"

(Става ми все по-забавно да ги правя!)

18.11.08

Celebrate diversity!

Един сладък сайт за градските типажи, който Паф откри :)

17.11.08

Абе що да няма и едни Мухли... ей тъй, за веселото :)

16.11.08

За Мухльовците

Thanks Tech :)

"Хатифнатите (hattifnattar, Hattivatit) - малки, сивобели( да ама на илюстрациите са черни), издължени същества, които се скитат на големи групи и не се интересуват от нищо друго освен да достигнат хоризонта. По време на своите пътешествия не си говорят, а общуват единствено чрез телепатия. Хатифнатите не спят, нямат уши и не чуват, зрението им е слабо, но осезанието им е силно развито. Веднъж в годината се събират на своя остров в деня на лятното слънцестоене (Еньовден) и се кланят на един барометър. По време на гръмотевична буря се зареждат с електричество („което някои наричат безпокойство или копнеж“) и е опасно да се докосваш до тях, защото жилят като коприва. Те се развиват от семена, посадени в нощта срещу Еньовден."

Once upon a time



Всички снимки от видеото (с прилично качество) са ТУК.
Надявам се да не е много скучно. Ама и да е, ще си мълчите, все пак за първи път правя клип :) Гери, извинявай, че ти написах името погрешно, ама е късно да го оправям :)

Това е, край на войната между мен и съня! След няколко седмици шляене по улиците, сборно около 30 часа разучаване на програми и сглобяване на видеото се чувствам... вдъхновена! :) Благодаря на Паф за което. Нивгаш нямаше да се напъна чак пък толкоз много :)

Музиката, забравих да пиша там накрая, е следната:
Koop - Introduction
RavidHang - Loca ("виещата кака", както каза Жу впоследствие)
Nouvelle Vague - In A Manner Of Speaking
Черно Фередже - Я Вземи Си (ем не се сдържах...)

Хубав ден! :)

Толкова много цигари, а толкова малко време... Толкова много кафе и още повече музика! Оу да, получава се хубаво... Когато човек си науми нещо, намира начин да го свърши, независимо от цената. Нали така, Павлина? :)

15.11.08

Mood... lately.

Да, спи й се. Или може би й е интерсно, но по онзи изпразващ от съдържание начин. Или малко я е страх. Другите непрекъснато говорят. Знае, че има много по-големи 'неща' от тях. Не е редно да развяваш себе си така цветно, само защото са ти тикнали ножицата в ръцете.
Всъщност тя изобщо не е там. Но се опитва, наистина много се старае... Не е честно да й казват, че ги плаши.

11.11.08

Push it!

Не е истина колко много неща се сгромолясаха напоследък, ама ей така, "на талази". Не разбирам защо цялата вселена е подбрала поли и се е засилила да ми го нахендри от всички страни...
Не, не искам никой да се жени на рожденния ми ден! Ясно ли е? Не искам хазяйка-алкохоличка, скандали и гонения (да, отново). И не искам Данка да я отвличат в Сомалия! Не трябва да стават такива неща, просто не е редно...
Винаги има къде да отидеш.


While you were sleeping

Пристигам в Мадрид. Парите, с които заминах, няма да ми стигнат да доплавам до Майорка и се налага да остана в града и да измисля как да изкарам още. Странно ми е да говоря с теб по телефона, докато пия кафе на едно настръхнало от гълъби площадче далече от България... Съчинявам си прогнози за времето в София, прикривам испаноговорящата шумотевица около себе си с поток от думи и изобщо лъжа като пернишки циганин, подтискайки с мъка желанието си още сега да ти разкажа за невероятния стоп през изминалите дни... Но не, ще разваля всичко. Затварям, преди да съм избълвала радостта си.

***

Скитам из Мадрид, за да си намеря някаква временна работа. Сега сме само аз и малката ми раница, отново на път за другаде. Имам цялото време на света да премисля нещата, да видя някакво смислено бъдеще. Цялото време на света и всички улици.
Тръгнах си от София, когато за пореден път животът навири крака и тръгна с главата надолу. Непрекъснато се налагаше да напускам нещо, което обичам, да започвам отначало. Изморих се. И не исках да се примирявам повече.
Тук също няма да остана дълго, но поне имам някаква цел... например да изпия една бира на твоето пристанище? Хех.

***

Толкова съм близо до теб вече. Стърча на улицата с малката си раница и те гледам как се движиш зад стъклото на прозореца. Чудя се дали скоро сама ще ме забележиш, все още не искам да ти казвам. Трябва първо да видя лицето ти, очите ти от улицата, и тогава. Но ти не се обръщаш. Става ми смешно, като си представя изражението ти, и продължавам да стоя неподвижна, тихо усмихната.
Косата ми е пораснала толкова много, докато стигна до теб, дрехите ми са избелели от път, очите ми – потъмнели от обич. Увлякох се в скитането...
Ще поседна на тротоара, явно си заета. Винаги си била голям вихър – наумиш ли си нещо, и стадо биволи да ти минат пътя, пак няма да забележиш.
Паля цигара и се чудя дали пък не трябваше да ги откажа междувременно. В главата ми звучи музика при всяко вдишване, музика за теб. Пак ми става смешно, че дори не подозираш за присъствието ми. Добре поне, че тук не е студено и мога да чакам безкрайно дълго навън. Зимата изкарах в Мадрид и никак не бе лека. А сега, ето, сега вече има цветя в градините и уличните котки стъпват по-царствено. Късната пролет идва с две каруци спомени..
Чудя се какво правят приятелите ми сега, дали все още ми вярват толкова. Ами ти, ти дали ще ми направиш тирамису? Дали държиш картичката ми на стената, на бюрото или в някой шкаф? Ще ми се ядосаш ли много? Имаш ли бира в хладилника? Искаш ли ме още? Ще правиш ли закуска на децата, преди да тръгнеш на работа?
Ама че ден. В мислите си стигам твърде далече, какви деца, какви чудесии... Сигурно ще да е от ходенето боса. Знаеш ли, заприличала съм на прелетна лисица, откакто заминах, а ти почти ме беше опитомила...
Още си погълната от своите си дела зад този прозорец. Хайде... погледни насам... Хайде, още мъничко!...
Ще ми минат младините на този тротоар, както е тръгнало.
Помня как се бях вцепенила на „Ситняково”, хипнотизирана от смаляващото се такси. Този момент не ме остави на мира през всичкото това време, сякаш станах Дявол и някой няпрекъснато ме хапеше по опашката.
Гася цигарата и се опитвам да спра да мисля...
Ами ако не ми се зарадваш? А дали ще отидем на плажа и моята кожа също ще стане солена от вълните?
Отново не ми се отдава чакането. Ама все някога ще излезеш да си хвърлиш боклука, ако не друго! Тогава ще се приближа и... ще трябва да ми удариш един шамар, този път наистина.
Comme un loup, comme un roi
Comme un homme
Que je ne suis pas

Паля втора цигара. Поливаш някакво цвете на перваза, поглеждаш облаците. Не можеш да прецениш дали е топло или студено. Затваряш прозореца.
Споглеждаме се с една птица, подскачаща по отсрещния тротоар. „Ебаси!...“
Минава някакъв човек на колело и рязкото раздвижване на пейзажа ме събужда.

„Проклятие, ето защо не ме виждаше“, мисля си и се изстрелвам от леглото във вихър от гняв и недоумение. Успявам да се блъсна на два завоя, преди да стигна до кухнята, слагам да кипне кафе и се стоварвам на дивана. Котката ме настига с протягане и прозявки.
Главата ми още е пълна с кораби, очите ми са като изкълвани. Пуша полугола и гледам втренчено недовършената картичка. „Пак се хванах на собствената си въдица...“
Един час до влака. Трябва да нахраня раницата.
Плача като мъж, набързо. Толкова много хълцане, а толкова малко сълзи. Майката си е...ло.

7.11.08

Чао

Няма да ме има седмица. Шубе ме е от уни-то и ще спя у Кирчо.
Гугу на Попа

6.11.08

В главата ми е като битпазар - шарено, шумно и разхвърляно. Приливите си пречат един на друг, осакатяват се. Нищо достатъчно хубаво не мога да изкарам от себе си тези дни, то малко като със старите неизползвани водопроводи - трябва да изтече тинята и ръждата от тръбите и тогава. Дано не спрат "водата", докато се освестя.

А това е улична русунка, снимана + обработка. Който я е виждал и каже какъв е оригиналният й цвят, печели вафла!

Click for larger image

5.11.08

"Du bonheur à l'état pur, brut, natif, volcanique, quel pied ! C'était mieux que tout, mieux que la drogue, mieux que l'héro, mieux que la dope, coke, crack, fitj, joint, shit, shoot, snif, pét', ganja, marie-jeanne, cannabis, beuh, péyotl, buvard, acide, LSD, extasy. Mieux que le sexe, mieux que la fellation, soixante-neuf, partouze, masturbation, tantrisme, kama-sutra, brouette thaïlandaise. Mieux que le Nutella au beurre de cacahuète et le milk-shake banane. Mieux que toutes les trilogies de George Lucas, l'intégrale des muppets-show, la fin de 2001. Mieux que le déhanché d'Emma Peel, Marilyn, la schtroumpfette, Lara Croft, Naomi Campbell et le grain de beauté de Cindy Crawford. Mieux que la face B d'Abbey Road, les CD d'Hendrix, le nouveau p'tit pas de Neil Armstrong sur la lune. Le space-mountain, la ronde du Père-Noël, la fortune de Bill Gates, les transes du dalaï-lama, les NDE, la résurrection de Lazare, toutes les piquouzes de testostérone de Schwarzy, le collagène dans les lèvres de Pamela Anderson. Mieux que Woodstock et les rave-party les plus orgasmiques. Mieux que la défonce de Sade, Rimbaud, Morisson et Castaneda. Mieux que la liberté. Mieux que la vie… "

"Jeux d`enfants" - Цвете, мерси за идеята :) A снимката е графит на "Левски".

4.11.08

Dusty Lombardo

... с една мека и размечтаваща фотография, от която веднага започва да ти мирише на почва, дъжд и пътуване, спомени от тийнейджърството...

Повече или по-малко куиър арт... Ето ТУК. Всъщност само загатва the butch type като усещане, гама, отнасяне някъде във времето... Снима изключително нежно, цветовете са, както би казала Дени, "мега, мега, мега!" :) и ми напомня за... преживени неща. Отчасти за Алгара, жива и здрава да ми е, с всичките й истории :)

Мечтая си някой ден да снимам с подобен аромат (да!), толкова много носталгия... любов моя, а толкова малко време, живее ми се всякак...

3.11.08

Около

Покрай идеята за фото-ден (а те станаха няколко) се запознавам с маса хора и това предизвиква ураган от новости и стари мечтани случки. Всъщност непоносимо е.
С Пирин щяхме да си правим нещо с гъби, но в крайна сметка се получи баница и Хелоуийн с неприлично много хора у дома, толкова обич, рисувам по себе си, Жи пече тиква и е Пепеляшка с приказна лилава секънд-хенд рокля, играем със затворени очи
аз съм кладенец с две дъна, не ме пипай
*
миенето на чинии като ритуал. кръщене в мивката, отново и отново, себе си под ноктите
*
...си бях внушила,че ако повтарям името ти на глас достатъчно дълго, ще се материализираш тук. шепнешком. изненадах се, че не стана
*
"кравите не снасят. стачкуват. няма субсидии."

Измежду дните ми изплува протест на Кремиковци, на който се натресохме случайно, непосредствено преди поредния на Зелените, София е пълна с красиви хора и тъжни песни от 90-те, синеоко дете за поредната Промяна... А в петък е дива гора с ангели и вещици, очарова със своята улична недоправеност, преди да се превърне в утроба за хиляди ритащи синьо-бели шампиони и червени анархисти, 72 скача в ритъм, сърцето ми се превръща в стадо хелиеви балони, когато отпускам лице на корема й, за да послушам...

Арабел Караян и Hrustmo с прекрасните деца в Арт Хостел, хартиена пролет, едно момиченце надува жаба, другото е най-красиво на света, наоколо се кове и лепи нова изложба, започвам да заеквам психически
пътьом съм купила тениска Antistar, топло е, нереално топло
не знам откъде да започна, с Цвете след десет години си бутаме заедно количките в парка, клошарските, с шапки, които приличат на изкормени опосуми с пискюл
комета от тоалента хартия
по пътя стискам много силно ръката на detе, като букетче от кости и вени, защото ме е страх, няма къде да побера всичкото хубаво

Герга е забавна, накара ме посред нощ да търся някакъв балон в градинката, за да ми сготви, в крайна сметка намерих само панделката му, вързана за една катерушка. После успя да дойде цели два пъти на първата среща, беше решила, че ще нося пингвин...
Изстрелва ме от Славейков в Пластелин и за първи път се чувствам изгубена сред толкова много непознати, ателието е великолепно мъничко място и дистанцията между хората отива по дяволите, всеки е картина, фотография, плетеница, куклички и купички, отнякъде в целия хаос се появяват бебе и кученце, шарени скитници и толкова много цигари, а толкова малко вино, сдобивам се с глухарче на Мария Арангелова, няколко мръсни погледа и солидна доза "Здрасти"-та. Твърде малък човек съм за този контингент и постоянно се учудвам, че още никой не ме е изритал от там
пакетче гумени червеи
А всъщност всички в ателието са или напушени, или пияни, или в процес на, хвърчат фасове и настъпани чаши вино, Герга ми обяснява постоянно да се отпусна, отпускам се, пускам, протичам направо, продънвам се в мазето на галерията...
Там има една малка стаичка със синя врата.
Тъмно е, тихо, от съседната клетка на тази дупка се носи deep underground музика, двама диджеи са се сврели като плъхове оттатък и отнесено си оргазмират на свещи и кристал, наоколо капе хоросан, лепкави водопроводни тръби, паяжини и пръст, барът и пултът стоят нерелно върху контейнери и парчета счупени плочки, прашни стълби и изкъртени дъски...
Но в моята стаичка е Мястото. Има един кльощав стол, голяма лъскава локва на пода и нелогичен графит в жълто и зелено отсреща. Сядаш (шляп....шльоп) и оставяш подземния студ да те настръхва, дишането ти увисва на плътни невестулки в тъмното, съвсем сам, две дъски и кофа латекс в единия ъгъл, отражение на нищото в краката ти, от време на време по някое парченце хоросан се откъртва от влагата и прошепва кратка липса на молитви

Изплувам от мазето в спирала, с широко отворени очи и подарявам глухарчето на бебето
тръгваме си
не искам да спя у вас
бира в Докторската градинка, нощно лято
мляко с какао у дома
не мога да повярвам на всичко, което ми се случва
На следващия ден oversaturatеd готвя великолепна леща и дълго рисувам картички, две, с онзи
спрей от концерта на Бьорк
листата на Пав от Сандански
лак за дърво, който откраднах от старата квартира
бои за текстил и керамика
дървени готварски шишчета
изрезки от филмов каталог
фотография на М. Арангелова
цигарени филтри
тиксо

Ще ги поустна, като стигнат до Майорка, за да не си разваля изненадата.
Оставила съм пълен хаос. В главата си и в кухнята.


P.S. Абе, кой донесе еклерите?!

30.10.08

Ателие Пластилин

Хайде да отидем на това? В събота, от 19:00, "Цар Симеон" 48

Photo day 1

закуска = кафе + сметана + кифлички + ябълки
уют = свещи + прасковено + споделено + килим
Дени = душа + идеи + пластика + светлина
фото ден = инсомния
:)
...и ето няколко хинта, после повече:

P.S. Ако ме уволнят, за т'ва ще е...

Дени Д. in action; градинката на Баня Мадара.Why didn`t you say so?!Пантофките на съквартирантката й в коридора...Туй трябваше да легна на земята, за да го снимам, без да го пипна... ама стана яко :р