две метли на покрива

в прозрачен съд изливам
остатъци от сън кошмарен
изпивам съмненията си

съмненията на една нощ
демо-версия
на дните

с отворени очи сънувам
това, което ме изпълва
безкрайно лутане

безкрайни хора
на върха на иглата
акупунктура
и кубче лед

прокарвам между плешките
потръпвам от студа
зима в чаша

зима между зъбите
лято между краката
два сезона
за арфа и кларнет

в настроение за любов съм
казвам, разплитам косите си
и падам, падам... в теб

като гюле в теменужки
война, която печели
губещият с нежност

така, както трепваш с мигли
и създаваш урагани там далече
в лилава безметежност

и после идваш,
стиснала миглите ми
в отчаян опит
да не се удавиш

отчаяно чертаеш карта -
пътеки върху блатото във теб

а някъде високо тихо горе
прелита собственият ти живот

Thanks, Жи :) Hope you don`t mind.