29.12.09

дишам 2

Позволявам си вкъщи да е разхвърляно. С кеф. Все едно съм нагризала някаква много забранена ябълка.
Спокойна вечер по трасето "Раковска - Графа - Шишман" с Денц, нищо изключително, показах й най-после мазето на Пластелин, отрепките, половинката детски манекен в стаята, където стояха бидоните. Хоросанови миши стъпчици около фотографиите. Тръгваме си с една на 39grama.info и съм взела картички за всички, на едната има пенис, на другата - МИР, има една с цици и последната е с много лица, повечето от които ми се струват познати.
Днес на работа ми казаха, че вече не съм послушна и трябва да си върна коледните подаръци.
Запознах се с тРошка, отново. I never knock before kicking the door open, damn...
Искаше ми се вечерта да продължи. В таксито слушам прекрасно оперно изпълнение, после си купувам прасковена тоалетна хартия и розов във всеки смисъл на думата сапун.
Както можеш да се досетиш, вечерта завършва с Мимас, пилешки с картофи и самотен фас след някакъв Бейлис в "Хамбара". The Knife са се вкопчили в мен и смучат, за да изплюят обратно енергията в мен на следващия ден. Вече дори не ги слушам, въртят се на перманентен плейбек в главата ми. Останалата музика е:

You've got yourself in a fine mess now Charlene
You're either absolutely mad or you are joking,Charlene

Charlene, I'm crying
So close to you darling
We're naked and laughing
You shine on my battery Charlene

I have always adored your witty mouth Charlene
Now, would you please be very very rude to them Charlene

Charlene, I'm crying
So close to you darling
We're naked and laughing
You shine on my battery Charlene

Let me get you out of that lake Charlene
Your dress is red and oh so slippery Charlene
I guess I have to dry you, dress you and comb you
You're already late
I'll sort you out

Charlene, I'm crying
So close to you
We're naked and laughing
You shine on my battery

28.12.09

да дишаш

Класическа вечер, завършваща с "Мимас" и самотен фас пред Уинамп. Флорънс и машината. Перална машина. Слагам ръкавиците на Ирен, преди да запаля. В чантата. За три дни почти съм забравила как се работи на компютър. Забравила съм собствения си парфюм. Когато влизам в стаята, заравям лице в жилетката си и вдишвам бавно и дълго. Спомням си същата тази миризма в косите на Поля онази есен в Борисова. Тогава имаше значение. Сега е част от мен, белег, същност, която поемам ненаситно с ноздри и сдъвквам замислено. Както бих попивала парфюма на любовник. Достъпен, егоистичен уют.
Задоволена от насищането със себе си, оставям жилетката (ангорска вълна, на цветя, нощносиньо) и вдигам червените чорапи от пода. Оставила ги е така прилежно в ъгъла, под парното. Ухаят на нежната кожа на стъпалата й. Съвършено меката извивка на свода.
Сива книга на бели зайчета в леглото ми. Сини чаршафи на слончета. Обичам всичко в дома си. Ако някой наруши спокойствието му без мое позволение, обикновено съм склонна да го пребия с камъни. Или от малка мъркаща домакиня да се превърна в пиеща очи харпия.
Така си е.
След като Виргиния се върна в живота ми, не се срамувам да говоря за себе си, да мисля за себе си, да чувствам себе си. Така имам ядро, от което да спусна нишки към всичко останало. Florence is stunning. Life just is. Which is not any less.
По-късно вечерта Тибет се прожектира върху обчайния токс на "Амстердам", кожата сърби изпод натиска на оранжева риба от неустановен вид, аз отново се зазяпвам в нечии дълбоки сенки под очите и решавам, че това е белег за дълги щастливи споделености. Bullshit.
Seems that I have been held, in some dreaming state
A tourist in the waking world, never quite awake
No kiss, no gentle word could wake me from this slumber
Until I realise that it was you who held me under
Последното оставям да пробяга нагоре по гърлото ми, преди да задуша гущерчетата на гласа с дим.
Сънувах, че някой целува ухото ми. Възбуждащо гъделичкащо усещане. После прерасна в непоносима болка и едва успях да се събудя насила, за да спре. Трикът е да дишаш много бързо и дълбоко, на ръба на писъка. Всеки с номера си. Аз изпитвам нужда да пиша, единствено когато чета. И обичам, когато съм сама.

17.12.09

можеш



обичам те, когато идваш и си отиваш
обичам те, когато си с други
обичам те въпреки и защото
обичам плоските ти дъна и дълбоки прорези
обичам зениците и ръцете ти
обичам
твърде е лесно
и часовникът бавно изписва йероглифи по лицето ти
чайка, метроном, изгнание
секс в ритъма на един град
твоите три проклятия
и моето евтино оръжие
треперещо в лявата ръка
смут
и вече си три крачки пред мен в мъглата
танцувам без да изпусна точката
грозна серия
с красиви герои
изпъната кожа
френетични движения с бръснарска прецизност
като животно в битка с въздуха
движение удар носталгия писък с тяло
точката е зашита в мен не виждаш

5.12.09

promis me


през прозореца на офиса. жалко, че ще ни местят. очаквайте снимки на погребално-индустриална тематика догодина.
...и споменавам един сайт, за който Helsky ме открехна. Няма как - admirations!
fuck you very much

nevermind


липсва ми

старание



... някъде по пътя за Румъния. Архив.

1.12.09

the long way home to our souls

днес ми подариха най-хубавите думи на света. искам да споделя:

Минавам през труден период. ще се справя. dont се протеснява :-) обичам те. знам че ме обичаш. знам че ще си с мен във всичко. аз ще те подкрепям винаги. не сме ли се срещнали точно за това? Да можем заедно, да можем и по отделно. :-) u rule, котараче.

усещането е ето такова:



благодаря ти, че се появи в житота ми и си до мен толкова дълго. означава за мен повече, отколкото мога да ти опиша. а бяхме такива деца :)


впрочем който не е гледал Кика на Алмодовар, да го стори незабавно.

30.11.09

the mood lately



Благодаря за чудесния уикенд, дивачета :)

25.11.09

my mind is fertile
and my heart is ashamed
toxic nothingness
only tiny capsules of acid energy
spread by your hands
keep my senses from forgetting
who I am



иначе днес отново си намерих ключ, този път много мъничък, не знам защо напоследък непрекъснато намирам ключове по улиците, ако някой държи нещо да ми намекне, не го разбирам. може в прав текст. увит около тухла. за предпочитане добре центрирана. алоу, т'тва сърце да не е за два дена! мери си приказките и пиенето.
страхливо сънуваните половинчати морета миналата нощ преляха в срутваща се върху ми планина от ледена вода някъде в Япония (защо ли пък там?) и тичах, тичах... чак до караваната за чай, откъдето се спасихме с продавачката в някакъв раздрънкан шеметно излитащ нагоре лифт. хип-хип ура и алармата на телефона, 72, болезнено разместен гръб, никъденемисеходиоставетеменамираподяволите. празно ми е, изсмукано, виновно, засрамено, безкрайно много ме е срам, сутрин ми се гади от объркване и все повече ми се иска просто да остана сама. сама, на чисто, все по-невъзможни цели. има толкова много хора около мен, които просто отсъстват, ходещи снимки, зад които няма нищо, свили са се като каквиди в пашкул от емоционални недоимъци. дразнеше те прекаленото ми въодушевление, ами ето, няма го вече. и теб те няма, и...

...понякога съм много щастлива, точно когато съвсем пък няма за какво. ей тъй, че дишам. подишай с мен? само толкова. после ще продължа да раздърпвам възлите в главата си.

намерих и едни писма от Израел, на Софи. напомни ми да ти ги донеса.

1.11.09

неизменния импулс сутрин да помахаш за сбогом на снощната си същност в умивалника
преди тихото сърбане на витамини в кухнята
пет саксии с хризантеми на отсрещната тераса могат да са една чудесна предпоставка да подържиш очите си още малко отворени
някакъв гълъб ми се е заплел в ириса и чопли
черни връх киха листа насреща ми в шест сутринта
заразна мъхната есен
гъста като сдъвкана кайсия

чакам търпеливо да ми се приспи със скръстени крака
чакам автобуса в леглото си
а софия е като някаква баница от мъгла и клошари
никак не ми харесва така тялото
ще го подържиш ли за малко аз да се поразходя
извън

25.10.09

le(л)ki

героиня
на андерсен и висоцки
леки
кремвирши leki
леки жени
отварям прозореца - ЛЕКОТА!
and the taxi driver told me
i like you too much
told me you should be home
i should be home by now
light another finger
smoke off
lift my road above your legs
and the other day he told me
i can make fun of myself
and he liked it
the whole fucking show
"The whole fucking universe is split in two!"
while i`ve been missing you

11.10.09

Jamais Vu



И задължително вижте неговия сайт.

3.10.09

rainy day at the office

И една снимка на мина, от кято не мога да се откъсна напоследък:

Стаи


- Parce que je voudrais savoir de quoi s`agit-il, tu vois?!
***
- A пък вчера се прибирам и кой, кой да ми отвори - един Чичко Паяк! Ами да!
***
- Защото те обичам, зат'ва! - изкрещя и тръшна вратата.
Живееха от осем години заедно. За това време бяха спали един до друг общо четири пъти, от които три - пред Зоопарка, на пейка. Последния път - в локва, както се оказа.
***
- Знаеш ли откога не съм се чувствал толкова съвършено щастлив? От последния път, когато те видях...
И пак има кестени.
***
I love deadlines. I like the whooshing sound they make as they fly by.
***
- Тройка кафета с гарнитура!
***
Една дискусия на тема "За какво да си говорим"...
***
Колко струва Слънцето?
***
"Есен" - медицински експеримент с падащи кестени. Моля изчакайте навън под дървото.
***
Изгубена хлебарка.
Едра, тъмнокафява на цвят, с големи очи. Отговаря на името "Роси" или на парче наденица.
Последно е забелязана в района на 72.
Ако имате информация за нашата Роси, моля позвънете ни на 0897032948 /вечер/!
Възнаграждение!!!
[Приложена снимка на любимеца]
***
Подарявам въшка.
Ша отговарям само на сериозни писма с снимка.
***
Вали. Вярваш ли? :)

26.9.09

За бита и рал'тата

А всъщност никак не ми се работи, "Кат' ти обърша два шамара!..." - кзва тя и "Е отпуска пък ся, т'ва са подробности", човек винаги има избор, ама като го е срам да си признае, че нещо не го може и туй-то... сяда и го прави, а колко грозно ще стане накрая, сийбаомайката.
Иначе винце в Хамбара вечер и Ирен-изми, Данчо-визми, дълги дискусии с late за гледната точка на другите, така непостижима, и в крайна сметка мълчаливо влюбване в изригващата наоколо ми София. Всеки ден се ражда по едно нощно улично бебе.
Времето прекарано у дома ме кара да треперя неудържимо, рисува ми се, пише ми се, скита ми се, навивам канап около моливите, пастели по пода, пепелникът като малко островче насред морето от фасове и пепел по масата, самолети поръбват небето, млечни мустачки и попара...
Интересно как ограниченията във времето и финансите напоследък успяват да вкарат така дълго търсената организираност и спокойствие в ежедневието ми.
Напуснах университета. За малко, не по принцип. Може би.
Уча се да ходя с пантофи у дома, не е лесно да пречупиш свободомислието си до такава степен...
Саундтрак на последните дни - Four Tet, Florence & The Machine, Parov Stelar - Coco, Cayetano, Bebe, Chambao, линейките по "Черни връх", истеричната баба от горния етаж и подрънкващите в джоба ми последни стотинки...
"Някой ден може и да пораснеш", казва Анет и неволно ме усмихва, ще порасна аз, ще стана голяма колкото кораб, ще се настигна и ще се удавя :) Ей сегинка.

Виждам все нови и нови неща в тази картина, enjoy :)
Owaikeo

24.9.09

За есента и тамяна

В тъмното: "А ти вярваш ли в любовта?", един така детски въпрос и видиотената ми липса на отговор...
Никотин, тамян и мекота.
Улицата под нас като океанско дъно, жива и дълбока.
Смехът ти заспива топъл на рамото ми.
През целия следващ ден се опитвам да превъзмогна порива да се разлистя, във вените ми тупти светлина и тялото ми не е тяло... Прашинка между теб и слънцето, безкрайна нишка тишина.

20.9.09

За семките и любовта

седем шипки
точно толкова ми подари, "На ти ги!"
гледам ги сега нанизани
жълтия конец зеленото копче на бяла стена
дори не знаеше колко красиво нещо ми даваш
и се чудя
следната история:

Вървя си по улицата с него и спираме да си купи бира. Аз внезапно решавам, че ми се ядат семки. Той е потресен, 'Семки?!', 'Ами да, миришат ми на детство' и двамата отнасяме пакетче Ядки "НИКИ". Впоследствия вървя сама нагоре по "Черни връх" и както съм си със сакото, спретнатото шалче и рошоглава, яростно чопля семки от шепата си, плюейки наоколо като фуражомелка. Това в пълно отсъствие на духа.
Тук е време да вмъкна - от ранното си детство вярвах, че ще срещна любовта си само и единствено на улицата. Любовта на живота си. И до ден днешен ми се случват моменти, в които вървя и се оглеждам, все едно току-що съм се разминала с нея, цялото ми тяло изтръпнало.
Та в един такъв точно съдбовен момент аз маам гащи в подлеза на НДК посред нощ и гръмовно люпя семки в мрачния тунел, а несреща ми - безумно красива девойка. И си мисля 'Боже, това е мигът. Ето Я. И сега какъвто съм карък и фантазьор, сигурно ще ме подмине без да се случи каквото и да било.'
И продължаам обаче да си лющя семките...
...тя се приближава
.....тя ме гледа в очите
.......тя се усмихва, разтваря утни да ми проговори
.....вече все по-бизо до мен
...'Извинявай, имаш ли цигара?'
..'Мога да ти свия'
.
И в този момент се усещам, че все пак наистина люпя семки насреща й, очите ми са доматеночервени по обясними причини, ухилила съм се като диня, паднала от ремаркето и изобщо съм в един доста нелицеприятен вид... и се паникьосвам...


След тази случка отказах пушенето.

А, забравих да ти кажа, новата ми гривна мирише прекрасно на теле. На сурова кожа! :)

19.9.09

Benediction and dream


На странната "двойка" Данчо, Денц и аз

27.8.09

фрагменти от кухнята, август.

...

- Искам компот.

...
бакла, общото с боба
вени провери в гугъл
и той са опУли
за първи път ли чуваш за бакла
баклава в супа
малеееее ужас
ужас ужас
плънка
плънка
плънка с грозде
иначе обичам всякакви неща
обичам да играя
обичам да играя с децата от квартала
дето го гледахме у вас докато поркахме мастика с диня
а ти събке на кого си кръстена
на баба
зоахила

26.8.09

ти си кино, момиченце
спри да пушиш в прожекционната, ще ни изритат и двамата
и ще направят от нас нокторезачки за чайки

23.8.09

влажни пръсти
влажна цигара
последни 10 лева, скъсани в единия край
"лошо възпитание" на Алмодовар, рамо до рамо.

неделен следобед.

22.8.09

сърцето ти е топло меко издуто
препълнено
като утроба на циганка
с лице на гърдите ти
усещам ритниците отвътре
срещу мен

попарата е чудесно топла
цигарата
правя кратка сутрешна инвентаризация на новите си приятели от снощи: мехури от изгорено, покрити с тънка люспичка сраснал найлон, червени драскотини по кръста, ръцете и прасците, една синина с изтичащ срок на годност, инфекция, mp3-player Samsung, няколко феймкардс от Mimetic Spaces, един VICE и ято гадни спомени като прилепи, провиснали от тавана на черепа ми.
уф.
чистене, пране, щателно изхвърляне на всичкия боклук, миене на чинии, баня, бръснач, пазаруване, закуска, кафе, компютърът да се сглоби и включи, ревизия на музиката през годините.
сутрешни разговори с непознати
така е тихо и прекрасно навън

friday night song

it was all stars
it was all shining stars
when you were there
you were not there
and it hit me
and it whipped me
it was all stars
it was all shining stars

and they went away

20.8.09

усещането, че някой ти е натъпкал черепа с мокри клечки за уши - хидравлична болка в лявото око, прелитащи гълъби и следобедна цигара.
седя пред теб и от носа ми бавно на тласъци извира тънка лентичка кръв
спуска се надолу до усмивката
ти караш ски по нея
все по-бързо поточето замръзва
клепачите ми изтръпват
и се качвам на пистата след теб
последно кръгче преди да се прибера
обратно в усмивката ти

18.8.09

ASL

Бавно и методично създавам свинщина в дома си, за да заглуша свинщината в главата си.
А за това няма извинение. Аll shit and lipgloss, please. - ASL, pls!
Липсата на парфюм още е впита в кожата ми. Червените петна минаха.

16.8.09

how about a new lung?

две следи от по шест крака
в съвършена дисхармония
люлеят стръкчето
морал
поникнал като плевел в мен
не искам да ти нося обувките
нито старата лисича кожа
дето си я забранила на всеки
виж бикините
може да ми потрябват.

14.8.09

where i end and you begin

между две жени над сутрешна мусака, без поправки. featuring late

четири очи и половина духат супата
моливът е подострен и нов
две мухи се давят в чашата
мокри крила графитени очи
четири ръце и половина
ровят под клепачите сутрин
а рибарят е мъртъв от снощи
тлъсти червеи свиват гнезда в супата
закачи се за хитиновата уроба
корабът черупката очакването
гнездата са за глухи тук сме ние
а децата плуват със счупени ръце
давим се и ни е хубаво
в девет и половина сутринта утробите разцъфват
сънливи колибри отнасят кораба
твоето цвете хладно тежи в дланите ми
изумен поглед
пулсът не стига до езика думите ми
един здрав ритник тряа
така е защото днес писането ни
остави поле - няколко вертикални реда
тъга забита в корема ми
здрав ритник
лява релса дясна ръка
обесвам те кухо в очите си
кънки на лед
режещ танц по корема из раните
после тихичко се поклащам на вятъра
суха в очите ти
а после изплюваш походката ми
сухата постната
ледът оставя дълбоки следи
върху дланите ми
кучето ги облизва съчувствено
след бягството ми
същите исках да си направя сама
не улучих дълбочината и сега
кървят твърде много
куче нямам
и краят ми попива в чаршафите
а началото недъгаво се ражда
от гърбовете на улични плъхове
ти бягаш и тичаш
обувките ти от снощи са добре завързани (*това има предистория)
за котвата
остави
само едно ми е в ума
в кожата в косите
и го правя грозно.
отраженията обаче са светли
кожата се рзтваря
и оголва сънливи намерения
олекотяваш
а аз имам нужда от бесилото си
от приспивателно
олекваш
в различни посоки
и погледът под бесилото е раздвоен
един старец задрасква посоките
разравям пътя под краката ти
и се беся. с усмивка.
подигравателна ли?
мамка му. изгубих собствената си престрелка
и започваш да дращиш със зъби
мамка му, намерих те!

миердааа

студено е тук джак
студено е да го еба пусни тази ютия
да се сгреем
студено е, джак
чак ме е страх
тоа дет ме гледа от стената ша го прасна
за къф се мисли
студено ми е, за къф се мисли!?
айшаго!
и аз бях някога от СДС.

усмивка

Пилето клечи сам на улицата и плюе зъбите си в такт с музиката. Кръвта тупти в капка на брадичката му. Защо го прави ли? От любов към живота.

10.8.09

лека нощ и на теб

whoredoll
и утре ще те взема с мен
така както капеш между зъбите

5.8.09

Cuts

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ

Милорад Павич


Тази сутрин аз отново лъгах насън. А лъжата си има миризма. Мирише на capture "Contour de l'oeil Christian Dior". Тази миризма ме събуди.

Щом се вдигнах от леглото, изпих две китайски чаши вода, сложих пръстена, изкован в трети век от нашата ера за лявата ръка на някоя жена и закопчах синджирчето на часовника "Tissot" около глезена на крака си.

Тогава някой позвъни.

- "Hermes", parfum spray Caleche - заключих, душейки през вратата. Беше сестра ми Ева.

- Мисля, че трябва да промениш image си - казах й аз.

Запътихме се към центъра на града. В първия бутик й купих "Amarige de Givenchy" в консерва и вечерна рокля от златиста хартия за еднократна употреба, изработена по скица на известен производител на парфюми. Ева беше въодушевена, а аз помирисах жената, която ни опаковаше стоките и пошепнах на сестра си.

- Това й е трети ден!

След това влязохме в разкошен магазин за кожи, скрит зад зелените площи на авеню "Montaine". От ароматизаторите, включени в електрическите контакти се носеше миризма на изкуствени теменуги. В средата на магазина течеше пътеката за модни ревюта, а срещу нас тръгна младеж с конска опашка на тила си. Както обикновено, аз подхвърлях като топка един лимон и от време на време го помирисвах. С прекъсване, докато подхвърлях лимона във въздуха, аз пошепнах на сестра си:

- Този ти е наяве здрав, но в съня си боледува.

Той като че ли ме чу и измърмори в брадата си:

- Болестта винаги е по-стара от здравето! - и едва след това се обърна към нас:

- Bon jour mes dames. С какво мога да ви бъда полезен?

- Единствени, дай ми крила! - изтърсих аз.

- Моля?

- Тази нощ сънувах, че ти и аз седим край камината и вечеряме при звука на горящи дърва... Спомняш ли си?

- Госпожата е много любезна, но въпреки най-искреното си желание, аз изобщо...

- Забрави какво ти казах... Как се казваш, ангелче?

- Снглф.

Аз и Ева прихнахме в смях.

- Този гълта гласните.

- Сит ли, Снглфе?... Надявам се, ще се сетиш с какво трябва да бъдат обслужени две дами в магазина за кожи в ранните сутрешни часове, когато мъжете току-що са отишли на работа.

- Госпожата желае кожено палто?

- Да. И то най-скъпото, което открия...

- Моля, седнете, ще ви покажем невероятни модели.

Появиха се две малко сънливи момичета. Засвири музика, те замирисаха под кожата на животните на чисто бельо и на утринна женска пот. През тази миризма усетихме полъха на "Rochas", Globe deodorant spray. Показваха ни, движейки се по модната писта, различни модели кожени палта. По време на ревюто Снглф се опитваше да подслушва какво си говорим със сестра ми.

- Ти наистина ли искаш да купиш кожено палто - попита Ева.

- Разбира се.

- За какво ти е нужно още едно кожено палто?

- Отивам да прекарам медения месец с любовника си в Киев. Сега е модерно да се ходи на меден месец в Киев.

- Шегуваш се.

- Ни най-малко. Една жена никога не се шегува. Как да се шегуваш като от всяка шега се появява дете?

- Някой точно това и иска. Но, за съжаление, всеки може да умре, но не всеки може да роди. Най-добрите остават неродени.

- Ти казваш това, защото нямаш деца. А аз искам нещо друго. Искам да променя живота си. Изцяло.

- Интересува ме как ще го постигнеш.

- Веднага ще видиш как. Слушай само какво ще кажа на онзи с опашката.

- Имаш ли кожено палто, което е по-скъпо от магазина? И от всички вас в магазина? Палто от онези, които се плащат със златни карти?

- Разбира се, госпожо, веднага ще бъдете обслужени, госпожо!

След знака на продавача пред нас се появи едно момиче, облечено в прекрасно, дълго до земята кожено палто

- Това е то! - помислих аз и почувствах, че момичето е съвсем голо и възбудено като расова кобила под кожата. Впила втренчен поглед в коженото палто, аз със светкавично движение го смъкнах от тялото на момичето, което остана на пистата голо и малко напикано от стреса. Скочих в палтото вместо нея и се разходих с израз на победител пред Ева.

- Какво ще кажеш, не съм ли мацка? - казах аз, процеждайки думите през ноздрите си.

- Само че има един малък проблем - отговори Ева.

- Скъпа сестро, малките проблеми са тук, за да бъдат преодоляни... Какъв малък проблем се роди в главичката ти?

- Адам, мъжът ти.

- Той, разбира се, не е роден в главичката ти, но ти си съвсем права. Това наистина е малък проблем... А защо толкова се безпокоиш за мъжа ми? Ако искаш, мога да ти го оставя в наследство, но ще трябва да го чакаш поне 120 години. Той е бавен да лизне и бърз да разсипе.

- Ако Адам, твоят мъж, не може да ти купи това кожено палто, а той сигурно не може и ако го купи любовникът ти, сигурно няма да посмееш да се появиш пред мъжа си с такова скъпо кожено палто, няма да посмееш дори да го занесеш вкъщи.

- Мислиш ли? Е, мила моя, защото си мислиш така, затова нямаш нито мъж, нито любовник. Пак започваш със стария си навик - да се правиш на умница. Това е вредно. По-добре остави ушите си на течение и слушай... Колко струва това палто? - обърнах се към продавача.

- Петдесет хиляди, госпожо.

- Чудесно, ще го купя, но слушай внимателно какво ще ти кажа... Снглфе... Нали така беше, Снглф?

- Да, госпожо.

- И така, Снглфе, трябва да се споразумеем, и то, във взаимна изгода.

- Ако госпожата мисли, че цената е много висока...

- Госпожата не би била госпожа, ако смяташе, че цената е много висока. Когато се пазаря, правя това за други неща и с други хора... Всъщност, да видим.

Изненадвайки Снглф, аз го заобиколих и вдигнах опашката на тила му.

- Не е лошо, Снглфе, но панделката не ти стои кой знае колко хубаво. Сложи синджирче, Снглфе, по-хубаво ще пада... И не ти отива кой знае колко "Arмani" After shave. Вземи нещо по-остро. Може би някой парфюм от колекцията за господа "Lancome". А сега на работа, ангелче. Аз ще дойда след половин час с един приятел. Кажи му, че палтото струва шестдесет хиляди... Слушаш ли ме? Шестдесет хиляди.

- Естествено, че ви слушам, госпожо. Но не ви разбирам. Разбрах онова за синджирчето и онова за парфюмите, но това за цената не разбрах.

- По-късно ще разбереш. Това е всичко. И не поставяй излишни въпроси. Още нещо. И когато дойде, недейте да изпълнявате онези ваши... как им беше името... голотии. Има кой да бъде гол тук.

- Съвършено ясно, госпожо. Желая ви приятен ден.

* * *

Малко по-късно седях в автомобил "Layland-Buffalo" пред къщата на любовника си, майор Бейли, и замислено се вглеждах в мъглата, която пълзеше под моста в изкуствената грамада на парк Buttes Chaumont... Изведнъж усетих миризмата на тази мъгла, горчива и напомняща дим, видях как от нея изплуват бели кипариси, под тях някои хора събираха роса и пробити камъни на брега на водата, видях други хора, които палеха огньове и горяха в тях сенките си, усетих две пиещи кръвта на светлината жени, появи се дълга два часа градина, в която в първия час пееха птици, а във втория се спускаше вечер; в първия час цъфтяха плодове, а във втория зад ветровете се трупаше сняг... От това ме изтръгна добре позната миризма.

- "Aramis", Havana - заключих аз и широко отворих вратата на колата пред тази миризма. Любовникът ми, майор Бейли, се отпусна до мен и ме целуна с вкус на ароматизиран с канела кондом.

- Този може да открадне хляб и от Библията - помислих си аз. През това време той видя Ева на задната седалка и се вдигна да я поздрави. Беше малко по-лек от автомобила под себе си. Забелязах на слънцето, че от годините косата му не е побеляла, а е станала по-рижа.

След половин час главоломно каране аз отново спрях колата в авеню Montaigne. В магазина за кожи момичетата демонстрираха на тиха музика стоката си, разнасяйки мириса на следобедни усмивки, смесен с миризмата на "Max Faktor" Le Jarden, Body Lotion Parfume.

- Mes dames et monsieur - сърдечно ни посрещна Снглф - седнете, моля. С какво мога да ви бъда полезен?

- Познай коя съм, ангелче, и ще ти кажа - прекъснах го аз, стряскайки го.

- Госпожата поставя трудни въпроси. Пак не мога да се сетя.

- Аз съм дяволът. Името ми е сън. Аз съм първата Ева, казвам се Лили, знаех името на Бога и се скарах с Него. Оттогава летя в сянката му между седмосмислените значения на Книгата...

При тези думи продавачът се засмя на безупречния еврейски език и продължи изречението като на сън, като че ли и той е жена:

- Създадена съм от смесването на Истината и Земята, имам трима бащи и нито една майка. И не смея да крача назад... Така ли е?

- Откъде го знаеш, Снглфе? - изтръгнах го аз от унеса му.

- Това го знаят всички ангели. Но не знам какво възнамерява да направи госпожата сега.

- Това поне лесно може да се отгатне, Снглфе! Ако ме целунеш по челото ще умра... Но ти няма да направиш това, защото на туй място ти си продавач, а аз купувач на кожени палта. И не забравяй това... Тук беше, тук намерих това кожено палто - обърнах се след това към любовника си, защото знаех, че не може да търпи бъбренето ми. - Божествено е. Искаш ли да го видиш?

- Искам, но на живо.

- Отлично! Моля те, Евице, покажи ни коженото палто, както се уговорихме. Господин Бейли гори от нетърпение да го види...

При тези думи изненаданата Ева отиде в задната част на магазина, където наметна коженото палто. След това нерешително застана пред мен, майора и продавача. Аз пошепнах:

- Съвършено!... Какъв беше хастарът?

В този миг разтворих палтото и от него се изсипаха двете голи евини бозки, малко тежки и космати като мъжки уши. Ева извика и бързо се огърна с коженото палто.

- Извинявай, Евице, трябваше да погледна хастара. Лилав! Както си и мислих. И така, какво казваш, мили мой? Кой изглежда по-хубаво, коженото палто или сестра ми в него. Какво предпочиташ?

- А колко струва, ако смея да попитам? - заядливо каза той.

- Разбира се, че смееш, но ако питаш за сестра ми, трябва да питаш мене, а ако питаш за коженото палто, трябва да попиташ господина с опашката.

При тези думи Ева, плачейки, изтича от пистата, а майорът, гледайки след нея, каза:

- Ето, обиди я, а аз не видях как ти стои коженото палто.

- Не се ядосвай. Купи палтото и ще ме видиш в него.

След това се обърнах към продавача:

- Сега ти си на ход, ангелче!

- Прелети бързо през тъмата на моята стая! - ми каза той и аз го погледнах като ударена с мокър чорап.

- Какво казваш?

- Не оставяйте мъжа си.

- Кой си ти, Снглфе?

- Ангелче, както благоволи да каже госпожата.

Майорът, който винаги се нервираше от такива разговори, бързо ни прекъсна:

- Колко струва кожата, която ни показа госпожицата?

- Шестдесет хиляди, господине - изстреля Снглф.

Пред нас застана Ева, облечена в роклята си. Майорът седна, скръсти крака, полека запали кубинската си пура и изпусна дим с аромат на "Partagas" тютюн. Известно време мълчахме.Тогава аз започнах да се кикотя с всичка сила, Ева избърса сълзите си, а продавачът най-после се реши да попита:

- Дали господинът взе решение?

- Моля? - прекъсна го майорът, извади от джобчето на сакото кърпичката си и я ароматизира, издухвайки дима от пурата си в нея.

- Дали господинът желае да купи коженото палто?

- Дали желая да купя палтото? Аз чакам да го опаковаш, хлапако, а моята карта се намира на тезгяха пред теб.

Продавачът се прегъна наполовина:

- Извинете, днес нещо не съм във форма. Веднага ще завърша всички формалности.

Той бързо донесе разкошно опакованото кожено палто и го предаде на майора. Майорът ме целуна, без да знае, че е за последен път и ми връчи коженото палто. Аз целунах Ева.

- Нея няма кой да я целуне, тебе после, с палтото - казах му аз. И излъгах.

С тези думи излязохме от магазина и седнахме в колата. Сега караше майорът.

- Сега накъде? - попита той.

- Rue du roi de Cicile. Тук ще ни оставиш. Отиваме да купим кондоми за нашата майчица. Поръча три с аромат на лимон, два с мирис на ананас и един с вкус на ябълка в канела. Като онзи, който ползваш ти. Можеш да оставиш колата ми тук, на паркинга.

* * *

Когато останахме сами на улица Roi de Cicile влязох направо в агенцията за жилища под наем.

- Бих искала един апартамент за четири години в трети арондисмент. Marais. Тристаен и с вътрешен двор, ако е възможно. Не по-високо от втория етаж.

Агентът ни предложи три апартамента. Два близо до Cirque d'hiver и един на Rue des Filles du Calvaire.

- Близо е, можем веднага да видим и трите.

- Най-напред отиваме на Filles du Calvaire - казах аз. - Знаеш ли кои са Filles du Calvaire? - попитах Ева.

- Не.

- Това били момиченца от шест до дванадесет години, около две хиляди девици. Те били натоварени на кораби и изпратени в кръстоносния поход при Ерусалим, за да освободят Христовия гроб от арабите. Сарацините пленили корабите, изнасилили и убили момиченцата, някои от тях продали като робини и много векове по-късно те получили в Париж един булевард и една улица, която продължава в Rue Vieille du Temple. Значи, улица в темпларския край на Париж, както и подобава... Апартаментът на високо ли е? - обърнах се аз към продавача.

- Не е. Първи етаж. Пристигнахме.

И тримата се заизкачвахме по извитите стълби.

- Както виждате, предишният наемател, напускайки жилището, е оставил тези картини по стените. Вярвам, че няма да ви пречат. Всъщност, можем да ги махнем, докато той не дойде да си ги вземе.

- Това няма да пречи, ако вие не пречите.

- Госпожата не трябва да се безпокои. Но тук има и удобства. Пред входа на къщата спира автобус 96. Зад ъгъла е пазарът на Rue de Bretagne, един от най-хубавите в Париж, а на ъгъла има малка улична баня за кучета.

- Убеди ме. Взимам го заедно с банята за кучета... Днес взимам всичко.

- Нима няма да погледнеш още някой апартамент? - попита Ева, щом като останахме сами. - За какво ти е всъщност още един апартамент? Купуваш жилище за новото си кожено палто?

- Представи си, искам да напусна мъжа си... Освен това, този апартамент ми харесва. Отдавна желаех жилище с такива стълби. Видя какъв невероятен е входът на сградата? Знаеш ли, в Париж има няколко входа, които помня от детството си. Имаше една порта с прекрасни стълби в Marais, където обичах да водя любовниците си и да правя любов с тях там. На такива стълби и при такива порти ме обзема желание някой да ме обладае точно на това място. Тази на Rue des Filles du Calvaire е една от тези порти. Стъклена, с извити стълби от дърво и месинг. Мирише на борово дърво и лак. Тук е достатъчно някой да те хване за погрешен крак и си готова...

Тридесет минути по-късно, с коженото палто в ръце, ние отново се озовахме в магазина на авеню Montaigne. Вътре свиреше музика и манекенки започваха да показват кожите с влизането на купувачи. Почувствах миризмата на гарваново черна коса. Извиках:

- Снглфе! - и той веднага се появи от вътрешността на магазина.

- Най-после... Казах ти да сложиш синджирче на опашката си вместо панделка, Снглфе. А ти, не, та не... Е, сега идва на ред на втората част от нашия договор. Каква ти е годишната заплата?

- Госпожата сигурно се досеща, че не е особено голяма.

- Отлично. Сега ще направим малки корекции. Връщам ти коженото палто, ти ще ми върнеш петдесетте хиляди долара, колкото струва палтото, а десет хиляди ще задържиш за услугата, която ми направи. Става ли?

- Госпожата се шегува?

- Госпожите никога не се шегуват. Иначе не са госпожи. И през ум да не ти мине да се пошегуваш. Искаш или не искаш десет хиляди?

- Момент. Само да видя има ли сега в магазина достатъчно пари, за да ви върна сумата в брой, госпожо... Имате късмет, ето вашите петдесет хиляди.

Малко смутен, Снглф взе от мен коженото палто, сложи го встрани, а аз пъхнах в джоба си петдесетте хиляди на майора.

- Така, ангелче, - казах на продавача - и през ум да не ти мине да продадеш палтото, което върнах, защото дяволите ще те вземат! Разбра ли ме?

- Да, госпожо, и с нетърпение очаквам какво ще се случи по-нататък.

- Сега отивам да купя отговарящото ухание за новото си кожено палто. На него му е нужен нов парфюм. Струва ми се, че най-много му отговаря "Issey Miyake"...

- Не знам за кое кожено палто говори госпожата?

- За същото това палто, естествено. Днес, Снглфе, аз още веднъж ще се появя в този магазин. Този път ще дойда с мъжа си Адам. И той ще ми купи същото палто. Иначе не бих могла да го нося пред него, не бих могла дори да го отнеса у дома, както каза тук присъстващата ми сестра Ева... Ти слушаш ли ме?

- Слушам, госпожо, но не разбирам.

- Как така не разбираш? На мен ми остават петдесет хиляди, на теб десет, а освен това и едно безплатно кожено палто, което ще ми купи моят мъж... Какво не е ясно? Всъщност, не е необходимо да разбираш. Трябва само да слушаш. И така, не продавай никому коженото палто! Между другото, имай предвид, цената на палтото за мъжа ми е според ценоразписа на магазина, тоест петдесет хиляди... Все пак, роднини сме...

С тези думи Ева и аз напуснахме магазина. Около нас се разнасяха миризмите на големия град и аз ги разчитах като букви.

- През последните седмици и сънищата ми смърдят. Гъсти са като качамак и черни като катран. А през тях текат огромни количества време, като подземни реки, макар че като се събудя, не съм по-стара от преди. Като че ли в живота ми има две времена. От едното не се старее, то изразходва нещо друго вместо тялото. Карма? Дали душата и тялото ни са гориво? Гориво, за какво? Дали Времето е двигател, който задвижва тялото, а Вечността - гориво на душата?

* * *

- Сега трябва малко да си отдъхнем. - казах аз и заведох сестра ми на обяд в градината на една малка гостилница. След обяда извадих телефона от чантата си и се обадих на мъжа ми.

- Ние сме, както и обикновено, в парка. Чакаме те в гостилницата. Трябва да ти покажа нещо. Ела веднага. И донеси китарата ми.

Щом като господин Адам се появи, аз се сбогувах със сестра ми, изричайки формулата, научена от онези на шестдест и осма.

- В пет и тридесет. Ела, където и да било, но бъди точна.

- Будалкаш.

- Сигурно знаеш къде. При "Шекспир", както обикновено.

След това заведох мъжа си право в магазина за кожи. Заедно с китарата ми, която той покорно донесе.

- Ти, Адаме, си затворен в осъществената си любов като в кафез - казах му аз при влизане в магазина.

- В каква любов?

- Как в каква? Нима не беше влюбен в мене преди женитбата? Беше. И нима не получи каквото искаше? Получи.

- Нима и ти не получи това?

- Да, но с погрешен човек. Знаеш ли, Адаме, че на сън аз все още съм девица? Вече десет години сънувам в постелята до теб, че съм девствена. И постоянно сънувам, че губя невинността си с някой друг, а не с тебе. Насън най-малко двеста души са ми отнели девствеността...

- Лили, моля те! - негодуваше той.

- Толкова за девствеността и за това какво получи ти. Сега и аз искам да получа нещо. Искам коженото палто, за което ти говорих. Ето, тук е, открих го в този магазин. И се влюбих в него... При вас запазих едно кожено палто - добавих, обръщайки се към продавача.

- Под кое име да погледна, уважаема госпожо?

- Под което и да било от моите четиринадесет имена, млади господине.

- Да погледна, госпожо... Да, палтото е запазено под името Емпуза.

- Така е. Сега дойдох със съпруга ми да го купи.

Уплашен от този разговор Адам направи отчаян опит:

- Но, Лили, ти знаеш, че имаш повече пари от мене. Ти можеш да си го купиш, аз не мога да ти го купя.

- Това не е същото. Искам ти да ми го купиш.

Тогава изведнъж станах сериозна и пошепнах на ухото на мъжа ми:

- Сега ще го пробвам.

Разкопчах палтото си и капитанът се убеди, че жена му няма под палтото си нищо освен парфюма "Jacomo de Jacomo" - Antracite.

- Лили, моля те, недей! Лили, да си вървим у дома. Прекрати тази комедия.

- Значи, купуваме палтото без проба?

- Без проба, моля те! Колко струва това чудо?

При този въпрос капитанът получи категоричен отговор, на който всички в магазина се обърнаха:

- Петдесет хиляди.

- Петдесет хиляди?

- Това ти се струва много, скъпи, само защото не си го видял на мене. Трябва да видиш как ми стои.

И аз бързо свалих палтото си, под което бях като от майка родена и облякох коженото палто, качих се на подиума и триумфално, на фона на музиката, се разходих пред очите на всички присъстващи, които започнаха да ръкопляскат.

- Не ти ли харесва? Тогава ще го върна.

И започнах да свалям коженото палто, за което получих нови аплодисменти.

- Не трябва - каза бързо мъжът ми - опаковайте палтото на госпожата, тя ще остане в коженото палто. И да ви платя.

Щом като всичко завърши, продавачът опакова палтото ми, което аз напъхах в ръцете на мъжа ми.

- Това ти е за спомен - казах, - а сега да се сбогуваме. Сбогом, Адаме!

Бързо взех китарата от ръцете му.

- Какво значи това, Лили?

- Това значи, че аз те напущам пред Бога и пред тези честни хора. И тебе и твоите гранясали мустаци. Ако някои от тук присъстващите има нещо против нека каже това сега или да замълчи завинаги!

И аз се запътих към вратата. За изненада на присъстващите тогава продавачът изрева:

- Спри, спри! Никой да не влиза и никой да не излиза! Пази се от легло за трима! Нищо от тебе и нищо в тебе...

Адам обезумяло го погледна и извика след мене:

- Но защо?

Аз се спрях и отговорих:

- Защо ли? Ако не си спомняш, ще ти кажа защо. Когато се омъжих на 17 години, имах толкова хубави бозки, че никой около мен не знаеше как изглежда лицето ми. Дори и ти, моят мъж. Eдна вечер, когато танцувах, ти клекна и сложи ръка на търбуха ми. Тогава за първи път почувствах болка. И болката продължи 7 години. Слаба, някога по-силна, най-често почти незабележима. Но една нощ болката стана остра, като пробождане и аз обезумяла хвърлих от леглото книгата, която четях и изтичах до лекаря. Лекарят ме прегледа под Рентгеновите лъчи и видя и снима в мене мъничък, съвършено правилен скелет на момиченце на 7-годишна възраст. Трябваше да се върна в спомените си, за да изчисля кой е бащата. Сега знам. Бащата беше ти...

При тези думи отворих вратата на магазина. Едва тогава капитанът дойде на себе си и извика след мен:

- Лили, върни се, къде отиваш, Лили?

И получи отговор:

- В Киев. На меден месец с новия си любовник. Сега е модерно меденият месец да се прекарва в Киев...

В този момент един елегантен господин извика "Браво!" в магазина, а продавачът ми подхвърли при вратата:

- Обърни се, обърни се, морето бучи, вълните те зоват...

Капитанът, който седеше объркан в средата на магазина, го изгледа яростно от главата до петите и се стовари в един фотьойл с думите:

- Да ти еба тавана.

И след това добави:

- Господарю на света, жената, която ми даде, отлетя!

Това бяха последните думи, които чух от мъжа си.

* * *

С хубава гледка отвъд Сена, към църквата Света Богородица, в сърцето на Париж, се намира магазин за антикварни книги на английски език "Shakespeare". Когато времето е хубаво, изнасят книгите пред магазина и точно на това място аз отново се срещнах със сестра си.

- Всичко готово ли е? - попита Ева, поглеждайки с нетърпение новото ми кожено палто. - Какво ще правиш сега?

- Ще се нанеса в апартамента, който взех на Filles du Calvaire.

- Значи, ти все пак взе апармент за коженото си плато?

- Не. Напуснах мъжа си и майор Бейли. И както ти казах, сега ще променя този шибан живот. Крайно време е, вече съм на двадест и шест. Искам да завърша следването. А след това да имам деца. Но ще внимавам с кого.

- А какво ще стане с медения месец и новия любовник в Киев?

- Нищо.

- Как така нищо?

- Нямам нов любовник... Сега е ред на ученето.

- Не разбирам. Мислих си, че заради новия оставяш стария любовник и мъжа си.

- Това е точно, но новият любовник засега е само хипотетична възможност. Омръзнаха ми вече и мъжете, и любовниците. Може би трябва да си намеря любовница. Жените по-добре знаят какво ни трябва...

- Значи, ти изобщо нямаш такава пеперудка. Тепърва трябва да я ловиш. Че ти си по-зле от мене!

- Ева, сигурна ли си, че си жена и като спиш? Веднага ще ти покажа как се намират нови любовници. Най-лесно се намират, когато нямаш намерение да ги търсиш. Само трепкай и гледай. Виждаш ли онази обява във витрината на книжарницата?... Виждаш я, нали? Добре, а сега я прочети.

Зад стъклото на книжарница "Шекспир" беше залепена пепелява хартия, на която с едри букви бе написано на английски:

ТЪРСИ СЕ

Младеж с екземпляр на "Хазарски речник" (мъжка версия) търси девойка, която също притежава екземпляр на "Хазарски речник" (женска версия). Целта: размяна на мнения и разговор. Тел. 22 52 39...


- Сега ясно ли ти е?

- Не.

- Затова нямаш любовник. Преди малко купих един нов парфюм "Elisabeth Arden" - Blue Grasse, както подобава на нов любовник и тук при "Шекспир" намерих тази шибана женска книга. Това е речник, който има на 293-та страница на нюйоркското издание на Кнопф пичка, същата онази, която този пич от обявата търси като предмет за размяна. С това нещо в ръка ще се обадя на телефона от обявата. Е, да видя какво ще има неговият екземпляр...


© Милорад Павич
© Ася Тихинова-Йованович - превод
===========================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2002
Милорад Павич. Кутия за писане. Варна: Liternet, 2002

21.7.09

не мога да се позная
в огледалото
чудя се то ли е криво или
ти...

Photo by Ivan Zhegov
I`m your monday morning joke
автобус
натъпкан мръсен
мога да те лашкам колкото си поискаш
но без светлини
по-добре слизай тука, преди да се е стъмнило
в очите ми има борови сажди
две пазарски торби гнилоч
в твоите
две зърна
...грозде, мръснико!
Standing like a mannequin
Mannequins don’t fly
Don’t swim don’t grin
Take it like a real man
Take it fake it
Then she ran

и твойта не е лесна...

17.7.09

Recently

Then I had to climb down
I went down to see the sun rise
And then I had to climb back up again
I had to be there to see the sun rise
All the air that you sent to guide me had a tone of elephant grey
We were all there in the morning
We were there and we wanted to stay

(The Knife - "Kino")

careless spending lots of time on the streets but never enough bumped into a fish in the Ocean scratched my curiousity and now all I want is to go home and shut myself down for few days maybe more but never enough talkative as I can be smoked my brains out several times and still unable to stop it from coming won`t you marry me for instance? and your blond curls would turn purple in the sunset but the rain kept banging on our doors insisting and selfish like a hungry child it`s raining fingertips outside but your bathroom is too small baby I need you to be wide and warm or should i turn into an ant and crawl up your legs to mute that shout you carry won`t you ever give birth to it premature ugly as can be we`ll raise it with love or at least with lots of passion though never enough... pass this on won`t you

2.7.09

Димитър и Пламен

- Всякакви глупости могат да се изпишат по въпроса. Нали съм ти обяснявал за, чакай, стой да ти оправя грима, за... анонимното общуване, на автопилот. Можеш да кажеш абсолютно всичко. Можеш да обичаш, да се нарежеш на собствените си емоции, можеш да се смееш до сълзи, можеш да липсваш като мъртвец. И всичко това в рамките на час, два, седмица. Компресиран вариант на нормалните човешки взаимо - ама стой така де, виж сега къде отиде това червено - взаимоотношения. Дръж ми за малко цигарата.

Огледалото всмуква кадъра за миг и двамата се задържат там неподвижни секунда повече от същинския образ. Той посяга към косата на другия мъж.

- Ти не говориш сериозно.
- Напротив, виж например с Адриана как станаха нещата. Абсолютно така е...
- Онзи гнусар Ачо ли?! О, моля ти се!
- Ама не ми мигай де. Да си беше избрал някоя друга спирала, тази все едно гарга ти е нацвъкала миглите...
- Защо трябва да си толкова циничен към хората и груб с мен?
- Ти пък все нещо не им харесваше на хората, след всичкия този ентусиазъм в началото. И не съм груб с теб, обичам те. Дай сега тази цигара насам.
- Збранявам ти да ме обичаш, когато си напушен. Забранявам ти да ми говориш такива глупости!...
- Все едно.

Присвива очи, димът му люти, докато с две ръце закопчава колието на врата на другия мъж. Две кукли, избягали от детския кът направо в най-близкия бар, в търсене на своите оловни войници.

- Отпусни го малко де. Ще ме обесиш.
- Няма. Така е модерно сега, трай.

Смеят се.
На вратата се звъни.

- Я сритай това въже нанякъде. Ужас, значи! Все по нещо педерастко се търкаля из тази къща... - смее се Димитър.
- Виж какво, и аз съм нервен, но не си го изкарвам на теб! Можеше да поразтребиш днес малко!
- Пламене...
- Не ме пламеносвай. Тренираме от месеци за това, ако ме наречеш "Пламене" тази вечер, всичко отива по дяволите. Забрави за Пламен. Милена съм.

Пламен е сърдит и трепери от притеснение, с хубаватa си рокля на цветя и в типична гневна поза "ф". Зениците му са разширени като на преспал котарак. Димитър се разсмива отново, целува го по рамото и бърза да отвори. Извиква през рамо:

- Всичко ще бъде наред!

Стои на вратата с ведра усмивка, перчемът му по детски щръкнал на една страна, разтваря ръце за прегръдка:

- Мамо! Тате! Колко се радвам, че успяхте да дойдете! Ама влизайте, влизайте.

Разменят целувки по бузите, майката носи в кошница увити във вестник цветя, дъго гледа Димитър с възхищение, както всяка майка - порасналото си момче. Бащата лъха на скромност и автомобилно масло, здраво ръкостисане, също на прага на просълзяването. Оставят чантите в коридора.

- Мило, ела да вземеш цветята, моля те! Мамо, сложете тези чехли и да ви разведа из апартамента. Не, сложи ги, айде, не сме пускали подовото тия дни...

Повежда ги към гостната.

- Ей, ще я видим най-после!
- Мамо, татко... Това е Милена.

Очите му блестят, Пламен подава учтиво ръка на бащата, прегръща майката. Трудно му е да прикрие смущението си и гъделът от цялата комичност на ситуацията. Димитър е все така горд и усмихнат. По-добре влиза в ролята си, може би заради цигарата, а може би защото предния път той носеше роклята. Така се бяха разбрали - да съобщят заедно на родителите си. Всеки на своите - че ще се жени.

Нещо, на което ми се иска да отида

30.6.09

Прясно от кухнята

В последно време откривам, че съм развила странния талант да се намъквам в живота на хората като котка в кашон от хладилник. Просто защото мога, а и там още не съм била. Малки оранжеви кухни, неми филми в шоколадови мазета, нечии стреснати очи, когато дръпвам рязко бельото, сресване. Белег, бира на тротоара, аквариум, Том Йорк изпод фаса. Противоречиви причини да се чудиш как да се измъкнеш после, "съспенс", "чарт". Всичко има форма. Часовете, дъжда, въпросите, махмурлука, ината, секса. Най-често съвсем неочаквана.



27.6.09

Gay pride Sofia '09 - favorite shots

Under the rainbow :)


Maybe he told her babies are made with a kiss :)


The one thing that`s really worth being proud of


The whole queer squad :)


Cult hippy lady, from Greece I think


"I`m the red woman red..."


Some more nice views :)


Peace...



More at my facebook page. Enjoy! :)

Somewhere over the rainbow friendship

Късна сутрин, Лзенец. Анимационни облаци. Закопчала съм ризата си накриво, аромат на пъпеш и касис в стаята, боси крака. Баща ми не е съвсем добре със здравето, научавам. Овесени ядки със сирене, нежна музика. Забрадка, маска за лице. Тъжно ми е, и не заради лошото време. Тъжно ми е, че все пак се страхувам, ядосва ме промъкващият се срам. Зарядно за батериите на фотоапарата. Добро утро, София, отварям прозорците, за да те дишам, преди да те докосна. Красива с липови коси, камерния хор на кварталните птици. Данчо се тревожи, а и му е мъчно, че не може да излезе заедно с Иса и мен, непоносимата. Всички са свършили парите, но се подкрепяме.
Ядките ми изкипяха.
Малката ще пристигне от Благоевград, още се питам защо не я спрях. Намирам по блоговете обещаните от Мила safety tips. Alif Tree и чаша турско кафе със захар и мека утайка, новини за Доган, някои неща простоне се променят. Никакви оръжия. То така или иначе Колт-а ми не е смазан и почистен. Бях заета да пера и да готвя яйца по панагюрски. Като една добра Жена. Да утешавам, като добър Приятел. Да обичам, като Човек. Да работя и да си плащам данъците, като Българка.
Сигурно бъркам някъде. Едни хора казаха, че такива като мен са Гнусни Изроди.

Ще отида на Rainbow frindship. Не за каузата, не за себе си. Защото мога, защото всичи би трябвало да можем. И защото напоследък бях толкова щастлива. Време е да видя реалността. А не мога да не си мисля, че каквото и да правим, очите, през които невръстните скинарчета и "обикновените" хора я виждат, никога няма да се променят. Нито сърцата на християните. Отивам... за да дам своите очи назаем след това.

23.6.09

the living road

Днес си взех боровинков тютюн. Великолепен е! И готвих яйца по панагюрски с много чесън, и обичах, и тръгнах да пера, но по традиция пак заваля... това се казва карма. И ми се ходи на Rainbow Friendship шествието, и в Сандански, и даже на работа ми се ходи, за бога, някой да ме клонра!
И забравих едни мръсни чорапи в колата на Денц.
В обратен ред:
Ивановските скални манастири са едно много красиво място, на което си взимам бележка да отделя повече време следващия път.
Пра ни невероятна градушка в северна България. Великолепни житни преживелици и парчета лед колкото ягодки, сиво небе и пресни залези - какво повече да искаш от един роудтрип. Обичам да усещам затоплена зряла пшеница по върховете на пръстите си, да вървя към хоризонта и да ловя звезди.
Бяхме на концерт на Пласибо в Букурещ. Не харесах града, хората са твърде спокойни, в хостела имаше дървеници. И падна голям пазарлък за билетите, накрая ми писна от мазни усмивнки и ръснах сто леи на касата като добро момиче. Не е като да има всеки ден концерт на Placebo я! А пък самата музика...! Летях по улиците като калинката от Minuscules, скачах, крещях, намирах си неща (пак)... И заветната ми циганка, която от дете съм решила, че ще срещна някъде по пътищата, така и не се появи. Но беше велико. Всичко.
В Русе спахме у Калоян, който се е захванал с графичен дизайн и беше по-хубав и мил от всякога. Бира с Бибс на "Тони", спомени в градинката на "Митака", отекли крака от дългото пътуване и лястовичи гнезда върху телевизорите в крайпътните кръчми. Не остана ненагризана слива по трасето София - Гюргево :)
Сдобих се с Тошко - Toshiba NB 100. Още му пришивам разни полезни програмки и събирам музика. Ако някой има Saltillo и новия албум на Placebo, може да качи в mediafire.com и да ми пусне линк :)
Иначе любовния живот - поотказах се за сметка на задълбаване в приятеството и улиците. Мога да твърдя дори, че отдавна не съм била толкова щастлива и спокойна.
Запознах се с Денц преди време - добро другарче, с което имаме приятно количество общи интересни и която може би ще споменавам от време на време тук, наред с всички останали. Това донякъде промени възгледите ми за човешките взаимоотношения и ме накара да проумея ценни неща, като например, че не е задължително да притежаваш нещо, за да му се радваш. Вече започвам да свиквам с факта, че подлежа на ежемесечна (или по-скоро ежечовешка) еволюция.
Не намирам време да рисувам, а идеите за тениски се трупат. Усещам как през предстоящата ми отпуска ще се разнасям из България с торба боички, гащи и кабели :)
Не намирам време за книги. Оправдавам се с това, че е лято и the living road е по-интересен от всеки роман.
Една чудесна жена дойде, взе ми книжката и ми събра всички нужни заверки за да продължа следването си. Уникално. Наесен съм в сесия! Смях...
Отскоро в стаята ми живее малка популация от мравки, модели на колички, хеликоптерче, самолет и една дебела нощна пеперуда. Съквартиранта Сашо все така се прибира за по 2-3 дни в месеца и ме е оставил на произвола на съдбата и спокойствието... Радостта от това да обикаляш къщата гол, крещейки и размахвайки ръце :D

Невъзможно ми е да разкажа всички чудесни неща от последните дни, нито да публикувам всички снимки. Имаше много палатки, пеперуди, огньове, концерти, работа, седенки и обич... Едно нормално, хубаво лято in proress :)

18.6.09

Sugar man: укротявне на опърничавия

Иначе казано, познайте кой се ожени :)