27.3.07

Con Toda Palabra

Сутрин около 9 провесвам крака от терасата и бавно избистрям света през дима на цигарата... Сутрин около 9 един циганин минава с облак балони на гръб, всякакви - жълти, зелени, сини, червени, много розови, лилави... Върви дълго по пътя с графитите над града и незнам дали се връща, вечер никога не съм тук, може би всяка сутрин една колиба изплюва по един човек с облак балони на гръб. И когато свършат, той отлита и тръгва следващият...
Всяка сутрин.
За какво ми е ваканция. Тук улавяш един работен ден... той хапе и се пени, понеделнишки настръхнал... Но когато го опитомиш, той се сгушва в теб, успокоен, става почивен ден... Така мога да си дресирам цяла седмица.
Тогава отивам на изток и там всички са със сини очи и сини коси. Чакат ме сънливо да отвинтя пръстите си от дланта и да ги опаковам в панделки и етикети от бира, за да им ги подаря. Чакат ме с нетърпение. С Надежда. На изток сърцата им са нарсувани отвън върху кожата, за да се разбират по-добре. На мястото на моето - нарисувани питанки и стъпчици от врабец.
На изток знам коя съм. Когато забравя, връщам се на юг. Там хората са инвалиди и бутат мозъците си напред в инвалидни колички с дървени, изписани колела... Както са дървени и изписани лицата им.
Когато избягам, връщам се в средата. Там една жена ми налива водка, подарява ми поувяхнал банан и се смее, дълго-дълго се смее, докато спра да търся себе си...
Всичко е така просто.

26.3.07

Apres la danse des orages

Мек молив, ксерокс хартия.

20.3.07

Off

обесете всички риби
удавете пеперудите
намерете си алиби...

никотинова възбуда
безгранично неумение
голотата на абсурда...

нито капка преклонение.

Пиер, Lhasa и мъжете

C'est toujours une joie de te lire et de savoir que, même silencieuse, tu penses à moi.
Je viens d'écouter "Toda Palabra" sur le site dont tu m'as donné le lien. Après "la danse des orages" selon ton expression, voilà une forme étrange d'expression. Comment as tu interprété les images de ce clip ? Quel est le lien entre cet homme et cette femme que l'on voit évoluer dans l'eau ? Le femme apparaît plus mobile et plus libre. L'homme donne l'impression d'être arrimé au sol.
Peut-être une réponse à tes questions ?... La qualité que tu possèdes et que n'ont pas les autres femmes que fréquentent ces hommes ?
Je dirais : la jeunesse d'abord, la beauté pas seulement physique, mais cette lumière intérieure qui attire irrésistiblement et maintient à distance, la curiosité, étonnamment la maturité qui surprend chez un être aussi jeune. Cela, de ton côté.
Du côté de l'homme, la recherche d'un idéal, d'un rêve inachevé ou lointain, d'une soif inassouvie. Le désir de séduire, d'être admiré, de s'amuser peut-être, de vivre des moments exaltants et tendres à la fois, de jouer les pères qu'il n'a pas su être, d'approcher cette lumière sans se laisser brûler, de tenter sa chance, de ralentir le vieillissement inéluctable et de s'accrocher à ce besoin qu'il sent chez toi d'une compagnie adulte et mûre pour te confronter et t'épanouir, avec le secret espoir que tu te livreras entièrement.
J'aime, pour ma part, tes confidences et ces tranches de vie que tu me fais découvrir. Je suis heureux de les partager avec toi.
Qu'auras-tu dessiné après m'avoir laissé ?

18.3.07

плюшена кучка

плюшено кученце
кучка
аз не съм там
във влаковете най-човешко
между
насаме с никъдето
във влаковете като в баня
интимно лично
така уютно
заспал удавен
почти непушач маниак
с "почти" започват най-истинските неща
и свършват
в същата непълнота
Илиян
с плюшено кученце
и стек самоубийства за мен
закопчани на гърдите ми
плюшена кучка
за теб
непонятно защо ме обичат
и мразят рибите лъвовете
ако й покажа
за каква се мисли
ще онемее от крясъци
с протрито дъно
натежала от себе си
на сладки сълзящи рани
като презряла смокиня
така е интимно
да си сред непознати...
от теб очаквам само
да ме изтриеш като гумичка
и да ме започнеш отначало
после пак
докато не се убедиш
че най-красиво е
да не съм

хора за дъжд

рисувам хора за теб
виж толкова е лесно -
всички са еднакви!

държиш ги в ръка
виж толкова е лесно -
леки като молитва

за дъжд...

14.3.07

Черни портокали

моето Черно
е различно от Твоето
затова днес се събуждам
в едно Наше черно
различно от всичко

аз знам
че си донесла най-хубавите цветя
и бесилото ми е било най-стегнато
ти никога не си била полу-жена
чак сега вярвам

обичаш ме

сега наистина вярвам
и не дишам от страх че може
в нашето черно да няма портокали
когато бесилото се скъса
обичам

6.3.07

Канела

Тя беше отново там, на следващата нощ. Все така незабележима, сама, самодостатъчна. Все така на стотици километри възраст, стотици премълчани обещания, с милион забодени като карфици в тялото й цели, очакващи своята посока, която никога нямаше да се изроди до степен на откриваемост в тази жена... Все така с неправилно зараснали изпочупени кости, безброй изчезнали драскотини отвътре и отвън, непоправимо влюбена в отблъскващата си външност; усмивка, блеснала в раните по устните й, запратена срещу бавно промъкващата се под моста река някъде долу, отвъд пушечносинкавата сутрешна мъгла...
Тя беше отново там, под вехтото безформено палто, болезнено стегнато около клечавия й кръст; очарование, затрупано от белези, морави петна, свити в себе си косми, засъхнали локви сълзи, кал, кръв, възбуда... Беше там с драскащия гърлото й спомен за жадно погълнатата перушина на гълъба, беше там и сякаш излъчваше слаба, лепнеща светлина, но само защото дори сенките се страхуваха да я полазят.
Тя беше там и погледът й така бясно шареше и душеше в познатия сумрак, че самите й очи сякаш се откъсваха от орбитите и подскачаха наоколо като влажни гладни животинчета. А когато се успокоеше, хлътваха отново дълбоко в топлото гнездо на клепачите.
Тя наистина беше там.
Малките й боси стъпала вкопчваха дългите си пръсти във всяка пукнатина на моста.
Един мост, под който минаваше тежка гъста река, безцветна от мърсотия, но никога не излизаше от другата страна... Нямаше друга страна, нямаше продължение, нямаше безкрай. Сякаш охлузената каменна арка поемаше света във вцепенената си утроба и напрягаше всичките си каменни сетива, за да го сдъвче и погълне, оставяйки след себе си само стена от недосегаема плътна пустота...
Тя пъхна длани в мъглата. “Сякаш е прегризал китките ми и от вените изтича само дим... Аз съм кутийка за дим...”
- Канела.
- Още си буден? – сепна се.
- Разбира се. Пак ли мислиш за себе си?
- Колко загинаха днес?
- Само един. Съжалявам. Хвърли се малко преди да дойдеш.
- Вкусът на една смърт е по-силен от този на цяла тълпа, скочила през перилата. Нарича се индивидуалност.
- Наяж се с неговото небитие, тогава. А можеше да го спасиш.
- Ха!...
- ‘Ми да. Ако те беше видял, щеше да се страхува от смъртта повече – засмя се мостът.
- Аз не съм смъртта. Аз само се задоволявам с останките й.
- Целият живот на хората е огризка от истинското съществуване, котко.
- Стига си философствал и ми кажи къде е паднал.
Никой не можеше да се удави в тази река. Беше не по-дълбока от струйка пикня, останала на улицата след нечия вдъхновена пиянска самоизява. Но можеше съвсем сносно да се разчлени някъде на дъното й, разяден от малки уродливи рибки и обезкостен от раци-кучета. Нещо, с което разцепените устни на Канела и ситните котешки зъби в пурпурната й уста можеха да се справят лесно. Тънко черно езиче претича през лицето й и се шмугна обратно в меките разшити обятия на устните.
Мостът я приемаше като дъщеря, като едно капризно хищно бебе, за което той единствен можеше да се грижи. Гордееше се, че е само негова. И никой никога нямаше дори да пожелае да му я отнеме... Освен в кошмарите си.
След като се нахрани, стъпките й задращиха нанякъде по сухожилията на една лична, ревниво пазена реалност, обезобразена от присъствието й и някак изкусително, чаровно лишена от всякаква човешка ограниченост.
Канела впи нокти в надигащата се мъгла и сънливо увисна над града, залюляна от безплътния сивкав пух на разтварящото се утринно небе.

4.3.07

Пролетни риби

"Пролет, затвори си очите за малко да се облека...."
- Тя защо се притеснява от мен, да няма пенис?!

Кали, детето:
- Аз съм невинна монахиня!!!

1.3.07

Infected MushrOOms

Infected Mushrooms събуждане, where is my mind, wheeere... Аз съм малка жълта кукла, you can break my legs and put them back on, аз съм малка жълта кукла, you can break my head and put it back on, аз съм малка куха кукла, you can suck my emptiness and spit it back in, не ме хвърляй в огъня, ще имаш малка черна кукла, you can melt me down and I`ll explode, I`ll explode, I`ll explode...