29.6.08

За гей-парада

Мила мамо,

Днес бях на гей-парад/прайд. Нямаше пострадали. Медиите изсмукаха каквато имаше сензация от събралите се на моста при НДК "анти"-групи (Расате биде арестуван). Маршрутът на шествието няколко пъти бе променян преди самото му начало, предполагам от мерки за сигурност. Добре, че не ни натикаха в Южния парк, там и Господ нямаше да ни опази. Чух, че хора били извозвани с автобуси от цялата страна към София, за да ни бият, бомбардират, плюят, овикват, освиркват, разстрелват и прочее. Не видях разярени тълпи, само малки мрачни хорица, събрани да освободят натрупаната битова агресия на открито. Колко разтоварващо за народа, че има гейове!

В тази връзка, очарована съм от действията на полицията - не допуснаха протестиращите срещу шествието ни да го последват по "Евлоги Георгиев", завардиха всяка възможна странична уличка и подлез, насочваха ни постоянно, тревожеха се на местата, където нямаше добра видимост към околните улици и площади и, като цяло, се държаха изключително професинално. Българската полиция често е мразена от хората, но на мен лично не за първи път ми се случва да се чувствам наистина спокойна и защитена. Благодаря.

Шествието беше кратичко, смяхме се на шеги и реплики помежду си, за давайсетина минути стигнахме до Център за култура и дебат "Червената къща". Преди това имаше няколко бомбички и една димка посред шествието, нищо сериозно. Аксиния подтичваше край нас, сякаш сме малки патенца, събираше и ориентираше хората (доста бяхме) и даде цялата си енергия, за да протече шествието без инциденти и засечки. Медиите също му удариха голямо търчане напред-назад, всички говориха свободно за всякакви телевизии и издания и журналистите се държаха леко стъписано, но все пак учтиво, поне по мои наблюдения.
Дойдоха мои приятели, някои от тях хетеросексуални, някои от много далеч, дойде и Яна, която "е навсякъде" и често я засичам по фестивали, еко и вело шествия и случайни сбирки на музиканти по парковете. Мила мамо, хорта не са глупави... просто ги мързи. Днес се убедих, че много от тях наистина разбират, дори да не са пряко засегнати (макар че кой не е).

После отидохме да пием по бира в заведение "Лодки" и да обсъдим предстоящите си пътувания заедно в страната и чужбина. С Живка, Крум, Калоянчо (който учи арабистика) и Петя (скоро заминава да учи в Холандия) си прекарахме чудесно, смяхме се, родихме куп приказни идеи - море в края на този месец, пещери - когато успеем, Индия на Нова година и какво ли не още. Обичам хора с посока... обичам да запознавам личности от различни краища на България и те толкова добре да си паснат, че накрая на вечерта просто да не могат да се разделят без купища прегръдки и обещания. Обичам истински хора. Благодаря на всички такива около мен.

Ами, това е, мамо. Щастлива съм, скоро ще се прибера. Не си мисли, че сексуалната ориентация е център и цел на живота ми. Просто исках да знаеш какво се случва, защото не успях да ти се обадя днес.
Пази се и не вярвай на телевизията. Не се тревожи за мен!

P.S. Скоро Жи ще публикува снимки от шествието и ще ти изпратя връзка към нейния сайт. Ето репортажът на Нова TV - в него поне говорителката не пелтечи като тези на btv, но някои кадри са си чисто "сензационни":
http://www.youtube.com/watch?v=Ksp7Bz6Z-NI

_____________________________________________________________________________

Из по-забавните коментари на "народа" по темата за гей-шествието, писани от посетители на сайта на БГО "Джемини". (Винаги ми е било интересно как хората си представят гейовете... "педерунгелите"... "подчовешката сган"... Още по-интересно ми бе да видя изненаданите и неуверени лица на скинарчетата, с които се раминавах по-късно по улиците. Те не само, че нищо не направиха, ами и май се чудеха дали изобщо си е струвало да лаят, след като се оказахме нормални, хубави и интелигентни младежи и девойки. Извадки:

***
Анонимен 28-06-2008 #2055
ЕЙ педали в мазата си имам заровени поне към 6 педала скоро ще убия още от вас и ще ви запаля и заровя
*
Анонимен 28-06-2008 #2049
Какаво ще стане ако всички са гейове?

Анонимен 28-06-2008 #2050
олиото ще свърши, кво...
*
Анонимен 28-06-2008 #2024
Айде чада аз отивам да ръгам, зимам си ножа и 2 бокса, дано се засечем
*
Анонимен 28-06-2008 #2023
след като видях колко са прости противниците на гей-движението, вече не се притеснявам да си призная: аз съм православен свещеник и съм гей. мисля, че църквата трябва да се реформира и да ни приеме, всички сме чада божии.

(този е наистина радващ!)
*
Полицайка 28-06-2008 #2006
Довечера ще охранявам парада и само някой тъп скинар да посегне- лично ще се запознае с мен от мнооого близо!
*
Анонимен 28-06-2008 #1985
... а на една жена е 10 пъти по-трудно да бъде хомосексуална, отколкото един мъж!

(драги ми Смехурко...)
*
полицай 28-06-2008 #1967
на всички нещастници, скинари, християни и прочие глупаци, мога да ви уверя лайнарчета, че в поне половинат от полицията дето ще охранява шествието са хомосексуални! аз съм полицай и приятелят ми е полицай, но ние хомосексуалните сме нормални хора и не изпитваме сексуална възбуда от побоя. вие сте извратени, всички останали. обаче ако някой посегне, ще се запознае лично с мен!

(тук само не разбрах за християните...)
*
Анонимен 28-06-2008 #1951
ей скинари лайнари!путката ви лелина ша еба!аз съм ПОЛИЦАЙ и някой да има късмета да посегне!

(започвам да си обяснявам професионализма на полицията)
*
Анонимен 28-06-2008 #1944
има лезбийки тук? ако има насилие какво ще правим, дали гейовете ще ни защитят, като мъже?
*
Анонимен 28-06-2008 #1911
хехе, всеки от НАС, знае, че най-мъдрата книга е тоалетната хартия, която я прочитаме след всеки полов акт
*
Анонимен 28-06-2008 #1883
Анонимен 28-06-2008 #1879
"Ще ви избием, Хитлер е с нас! "

Муахахахааха, ти с какво се друсаш, че виждаш Хитлер Я кажи, че аз искам да видя Жана Дарк
***

Хайде стига толкова. Част от хората са на парти в момента, друга част - по арестите, останалите се прибраха по домовете си като добри граждани. А аз мисля да поработя.

27.6.08

Яна турчин лъгала...


Angelite & Moscow Art Trio with Huun-Huur-Tu - "Epilogue"

Info update или защо много се усмихвам напоследък:
1. Тази песен, а и днес валя, точно след като бях гледала клипчето на Radiohead в блога на Жи.
2. Внезапно решихме да ходим на море с една леля, която познавам доста бегло през ICQ, но е върла планинарка... Раници, влак, Созопол, Синеморец (И. каза, че там все още е готино), Резово, hopefully. Тръгване на 30-ти с нощния за Бургас, връщане на 3-ти с тен :) Ирен, за теб се отнася, жена, вземи да дойдеш този път!
3. Баси яките щори си направих от амбалажна хартия! И цветенца си имат! (Следва кадър с мен по гащи, на колене и лакти, с клечки за уши, натопени в боички, драскуля по хартията). Моето кътче от стаята стана много сладко, имаме си музика, wallpaper и перваза на прозореца, застлан с шарен шал, вместо библиотечен рафт. Още си търся походно легло/матрак/надуваем дюшек. Някой ако има идеи или излишно такова вкъщи за продан,да пише, че станах на палачинка от спане на паркета...
4. Довечера сме на бой с водни пистолетчета пред Народния театър :) от 21:00, елате малко по-рано.
5. А преди малко чух, че татко си има гадже! Возят се на "Минск"-а из природата и такива ми-ти работи. Duh!!! :) Way to go, boy!

23.6.08

Source d`inspiration

1977













"I was there when dreams came true
Stuck around when they fell through
Life's too short to play with your emotions
I gotta travel, I gotta travel

Said I wanna see the world
I wanna be a free girl
Said I wanna see the world
I gotta be a free girl, mmm"

Dusty Springfield

Rolling on


Anais - "Meme si la vie c'pas du foie gras"

Днес ми попадна флаер от концерта на Пласибо. Беше се скрил из бумагите в офиса... Мина една година, хей! А през това време ми се случиха няколко неща, за които мечтая от дете. Щастлива съм...

- нормална работа
- купища нови приятели, някои от които наистина много добри
- хубава квартира, в София
- самостоятелност
- нов байк
- няколко ходения на море (или поне ДО морето)
- няколко планинарски постижения
- куп интересни нощи, изгреви, открития, скитания, игри
- книиигиии
- мъничко любов, но все пак хубава
- успешни стопове без инциденти
- свободата да не се притеснявам от външния си вид
- малко повече самоувереност изобщо

И неща, за които не си мечтаех като дете, но все пак... дойдоха, минаха, справих се.

- изчезващи приятели
- джойнт
- дрога
- разочароване от хората
- general system overload
- временно бездомстване
- мъничко тъга, но все пак преодолима

И сега... ами, продължаваме напред :) На кой му се скита през Юли? Животът е един голям Петък - свършваш си работата и заминаваш на планина. Турнала съм и график на почивните си нощи :)

P.S. The new header was found on this website and is one of the great works of Colwyn Thomas.

21.6.08

Mood Image


Това е Влатко Стефановски, виртуозен македонски китарист. "Йовано, Йованке", която има свойството да ме разплаква, по-често от радост.
Няма да се правя на Google, само ви пускам мухата :) Ако някой все още не е запознат с него (понеже аз винаги откривам топлата вода, знам-знам), има доста неща в датата.
Днес го слушах на Попа, смирено чакайки Ирен да ме сполети.
Изобщо, много хубав ден. Започна с нощна смяна и подстригване за 5 лв, продължи с Надя в Южен парк и стари градски песни ("Арс Музика Шумен", обожавам тези младежи! И лели!), хващане на 3 тотално погрешни автобуса в няколко посоки, инсомния до онова прекрасно състояние, в което си представям как моят ангел-хранител денси по покривите на колите и ми става безумно смешно на публични места, мАртин пътьом, кафе за 30 стотинки, Ирен в "Лодки" и разцепваща музика, мента с кола и бившите ми съквартиранти, пой насред улицата и пак нощна смяна. Амин.



















P.S. И цигани имаше днес. Душата ми е пълна, като да е работила в цех за торти 10 години!

20.6.08

кукличка


... или какво открива човек по улиците на София, когато за поредн път се оказва, че не може да си спи у дома:
Повече инфо



















***

Благодарности на Паф за клипчето. Надявам се и на вас да разкаже толкова много истории, колкото на мен. Гледам си го всяка вечер.

***

Whenever I`m afraid she might come back I remind myself that, actually, she will.

***

И един сайт с готини снимчици, препоръчвам за добро настроение :)

19.6.08

в ход, из ход

Днес разбрах какво изпитва прословутото теле в железарския магазин - почувствах го в офиса след 18-дневно отсъствие. Недоумение.
Хората са се счупили да блогват, да дискутират разни интересни неща, да нищят автори, да преживяват случки с котета самолети, да издават книги... И стари баби знаят още какво! Вреж и кипеж! Дайте джоджена и мъжете...
Жи дори си е направила прекрасни обеци, не мога да не отбележа. Навяват ми нещо за дъжд и еничари.
А аз все още се опитвам да си спомня за какво служеше интернета и кому изобщо е нужен. Как така ми се побират толкова много неща на монитора. Защо великите човешки концепции се оказват натъпкани в кутия с щръкнали от нея кабели.

Знам, знам... Просто всичко тук изведнъж започна да ми изглежда нелогично.
Просто свикнах там.
Първо със спането. В промишлен мащаб. Отначало с много сънища, след които сутрин пуша дълго и мигам на парцали, докато споменът избледнее. Точно така, в главата ми е филмфест. И бях уцелила някаква drug-horror-police вълна. Бях полицай и преследвах едно момче за серия жестоки убийства. Трябваше да го хванем на всяка цена и го гонихме по улиците дълго, някъде по изгрев. Паралелно течеше и историята на последното извършено убийство. Няма да изпадам в подробности, в случай, че някой наистина чете тук, но беше изтръпващо. Настигнах момчето първа и трябваше да го стискам в змийска прегръдка, за да не избяга, докато дойде подкреплението. Той плачеше и повтаряше непрекъснато "not agaaaaaai, not again, not agaaaaaainnn....". Извикаха баща му и той дойде с широка победоносна усмивка. Гледаше надменно момчето, докато то ми предаваше давещото си отчаяние. И после вече тичахме като луди, защото се оказа, че убиецът всъщност е бащата и просто сме му занесли на ръце детето, което цял живот е бягало от него. Знаех, че вината е моя. Късно, Късно.
Но и тези сънища минаха след време и на четвъртия ден просто спях. По всяко време. Брат ми беше в Приморско, но пък у тях имаше група докторчета от Полша, Чехия и т.н. Мили и забавни хора, които пиеха много вино и разказваха странния си житейски опит като международни студенти. Най-истински бяха Томаш и Сава - единият едър мъжага с прекрасни костюми, който постоянно миришеше хубаво и се радваше на всяка моя дума, другият - дребен, жилав, черен, дългокос битник с искрящи очи и непресъхващо вдъхновение за сериозни разговори. И двамата хирурзи с невероятни лингвистични умения. Потъгувах няколко часа, като си тръгнаха, макар че се виждахме само вечер - през деня те бяха на семинари, а аз... спях :) Достатъчно ми беше само да чуя съседката, която пееше на бебето си по обед.

После забелязах небето. Сигурно съм прекарвала поне по три часа на ден на терасата, зазяпана в облаците. Толкова много цветове, форми, движения, звуци!... Толкова светлина и мекота... Софийското небе в най-добрия случай е разводнено синьо, в най-лошия - с цвета и консистенцията на боза с калиев перманганат и синьо сирене.
Нощем е още по-прекрасно, има ли смисъл да ви разказвам? Нощем е тихо, студено, самотно, космическо... и ти си единствения в квартала, за който тези моменти са чудо, затова кибичиш с чаша мляко и одеало на терасата. Около 2 всичко е толкова ясно... и буквално, и преносно. Ято диви гъски прелита с крякане над главата ми и се отдалечава в посока Бяло море. Двата таралежа в градинката с лук долу по принцип са плашливи, но три нощи ги засичах да сумтят нагоре-надолу с безгрижна походка. Плашеха котките :)

Отново Майкъл Маршал Смит, в промеждутъците на прането, готвенето, чистенето, шиенето, миенето и "Нощна Стража". Той е велик, на път съм да се вманиача по книгите му. Има ужасяваща фантазия, уличен език, детски мечти и зареждащо чувство за хумор. Пробвайте "За подмяна".

Все пак направих и няколко конструктивни неща де. Приших си два допълнителни джоба на раницата, направих си пой и научих някои добри фигури с него, не спирам да се упражнявам с чорапките и glowing. Набрах подписи от университета, взех си изпита по латински (за моя огромна изненада) и поканих преподавателката си на чай. Тя пък ми пуска много смешни отговори на съобщенията и още се опитвам да се вмъкна в работно-пиянския й график. Игрички.

Като цяло, генерален релакс. Мъъъничко стоп, мъничко учене и кафе, много почивка и размисли, кротичък оптимизъм и изясняване на основни неща, с които да продължа напред. Спрях да се ядосвам. Спрях стимулантите, пафкането и инсомнията. Господи, хубаво е да си себе си... Да си спомниш, че имаш истински приятели, че обичаш праскови, мляко и препечени филийки и че брат ти е невероятен тип, който те обича и пази. Да гледаш всеки ден как розите се пълнят с дъжд и листенцата им капят. Да се фраснеш с пламтящ кевлар по бедрото. Да спиш у dete с още четирима в стаята и да играете на асоциации в тъмното по креватите, все едно сте третокласници на лагер на Цигов чарк. Ииии.. да си мечтаеш.

Вече не съм бездомна. Къпах се за първи път в новата си квартира! Остава да намеря време да изчистя и да си пренеса всичкия багаж. Понастоящем покъщнината ми остана у И. барабар със Стефчо, а тя драсна за морето. Трябва да изкарам около седмица в София с 2 потника и едни адски мръсни дънки. Пеша!.

Искам... знаеш ли какво искам най-много? Ама и някой да се навие с мен. Двама-трима най-добре.
Където и да работя, каквото и да направя с живота си, един ден в близките 5 години да си взема заплатата, да си купя голяма раница и обувки и да тръгна по сушата. Европа, Азия... Докъдето стигна, и така година-две-три. От град на град, от работа на работа, ще снимам, ще пиша, ще оцелявам, ще наблюдавам хората. Идеята е пари за храна и т.н. да се изкарват в движение.
Засега обаче ще се задоволя с взимане на изпити, спорадични прибежки до планината за по два-три дни със Сашко или някой от ентусиастите на брат ми и... Хей, кой още има свободни съботи и недели, обича стопа, селата и бабите и няма какво да прави през юли? :)

"Умигуми: понякога е време просто да отпрашиш..."

Ето и малко снимки от първите ми опити с пой. Сега знам повече, но пък няма гориво, нито апарат. Караме на сухи тренировки по градинките. Viva la media! (оказа се, че на испански 'media' е чорап)




2.6.08

Keep walking

Sia - Numb


Ами това е, вече мога да изчезна за няколко дни :)
Спете, хапвайте плодове, говорете с родителите си. Обличайте се топло и слушайте хубава музика.
Лек път днес на Цвети-->USA и мама-->Spain.

1.6.08

Plastic memories

Хубавите неща в живота ми са като едни малки прошлячета, които все не успявам да науча да затварят вратата след себе си, така че лошите да не се промъкват на рояци след тях...

Днес си спомних нещо прекрасно покрай Canção do Mar.
Вдига ударна вълна до небето. Днес-ът е опънат от четвъртък вечерта до сега, с тричасов антракт за спане някъде между 354 и 15684 действие. Вълната в един момент прелива, къса дигата, търкаля се, започва да щипе по лицето и по чуждите очи.
Тогава можеш да си единствено сам, дори когато не си.

В предшестващата нощ хлебарките излизат по "Евлоги", танцуват около стъпките ни и малките зелени момченца напускат светофарите, за да докоснат отраженията си върху асвалта. Червените остават заключени сами горе в жужащите си клетки.
Мълчим на кръстовището, поемам дъх рядко и внимателно. Когато е толкова тиха и пуста, София напомня гола прозрачна медуза. Студена, гладка, нежна до настръхване. И всяко докосване до нея оставя грозна следа.

С Павел си говорим с часове, рисуваме, изпушваме една кофа цигари. Изморена съм, но щастлива. У дома съм. Нищо, че вече не живея там. Разказваме си музиката, докато я слушаме. Когато си ляга, продължавам да си разказвам. Или просто да я усещам. Дълго преди и след изгрева.
Говоря си с dete, но вече съм твърде далече, отпусната и полуразтворена в морето.
Следобед излизам да купя мъгла, порой, гащи и тиранти. Моливи и блокче за Павел, ей така.

Тази нощ пак започва с много свещи и с хора, които ти стават близки, преди да са ти станали приятели. Като миналата годна по това време. Но толкова много липсва. Мечтата. Чувството. Откриването на другия. Лекотата сред тях.

Измитам се от там в състояние "използван презерватив" - неприятна и смачкана, но още топла и пълна със зачатъци на живот, на които обаче им липсва основание да прераснат в нещо повече.

В офиса няма никой и слушам само вентилаторчето на процесора. Усещам времето си като изтръпнал крайник, или по-скоро не го усещам, "вчера" беше преди три дни и не правя разлика между "утре" и "вдругиден". Вратът ме боли като отхапан, езикът ми пари и очите ми бавничко се вдървяват. Гърлото ми е протрито от дим, за да не ме заболи от другото - че имах добър приятел, а сега разговорите ни са се превърнали в околовръстно шосе на Истината.

Имитацията на отношения помежду ни е толкова евтина, че ми се повдига.
Не може да ме докосне, без да се стресна от това. Не мога да я прегърна и да не усетя как се напряга или отдръпва. В разговорите зейват гротескни паузи, обмисля какво да премълчи. Лекувам ги със зле отработено хладнокръвие и още по-евтин сарказъм. Лекувам ги и с щастието си. Мажа ги с благ мехлем от отрицание и наивност, обич и търпение. Но празнотите помежду ни изникват на все по-неочаквани места.
Чукаш на едно място пука се на десет други, приятел.

Навън ме настига поредният изгрев днес, сякаш съм на планетата на Малкия Принц.
Господи, щастлива съм, да не си помислиш друго! Дори аз не смея да си мисля друго.

***

Ще отсъствам известно време. Толкова неща имам да правя със себе си. Да уча. А какво по-добро начало от една паническа сесия, един изключен телефон и, come to think of it, малко материали за рисуване?

В кавички съм. Цялата между тях.

И не, там не искам гости, с които да се разплаквам или разсмивам. Не искам спомени от типа "как да се отпусна, като знам, че чукам малката му сестричка". Не искам и спомени от пясъчни пирамиди, черешови плантации, сладолед от бензиностанция, поройни дни, розови листенца над града, тиха свенливост. Не искам разговорите ни, не искам музиката ни. Не искам разказите за море и облаци. Не искам да се спъвам в измършавелите призраци на села, кученца и нарове. Не искам зарязани пред вратата си малките чудеса, които сме споделяли по пътя.
Не искам да те посрещам, не искам да знам кога ще си тръгнеш, още преди да си ме поздравила.
Не искам да съм неудачник.

Take To The Sky