21.1.11

enjoy your lunchbreak / OVS industry junkdraw

или с други думи

Говориш за себе си, още няма за какво друго, не на мен. Дървета сресват думите ти през прозореца, осевата линия ги навързва на смилаеми снопчета между фаровете. Машината жъне пустош и изплюва монолози в града, далече. Тук общуването се свива до мълчалив диалог и се дърпа назад в цевта. Механични жестове, отсрещни фарове в миглите, сенки под очите, играчка в ръцете, посока. Необходимостта като цел. Въпроси, които никога не можеш да зададеш преди отговора. Стени, които те подреждат и кастрират, и не искаш отвъд тях. Механични нужди, чистачки на емоции, нагълтване с тишина след бурята. С теб ми е чисто, с дърветата и осевата линия между фаровете.