Говориш за себе си, още няма за какво друго, не на мен. Дървета сресват думите ти през прозореца, осевата линия ги навързва на смилаеми снопчета между фаровете. Машината жъне пустош и изплюва монолози в града, далече. Тук общуването се свива до мълчалив диалог и се дърпа назад в цевта. Механични жестове, отсрещни фарове в миглите, сенки под очите, играчка в ръцете, посока. Необходимостта като цел. Въпроси, които никога не можеш да зададеш преди отговора. Стени, които те подреждат и кастрират, и не искаш отвъд тях. Механични нужди, чистачки на емоции, нагълтване с тишина след бурята. С теб ми е чисто, с дърветата и осевата линия между фаровете. 
21.1.11
или с други думи
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
and back to normal
:)
чудесно
Post a Comment