24.3.10

burstard


Пуша - като за предпоследно. Може би.
Метаморфозата взима първите си жертви, малка червена лампичка на лявото слепоочие, виждаш ли я, между кичурите, как ти се усмихва. Трепери, не беше чак толкова студено, трепери, от снимката на другия ден е изрязано лицето и дупката е запълнена с чужди.
Припознах се на улицата, нарисувах те върху друг човек, искам да те видя. Онази липса като ритник в стомаха. Дали така се чувстват бременните, когато бебето рита? Прави ги щастливи, нали?
Чаша вода и две съобщения. За Люксембург, рибките и тишината.

23.3.10

за бита, трюмовете и лошото време







Долни Чифлик, Варна
неделя
до Саня.

15.3.10

sunday morning all week

"Хората са крайно нелогични", пише малката.
Мълчиш от месеци...

Три метра светещи топки с цвят на есен, разкошно дюшеме, зелени стени, червени чаршафи. Свещи на поразия. Френски прозорци в синьо и "улица ПОГЛЕДЕЦ". Леко хаотична. Избръсната, някакъв червен лосион за тяло.
I hate doing it for myself.

Намерих от онези шоколадови десертчета съвсем случайно днес. Купих ти. Мислела си си за мен явно. Аз си мислех за щепсели. И между другото, оправих го, но никога няма да се досетиш как - с прежда! В момента топките ми греят ексхибиционистично до прозореца.

А тя милата се заела да ме окултурява, на това му казвам да събираш миди в гората, чак днес изхвърлих бутилките й от стаята, едвам ги прежалих, честна дума... А от време на време и по някоя перла намира в мидите, чудна работа.