burstard

Пуша - като за предпоследно. Може би.
Метаморфозата взима първите си жертви, малка червена лампичка на лявото слепоочие, виждаш ли я, между кичурите, как ти се усмихва. Трепери, не беше чак толкова студено, трепери, от снимката на другия ден е изрязано лицето и дупката е запълнена с чужди.
Припознах се на улицата, нарисувах те върху друг човек, искам да те видя. Онази липса като ритник в стомаха. Дали така се чувстват бременните, когато бебето рита? Прави ги щастливи, нали?
Чаша вода и две съобщения. За Люксембург, рибките и тишината.