26.9.09

За бита и рал'тата

А всъщност никак не ми се работи, "Кат' ти обърша два шамара!..." - кзва тя и "Е отпуска пък ся, т'ва са подробности", човек винаги има избор, ама като го е срам да си признае, че нещо не го може и туй-то... сяда и го прави, а колко грозно ще стане накрая, сийбаомайката.
Иначе винце в Хамбара вечер и Ирен-изми, Данчо-визми, дълги дискусии с late за гледната точка на другите, така непостижима, и в крайна сметка мълчаливо влюбване в изригващата наоколо ми София. Всеки ден се ражда по едно нощно улично бебе.
Времето прекарано у дома ме кара да треперя неудържимо, рисува ми се, пише ми се, скита ми се, навивам канап около моливите, пастели по пода, пепелникът като малко островче насред морето от фасове и пепел по масата, самолети поръбват небето, млечни мустачки и попара...
Интересно как ограниченията във времето и финансите напоследък успяват да вкарат така дълго търсената организираност и спокойствие в ежедневието ми.
Напуснах университета. За малко, не по принцип. Може би.
Уча се да ходя с пантофи у дома, не е лесно да пречупиш свободомислието си до такава степен...
Саундтрак на последните дни - Four Tet, Florence & The Machine, Parov Stelar - Coco, Cayetano, Bebe, Chambao, линейките по "Черни връх", истеричната баба от горния етаж и подрънкващите в джоба ми последни стотинки...
"Някой ден може и да пораснеш", казва Анет и неволно ме усмихва, ще порасна аз, ще стана голяма колкото кораб, ще се настигна и ще се удавя :) Ей сегинка.

Виждам все нови и нови неща в тази картина, enjoy :)
Owaikeo

24.9.09

За есента и тамяна

В тъмното: "А ти вярваш ли в любовта?", един така детски въпрос и видиотената ми липса на отговор...
Никотин, тамян и мекота.
Улицата под нас като океанско дъно, жива и дълбока.
Смехът ти заспива топъл на рамото ми.
През целия следващ ден се опитвам да превъзмогна порива да се разлистя, във вените ми тупти светлина и тялото ми не е тяло... Прашинка между теб и слънцето, безкрайна нишка тишина.

20.9.09

За семките и любовта

седем шипки
точно толкова ми подари, "На ти ги!"
гледам ги сега нанизани
жълтия конец зеленото копче на бяла стена
дори не знаеше колко красиво нещо ми даваш
и се чудя
следната история:

Вървя си по улицата с него и спираме да си купи бира. Аз внезапно решавам, че ми се ядат семки. Той е потресен, 'Семки?!', 'Ами да, миришат ми на детство' и двамата отнасяме пакетче Ядки "НИКИ". Впоследствия вървя сама нагоре по "Черни връх" и както съм си със сакото, спретнатото шалче и рошоглава, яростно чопля семки от шепата си, плюейки наоколо като фуражомелка. Това в пълно отсъствие на духа.
Тук е време да вмъкна - от ранното си детство вярвах, че ще срещна любовта си само и единствено на улицата. Любовта на живота си. И до ден днешен ми се случват моменти, в които вървя и се оглеждам, все едно току-що съм се разминала с нея, цялото ми тяло изтръпнало.
Та в един такъв точно съдбовен момент аз маам гащи в подлеза на НДК посред нощ и гръмовно люпя семки в мрачния тунел, а несреща ми - безумно красива девойка. И си мисля 'Боже, това е мигът. Ето Я. И сега какъвто съм карък и фантазьор, сигурно ще ме подмине без да се случи каквото и да било.'
И продължаам обаче да си лющя семките...
...тя се приближава
.....тя ме гледа в очите
.......тя се усмихва, разтваря утни да ми проговори
.....вече все по-бизо до мен
...'Извинявай, имаш ли цигара?'
..'Мога да ти свия'
.
И в този момент се усещам, че все пак наистина люпя семки насреща й, очите ми са доматеночервени по обясними причини, ухилила съм се като диня, паднала от ремаркето и изобщо съм в един доста нелицеприятен вид... и се паникьосвам...


След тази случка отказах пушенето.

А, забравих да ти кажа, новата ми гривна мирише прекрасно на теле. На сурова кожа! :)

19.9.09

Benediction and dream


На странната "двойка" Данчо, Денц и аз