4.4.09

Life lately

I love my job! And my colleagues! And everyone! :)
No, really. Липсвате ми много. Искам да пием бира в парка, да пътуваме, да виждам лицата ви в това страхотно време, да уловим вятъра и пак да създаваме красиви неща заедно. Това, че вече не прекарвам 10 часа от денонощието в интернет, не означава, че съм умряла, хей! Не ви ли е срам?! :) Целувки на всички и особено Жи, Цвети, Илияна и Ирен - would never make it without you!
Иначе, накратко, какво се случва напоследък - наистина се кефя много на работата си в Sutherland (засега), имам си уикенди, вечери и 'сичко, както си му е реда. Живея на тихо с покойно местенце в upper Лозенец с чудесна гледка, опитвам се да намеря време само да боядисам и ще стане чудничка бърлога.
Нямам време да чета книги, но препоръчвам "Моджо, или плъх в бурето с уиски" на ИК "Стигмати". Всъщност не е нищо особено, но някак ме жегна, размърда ми въображението. Ако обичате приказки и ви е писнало от натоварваща, сложна, изкривена втрещяваща литература, това е решението.
Слушам Lila Downs. И нещо, което Теч ми записа - "Nikakoi". Доста приятна руска(?) електроника, за слънчево време, настръхнали гълъби и глухарчета.
На моменти нищо не ми се прави. След работа пия бира у дома и експериментирам с пилешко, зеленчуци и спагети. Неуспешни опити да започна да рисувам отново.

Павлина ми липсва.

Опитвам се да пиша, но това, което се получава накрая, няма нищо общо с реалните ми усещания. Напоследък съм загубила връзка между двете, или по-скоро открих и осъзнах нови неща за живота, недотам художествени и необикновени, и още не мога да ги формулирам правилно. Не знам. Ще продължа да опитвам. Но май повече ми се скита :) из... хора и гори. Самотно ми е понякога.

Друго няма. Лекота... и малки стъпчици напред. Без особено вълнение, но с малко повече увереност и усмивки :)

Вие ще ми разкажете ли нещо?