1.12.08

Тренировъчна неделя

В 7 вече не се трае нощта, сънуването удря роговицата като яйчена черупка. Мигам дезориентирано над джезве с кафе.
Нагъвам бъркотията в мозъка си парцалче по парцалче. Усещането много наподобява тази песен. Високо, приковаваща красота и страх, по корем на скалата, гигантска река, пълна с коли и костенурки, рибешки силуети колкото самолет, М&И, брат ми, пътеките, слънчевите иглички по повърхността. Той не може да дойде.

Питки. Със сирене и царевично брашно. Завити в кърпа. И мандарини.
Иво ми изгрява на гара Пазарджик. Мароко през февруари? Ела с мен до селото. Не мога с толкова малко, разбираш ли. Имам една душа в Майорка... Влече ме по все по-трудни места. Шшшт. Не сега.
95 стотинки. От 4 години гледам Момина Клисура през прозорците на влака, защо не? Saltillo. Вчерашната мъгла се е вдигнала, дърветата са по-малко голи без бялата плът. Горещо. Коленете ми омекват. Няма да стигне, но пак е нещо. Държа вуду-куклата на страха и режа палците й, за да не може да стиска. Поне това умея още.

Първо реката. В нея Божидар и Андрей ловят пъстърви и кефали, къпят се по гащи, скачат от скалите в дълбокото с Батко От Ей Оная Къща, и изобщо!


Слушам зад гърба си приглушен вежлив диалог:
- Как позна?!
- Ми по лицето.

След малко:
- Лельо, какво снимаш?
И бяха смущаващо учтиви и приказливи :)


Обаче в язовира не се къпят.



Сбогувах се с кавалерите си и тръгнах по мацки & chicks:




И накрая намерих онази колибка, която все ме дърпаше да сляза от влака...





Е, за теб ще направя по-хубава. Някоя есен. И чаршафите ще пера сама.


Обаче сега нещата са едни такива оплетени и незавършени...



Както и да е, този го кръстих "Последния самурай" - единствения гълъб в селото. Живее с кокошките в една плевня.


Ей тук тренира за мускули:


В селото няма много шарени неща... хич даже. Е, освен чорапите, дето си ги намерих в тревата до стария кантон, ама тях си ги взех. Имат си картинки, ще ги покажа по-нататък, като изсъхнат. Това ми е другото любимо откритие, но сърце не ми даде да мародерствам повече:


Взе да притъмнява и си тръгнах, пък и торбата с питките ми натежа. Покрай пропастта, изровена от реката, релсите и шосето...



Е да, това е оптимистичния изглед на нещата. После се стъмни много бързо и не си чувствах палеца от студ, та трябваше да поглеждам дали изобщо е вдигнат. Пих чай с мед на мантинелата. Отсреща в кафето тъкмо слагаха коледна украса. Псувах, подскачах, гледах гаснещите розови облачета над планината, мечтаех си...
След два часа инато стопиране ме взе една хлебарка (e.g. кола, която кара хляб), сбутахме се 4 души на предните седалки и си разказвахме банални шофьорски истории чак до София.
У дома имаше супа, котета и вряла баня... ммм. Можеш ли да познаеш какво липсваше? Но човек винаги си плаща за избора, нали.

10 comments:

anette said...

Лельоо, лельо! :) Кавалерите са върха, такива сладури! А къде са другите хора? Е, за себе си знам, че хора не снимам, ама ти... Снимките са много хубави, и на нас ни е естетично някак, на мен ми навява меланхолия от романтичен (разбирай от епохата на романтизма) тип, но всъщност там живеят хора и това е тяхно ежедневие.
Петелът не ми харесва, откъде го извади? Някакво изкуство, а?
Е, не че хич не снимам хора, ама все ги чакам да се дръпнат да не ми развалят фотото...

anette said...

Всъщност не че съвсем не ми харесва. Сетих се на какво ми прилича (за петела сега говоря) - на илюстрациите в поне две детски книжки - Африкански приказки и Пинокио, онези голям формат с меки корици, втората беше май даже гланцирана.

Рос said...

Все пак излезе в студа и снима,а? Като ми донесе дядо Коледа новия Пентакс (колебая се между два модела и затова не съм пуснала още писмото), ще те поканя на фотоизлет и (не)фоточай след това.

Jeni said...

хубава неделя е била :)))
и снимките са чудесни

junkpaper said...

Анет, не съм го извадила, правих си го цяла нощ самичка. Странно защо не им харесва на хората. На мен ми е вълшебен.
Рос, уау, Пентакс!
Жени... хубавите неща винаги свършват бързо :(

secondlifesyndrome said...

Хайде да ме заведеш в Момина клисура, а пък аз обещавам да съм тиха и добра...

junkpaper said...

Ми добре :) Избери си някой уикенд и ще го съгласуваме, но аз мисля, че няма кой знае какво забележително там...

junkpaper said...

Момин проход как звучи?

secondlifesyndrome said...

Аз винаги ги бъркам, ама едното май е по-голям комерс от другото...
Е, то е забележително да липсва чудовищен трафик, сърдити хора и опасност от heart attack всеки път, когато се огледаш наоколо...

junkpaper said...

:) k, този уикенд къде си? опциите са сандански, някаква идейка за плевенско и... да, чакаме :)