3.11.08

Около

Покрай идеята за фото-ден (а те станаха няколко) се запознавам с маса хора и това предизвиква ураган от новости и стари мечтани случки. Всъщност непоносимо е.
С Пирин щяхме да си правим нещо с гъби, но в крайна сметка се получи баница и Хелоуийн с неприлично много хора у дома, толкова обич, рисувам по себе си, Жи пече тиква и е Пепеляшка с приказна лилава секънд-хенд рокля, играем със затворени очи
аз съм кладенец с две дъна, не ме пипай
*
миенето на чинии като ритуал. кръщене в мивката, отново и отново, себе си под ноктите
*
...си бях внушила,че ако повтарям името ти на глас достатъчно дълго, ще се материализираш тук. шепнешком. изненадах се, че не стана
*
"кравите не снасят. стачкуват. няма субсидии."

Измежду дните ми изплува протест на Кремиковци, на който се натресохме случайно, непосредствено преди поредния на Зелените, София е пълна с красиви хора и тъжни песни от 90-те, синеоко дете за поредната Промяна... А в петък е дива гора с ангели и вещици, очарова със своята улична недоправеност, преди да се превърне в утроба за хиляди ритащи синьо-бели шампиони и червени анархисти, 72 скача в ритъм, сърцето ми се превръща в стадо хелиеви балони, когато отпускам лице на корема й, за да послушам...

Арабел Караян и Hrustmo с прекрасните деца в Арт Хостел, хартиена пролет, едно момиченце надува жаба, другото е най-красиво на света, наоколо се кове и лепи нова изложба, започвам да заеквам психически
пътьом съм купила тениска Antistar, топло е, нереално топло
не знам откъде да започна, с Цвете след десет години си бутаме заедно количките в парка, клошарските, с шапки, които приличат на изкормени опосуми с пискюл
комета от тоалента хартия
по пътя стискам много силно ръката на detе, като букетче от кости и вени, защото ме е страх, няма къде да побера всичкото хубаво

Герга е забавна, накара ме посред нощ да търся някакъв балон в градинката, за да ми сготви, в крайна сметка намерих само панделката му, вързана за една катерушка. После успя да дойде цели два пъти на първата среща, беше решила, че ще нося пингвин...
Изстрелва ме от Славейков в Пластелин и за първи път се чувствам изгубена сред толкова много непознати, ателието е великолепно мъничко място и дистанцията между хората отива по дяволите, всеки е картина, фотография, плетеница, куклички и купички, отнякъде в целия хаос се появяват бебе и кученце, шарени скитници и толкова много цигари, а толкова малко вино, сдобивам се с глухарче на Мария Арангелова, няколко мръсни погледа и солидна доза "Здрасти"-та. Твърде малък човек съм за този контингент и постоянно се учудвам, че още никой не ме е изритал от там
пакетче гумени червеи
А всъщност всички в ателието са или напушени, или пияни, или в процес на, хвърчат фасове и настъпани чаши вино, Герга ми обяснява постоянно да се отпусна, отпускам се, пускам, протичам направо, продънвам се в мазето на галерията...
Там има една малка стаичка със синя врата.
Тъмно е, тихо, от съседната клетка на тази дупка се носи deep underground музика, двама диджеи са се сврели като плъхове оттатък и отнесено си оргазмират на свещи и кристал, наоколо капе хоросан, лепкави водопроводни тръби, паяжини и пръст, барът и пултът стоят нерелно върху контейнери и парчета счупени плочки, прашни стълби и изкъртени дъски...
Но в моята стаичка е Мястото. Има един кльощав стол, голяма лъскава локва на пода и нелогичен графит в жълто и зелено отсреща. Сядаш (шляп....шльоп) и оставяш подземния студ да те настръхва, дишането ти увисва на плътни невестулки в тъмното, съвсем сам, две дъски и кофа латекс в единия ъгъл, отражение на нищото в краката ти, от време на време по някое парченце хоросан се откъртва от влагата и прошепва кратка липса на молитви

Изплувам от мазето в спирала, с широко отворени очи и подарявам глухарчето на бебето
тръгваме си
не искам да спя у вас
бира в Докторската градинка, нощно лято
мляко с какао у дома
не мога да повярвам на всичко, което ми се случва
На следващия ден oversaturatеd готвя великолепна леща и дълго рисувам картички, две, с онзи
спрей от концерта на Бьорк
листата на Пав от Сандански
лак за дърво, който откраднах от старата квартира
бои за текстил и керамика
дървени готварски шишчета
изрезки от филмов каталог
фотография на М. Арангелова
цигарени филтри
тиксо

Ще ги поустна, като стигнат до Майорка, за да не си разваля изненадата.
Оставила съм пълен хаос. В главата си и в кухнята.


P.S. Абе, кой донесе еклерите?!

4 comments:

junkpaper said...

test

дете said...

може и да не казва директно кой е бил,ама и другия път нека така да стори!благодарим му

Jeni said...

много съблазняващо описание на стаичката в ателието :)
а пък аз отидох на онази постановка в Сфумато, бях в отвратително настроение, но това, което видях там, толкова ме развесели, че с мъка съм се сдържала да не се смея на глас...
а тия еклери вкусни ли бяха?

dete said...

доста внимание им отделяме, мислиш ли, че не са били вкусни. ти ли беше?