11.11.08

Push it!

Не е истина колко много неща се сгромолясаха напоследък, ама ей така, "на талази". Не разбирам защо цялата вселена е подбрала поли и се е засилила да ми го нахендри от всички страни...
Не, не искам никой да се жени на рожденния ми ден! Ясно ли е? Не искам хазяйка-алкохоличка, скандали и гонения (да, отново). И не искам Данка да я отвличат в Сомалия! Не трябва да стават такива неща, просто не е редно...
Винаги има къде да отидеш.


While you were sleeping

Пристигам в Мадрид. Парите, с които заминах, няма да ми стигнат да доплавам до Майорка и се налага да остана в града и да измисля как да изкарам още. Странно ми е да говоря с теб по телефона, докато пия кафе на едно настръхнало от гълъби площадче далече от България... Съчинявам си прогнози за времето в София, прикривам испаноговорящата шумотевица около себе си с поток от думи и изобщо лъжа като пернишки циганин, подтискайки с мъка желанието си още сега да ти разкажа за невероятния стоп през изминалите дни... Но не, ще разваля всичко. Затварям, преди да съм избълвала радостта си.

***

Скитам из Мадрид, за да си намеря някаква временна работа. Сега сме само аз и малката ми раница, отново на път за другаде. Имам цялото време на света да премисля нещата, да видя някакво смислено бъдеще. Цялото време на света и всички улици.
Тръгнах си от София, когато за пореден път животът навири крака и тръгна с главата надолу. Непрекъснато се налагаше да напускам нещо, което обичам, да започвам отначало. Изморих се. И не исках да се примирявам повече.
Тук също няма да остана дълго, но поне имам някаква цел... например да изпия една бира на твоето пристанище? Хех.

***

Толкова съм близо до теб вече. Стърча на улицата с малката си раница и те гледам как се движиш зад стъклото на прозореца. Чудя се дали скоро сама ще ме забележиш, все още не искам да ти казвам. Трябва първо да видя лицето ти, очите ти от улицата, и тогава. Но ти не се обръщаш. Става ми смешно, като си представя изражението ти, и продължавам да стоя неподвижна, тихо усмихната.
Косата ми е пораснала толкова много, докато стигна до теб, дрехите ми са избелели от път, очите ми – потъмнели от обич. Увлякох се в скитането...
Ще поседна на тротоара, явно си заета. Винаги си била голям вихър – наумиш ли си нещо, и стадо биволи да ти минат пътя, пак няма да забележиш.
Паля цигара и се чудя дали пък не трябваше да ги откажа междувременно. В главата ми звучи музика при всяко вдишване, музика за теб. Пак ми става смешно, че дори не подозираш за присъствието ми. Добре поне, че тук не е студено и мога да чакам безкрайно дълго навън. Зимата изкарах в Мадрид и никак не бе лека. А сега, ето, сега вече има цветя в градините и уличните котки стъпват по-царствено. Късната пролет идва с две каруци спомени..
Чудя се какво правят приятелите ми сега, дали все още ми вярват толкова. Ами ти, ти дали ще ми направиш тирамису? Дали държиш картичката ми на стената, на бюрото или в някой шкаф? Ще ми се ядосаш ли много? Имаш ли бира в хладилника? Искаш ли ме още? Ще правиш ли закуска на децата, преди да тръгнеш на работа?
Ама че ден. В мислите си стигам твърде далече, какви деца, какви чудесии... Сигурно ще да е от ходенето боса. Знаеш ли, заприличала съм на прелетна лисица, откакто заминах, а ти почти ме беше опитомила...
Още си погълната от своите си дела зад този прозорец. Хайде... погледни насам... Хайде, още мъничко!...
Ще ми минат младините на този тротоар, както е тръгнало.
Помня как се бях вцепенила на „Ситняково”, хипнотизирана от смаляващото се такси. Този момент не ме остави на мира през всичкото това време, сякаш станах Дявол и някой няпрекъснато ме хапеше по опашката.
Гася цигарата и се опитвам да спра да мисля...
Ами ако не ми се зарадваш? А дали ще отидем на плажа и моята кожа също ще стане солена от вълните?
Отново не ми се отдава чакането. Ама все някога ще излезеш да си хвърлиш боклука, ако не друго! Тогава ще се приближа и... ще трябва да ми удариш един шамар, този път наистина.
Comme un loup, comme un roi
Comme un homme
Que je ne suis pas

Паля втора цигара. Поливаш някакво цвете на перваза, поглеждаш облаците. Не можеш да прецениш дали е топло или студено. Затваряш прозореца.
Споглеждаме се с една птица, подскачаща по отсрещния тротоар. „Ебаси!...“
Минава някакъв човек на колело и рязкото раздвижване на пейзажа ме събужда.

„Проклятие, ето защо не ме виждаше“, мисля си и се изстрелвам от леглото във вихър от гняв и недоумение. Успявам да се блъсна на два завоя, преди да стигна до кухнята, слагам да кипне кафе и се стоварвам на дивана. Котката ме настига с протягане и прозявки.
Главата ми още е пълна с кораби, очите ми са като изкълвани. Пуша полугола и гледам втренчено недовършената картичка. „Пак се хванах на собствената си въдица...“
Един час до влака. Трябва да нахраня раницата.
Плача като мъж, набързо. Толкова много хълцане, а толкова малко сълзи. Майката си е...ло.

10 comments:

craftwomen said...

хмм...цялото ми същесвто се премести за малко на тротоара...а очите ми не искаха да спират да четат редовете ти...хммм...вдъхновяващо ми действаш, по ангелите....:)

рара

Anonymous said...

exo,zdravei,az sum tanciorkata ot bloga na elena,pro4etox komentara ti i posle se za4etox tyk.....i taka....
ana

Jeni said...

цял сценарий, ей :)
making the beats go harder.

Minerva said...

Викат те пътищата. А на сън няма знаци "стоп". Лесно се тръгва така... просто така.

junkpaper said...

Ana!!! Naistina! Znaesh li kolko neshta mogat da se sluchat v glavata na chovek, dokato tancuvash?

Priqtno mi e:)

Blagodarq, hora.... Lipsvate mi, damn it.

Рос said...

Ще е тъпо да кажа,че по-хубаво нещо не съм чела напоследък... Но ще е тъпо и да не го кажа.

EmberHeroin said...

Veneta e edna istinska princesa Selenia

junkpaper said...

А, още някой наскоро е гледал Артур :)))))))

dete said...

o,mon!

SPIJD said...

Няма нищо по-хубаво от това да отидеш на такова място, на което знаеш, че преди теб е ходил такъв някой... Много се радвам на "ти"-формата :) Чудесен сън, дали? Адски кефи "Плача като мъж, набързо. Толкова много хълцане, а толкова малко сълзи. Майката си е...ло." :)