6.3.08

Четири малки стопаджийчета

"Елена Алексиева - Рицарят, Дяволът, Смъртта" - каза dete посред залпа от приказки и усмивки... прииска ми се да съм там и да извикам "да! нали! виждаш ли, като си мисля за теб и какво става."
А вчера докато се шляех из Благоев и се чудех как по-нехайно да си изпусна автобуса, намъкнах се в "Перун" и си купих точно тази книга, ей така, защото ми хареса корицата и защото исках да видя Нели и да остана повече време в книжарницата при нея. Нели пък е от Кнежа и с нея се запознахме в пристъп на никотинов глад на една автогара. Освен това ми подари друга книга, Mea Culpa, и аз безкрайно се изненадах, че помни за какво сме си говорили по време на онова пътуване. Аз тогава бях инсомнична, притеснена и безобразно радостна за нещо си, again. Изобщо животът понякога става като никотиново-кофеинова мозайка, по която пълзят скиторници, злосторници и магьосници и рано или късно се срещат... в думите, делата и любовите си.

Освен Нели, Малката и Мария, в този ден ми се случи пазар с чесън на плитки, терлици и домашна лютеница, университет, спане в поне 2 превозни средства, Кала на улицата (писук-писук!) и чанта с цветни моливи и хартия, една карикатура на Илияна (ще бъде поустната по-нататък), на която тя се смя неистово около 10 минути и... 12 часов сън.
Не може. Нямаше как да е по-хубаво.

Дени:

А пък!
За 3 март решихме да ходим в Търново, станахме твърде рано, но така или иначе изпуснахме влака. Денят започна с кафе -> голеееми лекета по панталоните, великолепен изгрев по спирки и бензиностанции, червено, Сашко за малко да бъде сгазен, докато майстореше някакъв безумен кадър с трамвай, спокойно и бързо стигане в Търново и дори си купихме колички на matchbox, от онези колекционерските :) Моята е Jaguar от 61-ва!
Много слънце и балони, разходки, бири, смях, обич... бонбони и Царевец като пламтящо, туптящо, вълнисто, тежко, топло сърце, което пулсира в небето...

Отново спахме в къщичката от предното пътуване до там, с чудесен изглед към Конниците (да, онези същите, с големите осветени ташаци) и милата хазяйка, аз и страхотните ми съквартиранти, по едно време дори Драго млъкна и за пореден път ми се дощя да си затворя малко от онази дюшемена, варосана тишина в бутилка и да си я занеса у дома, та всяка вечер да пускам по малко в стаята и да спя на нея...

На следващия ден се затъркаляхме като медени питки обратно към магистралата, объркахме пътя, обиколихме Търново, ударих една мантинела и се сдобих с мораво-синьо цвете на бедрото, хванахме перфектния стоп и се прибрахме още на обед в София. По пътя, в полето, беше също така тихо, синьо, ветровито, сякаш абсолютно всичко в цялата Вселена е наред и остава само скитниците да се усмихнат...

Установявам с потрес, че вече нищо не ми се върши сама. Освен да чета.

В Търново също така си спомних за старите познати, онези, които напуснах, преди да успея да нарека приятели. И носталгията, тъгата, как съм могла така да ги забравя, какво прави този, ами онзи, боже, колко хубав е станал, я дай пак да видя снимката, разкажи ми... А те вече никак не са същите, но пък колко сме се смяли и ядосвали на живота заедно, колко сме се прегръщали и посрещали, разделяли и усещали... без да остане и една дума, която да си разменим днес, 2 години по-късно. Биляна, Ива и синчето й Виктор, Съни, Алгара, Деси. И изведнъж се заговаря за пистолети, престъпления, болести, дискотеки, недоимък, самоубийства. Никога не са били безгрижните хлапета, които виждах в очите им, но пък ми липсват смелите усмивки.

Но най-после ми е спокойно и обичащо. Поскитах, купих си книги, порисувах, и още ще. Дори бях на гости на Жи, в една стаичка, пълна с чудеса и изненади. Която за малко да подпалим. С чаша вода. Но както и да е.
Майска идейка:
Artmospheric

1 comment:

Minerva said...

Знаеш ли откъде е рисунката?
От прекрасния календар на Дени, от който са отпечатани само 10 броя:)

А за Артмосферик - идеята е чудесна. Бях в Тринога на миналогодишния - прекрасно е:) Палатки, чували, въртящи огньове и въздухът е музика...