Напоследък тичам през една гора, валяло е, всичко е мокро и се лепи по мен и драска и цапа... Много е важно да не спирам. Нищо не виждам,тъмно. Всички шумове се сливат. Страшно бързам, мозъкът ми ще се пръсне от бумтенето на пулса ми.
Когато стигна... 'де да знам. Ей това ще правя сигурно.
19.3.08
Отвъд гората
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment