It was about time!

Днес докато прелиствам блога си, за да вкарам малко ред и да бодна няколко етикетчета, откривам един силно смущаващ факт... всъщност три:

Миналата година по това време съм била безобразно влюбена, невероятно много, обсебена, пълен блекаут. Остро като вятър над голи скали.

Днес няма и помен от това, тя просто изчезна.

И на всичкото отгоре ето на, същата пролет, същото време, същата аз и пак обичаща. Но този път е някак по-меко, като гора. По-свое.

Аман, дет се вика. Is it just me?