21.3.08

Почивните дни

след 15 часа сън не искам да се пусна от дървото, захапала съм клона като някой изперкал питбул и вися на него, а цветният сок се стича по зъбите направо в гърлото ми...
толкова много истории.
събуждам се в свят, огромен, шумен, фокусиран, мокър, трещящ... някой разкопава малката ни уличка, защо?! питам се, сякаш очаквам изпод асвалта да рукне кръв, и замаяно купувам сирене и кафе. идва ми насън, затова пък боли съвсем като наистина. прическта ми била като на католически монах, какво пък, нали котката счупи огледалото. но не пропуска да ме увери, мимоходом, че не сме една за друга. следва разходка и поредния безплоден ден.

No comments: