Споменът

Когато стиснеш твърде силно плода,коричката се пропуква и те изпълва като мъгла неговата гъста, сланикаво-лепкава сладост. Загорчава от много сладко чак. Запалваш и изпадаш в спокойно безвремие. Всеки звук е вечност, всяко докосване носи белег като изгорено в ума ти, пръстите ти излъчват студено синьо сияние. Липсата придобива друго измерение, топла плътност и достатъчност. Тялото ти хлътва в боите на въображението, възбуда, тишина, ...