скорпионите, когато не са сами

толкова е тихо
навсякъде днес
от бутилката вино насам
и лицето в тревата
сякаш Земята е спряла
за момент
да разроши косите ти
преди да продължи
толкова е тихо
коленете ми стават зелени
от неадекватни опити да закопчая тирантите ти
тишината е помела дори студа
и всички останали хора
тази вечер
един силует с вдигната бутилка
близо
и всичко е наред, навсякъде
непознато усещане...

The Desire

Снощи, в една кръчма. Джин, тоник, цигари.
Тогава започна Болката. Нямаше друг начин да я изхвърля от себе си... И се появи той:

kNiT

Това е knit (плета). Бета версия, понеже алфа биде заляна с вода.
Опитах се да направя буквите ясно различими, но това никога не ми се е отдавало... Поздрав за Жи, понеже ми пусна много симпатично филмче с плетяща кака :)

sMOkE

Много се кефя. Цял ден рисувах неща... Това е smoke :)Нищо че прилича на купичка подредени спагети...

Музика и още нещо

Още не мога да придърпам обратно всички нишки, които се разхвърчаха през онази неделя с Анна по улиците... Тя спомена Карла Бруни, после Ирен изникна отнякъде с идеята, че действала приспивно. Лошо беше да я пробвам, докато съм на работа. Мисля, че тази женица с глас почти като на Мила Йовович (ама не може да реве така!) пребори инсомнията ми по-добре от бирата, виното, книжнината, кафето и джойнта, попити от мен в последните дни. Има моменти, в които сякаш нищо не успява да ми дръпне шалтера. Нощем бачкам, денем се боричкам из стаята с Илияна, местя мебелите, чистя, мия прозорци, зяпам в точка, говоря по много, викам.... Ужас. Досега не е продължавало повече от 4 дни, за щастие.
Ама то си е за виканееееееее, отново имам щайгааааа*!!!
Може би няма да си купя таблет, както си мечтаех и се утешавах в дългите пренаселени нощи, но само защото се влюбих в един секънд хенд маунт байк и ще се женя, ако всичко върви по мед и масло :)
Ето ви я и Carla Bruni.
Днес особено много обичам Вили и Рамиз, Мо, Жоро и Илияна - мерси за вълшебния деееен!

_______________
*щайга = PC

крилца

цигари, време, вятър, не и стая
безгрижна самота, не искам нищо
от теб и стоновете на пералнята
от себе си и безобразната любов
пречуках детската самоувереност
по мръсните чукари на амбицията
катапултирах малко преди охлюва
да е прегазил принца и лисицата

Нещотърсачите

Гепихме... Пухчо. Обичам го, откакто стъпих за пръв път тук. Пухчо е София.
И още нещо, което ми казаха днес... смях се дълбоко, дълго и щастливо: "Ok....people know you're crazy, but they still think it's that harmless fun kinda crazy. Just keep them thinking that..."

Секс

.

She`s-all-phrenia

Имало е добри хора да ги нарисуват... Имаше я и Анна днес, а отвътре остана само слънцето... Интересно ми е как, влизайки все по-надълбоко във филма, ден след ден, несвързани сюжети и внезапни герои, тотално изчезва желанието да го пресъздаваш. Мога само да кажа, че послевкусът на тези няколко дни е сладко-тютюнев и още ме залива на малки вълнички, като спомен за мощен оргазъм.

Иначе, нови открития:

Овци!

Скицник. Маркер. Цигари.

Khmer

Благодаря, Мо!
Download Khmer music

Почивните дни

след 15 часа сън не искам да се пусна от дървото, захапала съм клона като някой изперкал питбул и вися на него, а цветният сок се стича по зъбите направо в гърлото ми...
толкова много истории.
събуждам се в свят, огромен, шумен, фокусиран, мокър, трещящ... някой разкопава малката ни уличка, защо?! питам се, сякаш очаквам изпод асвалта да рукне кръв, и замаяно купувам сирене и кафе. идва ми насън, затова пък боли съвсем като наистина. прическта ми била като на католически монах, какво пък, нали котката счупи огледалото. но не пропуска да ме увери, мимоходом, че не сме една за друга. следва разходка и поредния безплоден ден.

I just can`t help it

Отвъд гората

Напоследък тичам през една гора, валяло е, всичко е мокро и се лепи по мен и драска и цапа... Много е важно да не спирам. Нищо не виждам,тъмно. Всички шумове се сливат. Страшно бързам, мозъкът ми ще се пръсне от бумтенето на пулса ми.
Когато стигна... 'де да знам. Ей това ще правя сигурно.

Fishism

Kiss me in the bubble of a doubt...

"I didn't want you anyway.."

"Let`s see how deep the bullet lies..."

Keep me on your wall...

Give me a dream

mister Snow White
give me a drink
guess he`s all right
give me a drink
with his small life
give me a drink
and the other guy
give me a drink

with his lipstick
give me a drink
and his small dick
give me a drink
he`s a chep pick
give me a drink
for a good lick
give me a drink

mister Snow White
give me a drink
sweet as dawn light
give me a drink
loves my soft fist
give me a drink
and my wish list
give me a dream

Left

Nesting around you...

Why did you ask me to stay?...

"На час по лъжичка"

Creep

By: dadawan

По улиците в главата на един непознат

Бруталийките на failure1 от flickr.com
Харесвам нежността му. Фокуса. Това, че не претрупва. Изящната агресия.

расте расте расте

Разходих се много рано сутринта из Борисовата, или по-скоро сгрях инсомнията си посред една слънчева поляна, сама със задоволството, пълнотата, тютюна и бирата си. Опитах се мислено да нахвърлям някаква схема на последните 36 часа. Почувствах се като муха, кацнала на презряла къпина - наплюнчих я оттук-оттам, осъзнах, че не мога да я погълна цялата и отлетях. Нямаше смисъл, толкова беше хубаво и просто всичко наоколо. И без това все някой ден щеше да ми се сглоби катинката.
Пътьом по Евлоги отпивам компетентно от бирата и си мисля за рязане. Случайно попаднах на едно лбимо списание и на една любима тема - gay art. Купих го, разопаковах го, разфасовах го. И гък не каза. Нека му.
И си написах друга история. Даже на театъра от снощи му намерих място.

"Five of a kind"

Sick Sad M!kE's work.

"All you need is..."

...eyes!

I`m in love.
Oh, stop barking at me, will you! This time it`s about graphic design related art :)
Tonight I started a web investigation and from now on I`ll be posting the best discoveries here. And of course information about the Authors, if I find any.

Ами тъй... обожавам начина, по който хората са се научили да изразяват идеи, емоции, състояния, истории чрез форма и цвят. Обожавам креативността и стъписващо простите идеи. Ако нещо ви зарадва особено много, кажете си, 'щото започвам да си мисля, че отковавам.

Enjoy the first one:

the stroke

I was just sitting there
swallowing hands
one after another
fingers clutching inside

Impenetrable eye
conceiving every elation
the ignorance is all gone
deaf mute consent

Споменът

Когато стиснеш твърде силно плода,коричката се пропуква и те изпълва като мъгла неговата гъста, сланикаво-лепкава сладост. Загорчава от много сладко чак. Запалваш и изпадаш в спокойно безвремие. Всеки звук е вечност, всяко докосване носи белег като изгорено в ума ти, пръстите ти излъчват студено синьо сияние. Липсата придобива друго измерение, топла плътност и достатъчност. Тялото ти хлътва в боите на въображението, възбуда, тишина, ...

It was about time!

Днес докато прелиствам блога си, за да вкарам малко ред и да бодна няколко етикетчета, откривам един силно смущаващ факт... всъщност три:

Миналата година по това време съм била безобразно влюбена, невероятно много, обсебена, пълен блекаут. Остро като вятър над голи скали.

Днес няма и помен от това, тя просто изчезна.

И на всичкото отгоре ето на, същата пролет, същото време, същата аз и пак обичаща. Но този път е някак по-меко, като гора. По-свое.

Аман, дет се вика. Is it just me?

Weird Start

Some of my favourite "hidden" tracks, things you probably never heard of. It`s all about special moments and special people.
Download

Четири малки стопаджийчета

"Елена Алексиева - Рицарят, Дяволът, Смъртта" - каза dete посред залпа от приказки и усмивки... прииска ми се да съм там и да извикам "да! нали! виждаш ли, като си мисля за теб и какво става."
А вчера докато се шляех из Благоев и се чудех как по-нехайно да си изпусна автобуса, намъкнах се в "Перун" и си купих точно тази книга, ей така, защото ми хареса корицата и защото исках да видя Нели и да остана повече време в книжарницата при нея. Нели пък е от Кнежа и с нея се запознахме в пристъп на никотинов глад на една автогара. Освен това ми подари друга книга, Mea Culpa, и аз безкрайно се изненадах, че помни за какво сме си говорили по време на онова пътуване. Аз тогава бях инсомнична, притеснена и безобразно радостна за нещо си, again. Изобщо животът понякога става като никотиново-кофеинова мозайка, по която пълзят скиторници, злосторници и магьосници и рано или късно се срещат... в думите, делата и любовите си.

Освен Нели, Малката и Мария, в този ден ми се случи пазар с чесън на плитки, терлици и домашна лютеница, университет, спане в поне 2 превозни средства, Кала на улицата (писук-писук!) и чанта с цветни моливи и хартия, една карикатура на Илияна (ще бъде поустната по-нататък), на която тя се смя неистово около 10 минути и... 12 часов сън.
Не може. Нямаше как да е по-хубаво.

Дени:

А пък!
За 3 март решихме да ходим в Търново, станахме твърде рано, но така или иначе изпуснахме влака. Денят започна с кафе -> голеееми лекета по панталоните, великолепен изгрев по спирки и бензиностанции, червено, Сашко за малко да бъде сгазен, докато майстореше някакъв безумен кадър с трамвай, спокойно и бързо стигане в Търново и дори си купихме колички на matchbox, от онези колекционерските :) Моята е Jaguar от 61-ва!
Много слънце и балони, разходки, бири, смях, обич... бонбони и Царевец като пламтящо, туптящо, вълнисто, тежко, топло сърце, което пулсира в небето...

Отново спахме в къщичката от предното пътуване до там, с чудесен изглед към Конниците (да, онези същите, с големите осветени ташаци) и милата хазяйка, аз и страхотните ми съквартиранти, по едно време дори Драго млъкна и за пореден път ми се дощя да си затворя малко от онази дюшемена, варосана тишина в бутилка и да си я занеса у дома, та всяка вечер да пускам по малко в стаята и да спя на нея...

На следващия ден се затъркаляхме като медени питки обратно към магистралата, объркахме пътя, обиколихме Търново, ударих една мантинела и се сдобих с мораво-синьо цвете на бедрото, хванахме перфектния стоп и се прибрахме още на обед в София. По пътя, в полето, беше също така тихо, синьо, ветровито, сякаш абсолютно всичко в цялата Вселена е наред и остава само скитниците да се усмихнат...

Установявам с потрес, че вече нищо не ми се върши сама. Освен да чета.

В Търново също така си спомних за старите познати, онези, които напуснах, преди да успея да нарека приятели. И носталгията, тъгата, как съм могла така да ги забравя, какво прави този, ами онзи, боже, колко хубав е станал, я дай пак да видя снимката, разкажи ми... А те вече никак не са същите, но пък колко сме се смяли и ядосвали на живота заедно, колко сме се прегръщали и посрещали, разделяли и усещали... без да остане и една дума, която да си разменим днес, 2 години по-късно. Биляна, Ива и синчето й Виктор, Съни, Алгара, Деси. И изведнъж се заговаря за пистолети, престъпления, болести, дискотеки, недоимък, самоубийства. Никога не са били безгрижните хлапета, които виждах в очите им, но пък ми липсват смелите усмивки.

Но най-после ми е спокойно и обичащо. Поскитах, купих си книги, порисувах, и още ще. Дори бях на гости на Жи, в една стаичка, пълна с чудеса и изненади. Която за малко да подпалим. С чаша вода. Но както и да е.
Майска идейка:
Artmospheric