21.2.07

Narrator

Никога не го питай за котките,
жирафите или каквото и да било,
и никога не го оставяй да се съмнява
в смисъла на това, което говориш,
или нуждата да говориш изобщо.
Остави го да си избере думи
и да накове смисъла около тях.
Ако упорстваш, тъй или иначе няма да ти каже.
Ако си сложиш смешна шапка с помпони, също.
Ти не можеш да бъдеш важна за него.
Нито зачервените ти сълзи.
Нито смеха и изобщо цялата Ти.
Защото не е открил още врата, зад която да те затвори.
Защото не се е научил да се крие от теб.
И изобщо, колко пъти съм ти казвала да не му обръщаш внимание!
Тихо сега, после ще ми разкажеш.
Всичко бях очаквала, но не и това. Кожата му да мирише на детска гумена топчица, забравена цяла зима на двора и после изсушена от слънцето и вятъра. Не и да е толкова мек и достъпен след цялата игра на криеница. Очаквах нещо повече от такъв мъж. А той!… Слезе от клона, разроши коси и затупурка нататък като мишле, дето са му казали, че котката е умряла. Ама-ха! Вие сте нещастник, казвам му, а той ме гледа неразбиращо – във вестника ли го пише?! – и сяда на тротоара, върху изписаните листа, чака автобуса. ‘Щото знае, че точно там ще спре и той ще се намъкне в парливия му задух. ‘Щото пак ще си получи дозата сигурност и приемане, ако ще и от един скапан автобус. ‘Щото е един нещастник, слушай ме. Ама той си е така, все намира къде. И в буркан да го затвориш, пак няма да се чувства самотен, копелето. Ето това мразя у него, вярваш ли ми, това най много мразя – свойството му да си рисува врати и по най-дебелите стени и да се измъква през тях. Така досадно елементарен е, че сякаш се провира между молекулите. Толкова е разсеян, разплут, разводнен, гъвкав, че и да го настъпиш не можеш, отдръпва се покрай точката на натиск като кал около бос крак. Все ти се изплъзва между пръстите, и всичко това без дори да се понапъне, колкото да уважи чуждата неадаптивност. Плъх. Не ми разказвай. Вече съм го пъдила от дома си и повече не видях ни глава, ни душа в огледалото. Всичко отнася, да знаеш. Ама и да го питаш къде, сам няма да се сети. Кукувица, дето не каца на ничие рамо.

No comments: