Charming Cynic

Пищиш,
пишеш,
парадираш,
проституираш с гнилите си умения.
Преджобваш
последните си запаси съвест и се
паникьосваш,
после
позираш
по кости за
пари и
продаваш
преситена
плът...
Педофилска
приказка!
Простак! И
плачеш, с цялата си наглост.
Прозрачна
пионка, това си ти!
Палячо!
Призвание мое...
Пристъпваш като
пиявица, като
планина в нозете на
Пророка.
Подобие на себе си,
призрак на
погребани
порно-илюзии,
прелестна...
Покорна и
пияна от властта над мен...
Плюеш
плесници
по мен и ме
прегръщаш...
Полисензитивна
пеперуда,
прикована с
пирони към
потъващото си любовно цвете.
Погреби ме или се
предай, чудовище!...
Победи ме и сега
прахосваш
парченца от душата ми
по курви, които наричаш
приятели.
Повърхностен
педал!
Плашиш ме.
Привличаш ме.
Покриваш ме със себе си.
Печелиш битката мръснишки.
Парещата кръв на
победените
попива в следите от
плахите стъпки на мародерите,
пролазили да грабят
проснатите тела.
Прикрий добре болката,
последен
паметник на
пропаднало геройство.
Позволи ми обаче да я
погледна
поне за миг
преди това.
Пурпурните ти
перлени сълзи...
Пожела си да
потъна като
прашинка сред
простолюдието.
Падам на
пода, когато ме
пипнеш, а ти
политаш...
Попитай ме защо.
Попитай защо
пием и двете.
Представи си, че
правим секс, хайде!
Потръпваш, нали.
Помниш.
Прасковен мъх
под дъжда.
Прости ми...
Палиш цигара,
познатия
покой
под
прицела на Mадам
Параноя. Само тя знае, че се
побъркваш, като
Пилето на Уортън.
Пускаш си
Пати Смит,
Пи Джей Харви,
Портис Хед и
пак не ти минава.
Познавам те, уви.
Прекалено добре дори.
Предпочиташ да
побегнеш. Но
пътуването е само
претекст да
подпаля
полумрака в себе си.
Предател ли съм?
Права си,
приятелко-душа.
Пусни ме!
После ме
призови отново.
Преструвам се на
палач и не
постигам нищо.
Провал след
провал.
Присъдата ми е да съм
пришълец сред тази
паплач. Като
пристанищен
плъх сред кича, като
паяк в
пазвата им.
Пази ме само
присъствието ти.
Помията на хората
поглъща и теб,
признай.
Престани с тези
пиеси,
принцесо на мрака.
Прекаляваме.
Полудявам за теб.
Принизявам се
пред богове и
простосмъртни
Приемаш ли
подаръци от
просяци
под затворения ти
прозорец?
Прогони ме или
приеми
поклонничеството ми, тогава!
Плоски,
празни,
подпухнали
пашкули,
повредени ембриони на души
пълнят реалностите ни.
Предпочиташ тях
пред мен?! Тези
пресушени опаковки,
представящи се за хора?!
Преоблечени
пещерняци с
пудра и грим!
Предам ли те на тях, да се
превърна в
повърната от котка топка козина!
*
Видиотено
внедряване
в котило
върколаци.
Виж ме!
Въргалям се
в измислици -
вещица, кацнала на
върха на
ветровете.
Воювам с
въображението си.
Влечуго, танцуващо
валс с
вековете.
Внимавай с мен!
Вярата и
вагината ти са
виновни за
всичките ти приумици.
Виждаш как
времето ме
влачи за
врата и на инат
вярваш
в мен.
Виж ме пак!
Въшка в косите на
варварина,
видяла
войните на
вманиачени
владетели от
висотата на
вродената си тъпота.
Вярвате ли ми още,
Ваше
величество, или
вече проумяхте?...
Вените ми ще се
взривят
в плътта, ако не се
впия
във
Вас...