21.2.07

NaMan

Тази нощ се питам колко още ще ми понесат лошотията. Кой ще ме търпи с всичките тези кучешки маниери и палячовщини. Виждам луната тройна и размазана, мирише топло на изгорели поляни... Докога ще издържиш да забивам игли в теб, малка вуду-кукло? Докато имаш повече остриета от мен, отколкото плът по тялото си?!
Треперя под ударите на собствената си мърсотия, мърлящина, душевна гнилоч.
Влизам в банята и искам да измия косата си чак до мозъка, да изтрия яростта, попила до кости... Става все по-студено.
И ти ще ми теглиш майната някой ден. Надявам се поне после да се чувстваш толкова щастлива, колкото и аз всеки път, когато го правя. Надявам се да усетиш този вътрешен гъдел, сякаш си току-що излюпило се пиле... Стъпкваш бавно и жестоко черупката.
Когато обичам... Толкова да обичам в косите ти!
Когато ме чупят... Да режа до кръв, докато не откъсна месо.
Кой ще ме трае такава - озъбена, овълчена, страхлива, жестока при всяка отдала се възможност, хапеща, непостоянна... Отдаваща се до *** и спорадично отдръпваща се, имам, имам нужда от теб, ирN, NaMan, PL, Nature, dete, Bange, обещавам...
Но, кой ще ме трае такава?!
И ти ще ми теглиш майната един ден, дано поне с това те зарадвам.

No comments: