monday

Понеделник сутрин.
-Глупости, Анж.
-Si.
-Стига си подскачал. И изобщо не ми се смей, не мен пратиха в лудницата миналата седмица!
-Тихо, тихо. Още ме търсят.
Той ме поглежда сериозно и после избухва в истеричен кикот. Продължаваме мълчаливо към "Стамболийски", кифлички с кафе и поредния ден, фрашкан с малки пухкави паяци. Крилете остават край черната кал на нашето място, за да можем да си носим раниците.
-Ей, ти нали не вярваш на всичко това?
-На кое.
-Именно...