'bout work and some new sensations, fear for example

вървим дълго по релсите четиримата и Д. ме прегъща отвисоко, онова топло чувство, че на някой му пука, дори се обади посред нощ да провери дали съм се прибрала... повече или по-малко невредима, облекчението най-после да хлопнеш вратата след себе си под носа на целия този позитивизъм и да увиснеш в тъмното с чело на стената. следва коридорният рев и в един момент вече не можеш да спреш да скимтиш като животно, вдигаш ръце към лицето си да скриеш пристъпа, любимият ми от поредицата абсолютно излишни жестове, които човек прави дори когато е сам. недоверие, отегчение, поредното "не знам" и малки нощни факсове от типа "няма да мога да съм себе си без теб, но това го разбираш най-добре, когато не ти го казвам"

- Къде си?

толкова ме е страх, можеш ли да повярваш.