llorca

ето вече и аз съм горд притежател на един скъсан чорап, Данчо, а ми се случиха толкова прекрасни места, на които трябва да те заведа
скачам високо пазете си таваните
прохождам като новородено плъхче в шепите ти
вселенска, вселенска, колко да е вселенска
и за пореден път ме прибира улично куче
как не ми хрумна да го кръстя Лорка
тичаме и се хапем хората гледат странно
лицата им са толкова дълбоки чак продънени
от собствената си тежест
а ние с Лорка сме леки, к'во знаеш ти

Архив:
- Ти си ненормална!
- Нормално!

Години по-късно:
- Знаех си...
- И аз си знаех.

стените са изписани като в сънищата ми и така хармонично произволни от всеки един ъгъл, някой е измъкнал това място от главата ми нарисувал го е и е толкова истинско някой ми е намерил пътечка
във високата трева ♪♫♪♫♫♪
и както си пиехме звънна една непозната жена
представи се за бременната ми учителка по литература от дванайсти клас
и ме помоли да напиша нещо за някаква книга
даде ми имейла си и изобщо доста станно включване
от Ерата на Доброто Дете
намери си място
оставяш ме да поройнича върху ти да промивам
колко прòмила?...

и изобщо какво съм се разписала напоследък, я да млъквам.


artist unknown