. .

мислех си днес за зимните пайзажи, слънчевото пътуване до Пазарджик, бебетата около мен всеки път, когато се кача на влак и колко различни са снежните нощи у дома... тихи. не можеш да върнеш времето назад, но защо пък да не поседиш извън него за малко, на пода на вагона, с бутилка мента и бял шоколад... хората са толкова стоплящи! а светлината превръща миглите ти в пухкави дъги :)

иначе Коледата мина много мило, за първи път със снахата - започвам да я харесвам! с брат ми двамата свирят чудесно на кавал, баща ми запя, майка ми се раздомакинства както едно време, Страхил спа в кашона с каските на гардероба по време на цялото събитие и разбира се бобената салата беше великолепна... дори Пламен изникна до мен, докато бързах към пощата, и така на Бъдни вечер получих най-добрия си приятел от детството, два оригинални комикса на Енки Билал, наистина много чорапи и поносимо количество домашна атмосфера :)

един съвет от мен - хора, говорете с майките си. просто се завъртете покрай тях в кухнята и им разкажете всичко, а после слушайте внимателно. стават чудеса ;)

следващите няколко дни ще прекарам сама в София и ако тялото ми случайно реши да се държи прилично, ще се посветя на цигански неща (Бела, ти си чудесна!), препечени филийки и котката си. освен ако не си дойде Жи. а, и братлето смяташе да ме води на кънки... по дяволите, пак няма да съм сама :) oh well.

весели празници на всички, на които не успях да се обадя или да пиша! that means you, Jeni :)

а някоя от идните Коледи ще прекарам с Пав, топло и мързеливо. и ще си украся елхата с мидички.