30.7.08

What a day, what a day....


"Спи ми се като на кашон", каза брат ми накрая и ужасно ми се прииска да заровя лице в неговата възглавница и да се затрия. Все около спането ми се въртят драмите, аман!

Прибирам се сутринта, цъкър-цъкър със Стефчо, и се просвам по хавлия със "Зайците" на корема. Но не може да се кара само на душевни оргазми, зарязвам книгата и се грижа известно време за психическото си здраве. Plötzlich телефонът разваля шизо-семейната ми идилия и час по-късно Ива и Съни се изсипват на гарата с цяла торба причини да ми откъснат главата, но по приключенски щастливи и сладки. Обичаме се. Плющим кюфтета и бири до релсите и се омотаваме из картата на България, търсейки удобен изход за стоп към Русе. Тръгват.
Трето цъкър-цъкър за деня и едва не прегазвам някакво комби на Мария Луиза, добре поне, че Сливница е в ремонт и се прибирам цяла, само леко надишана с асвалтови пари. Жужу я няма и търча гола и мокра из квартирата, захапала фаса и телефона. Заспивам за около час и сънувам някакви интимни простотии, самонавиквам се на събуждане и се блещя на поредния sms. Абе защо на хората като им кажеш "след 18h!" и те викат в пет?! Дращя мърморейки нагоре по Левски, закъснявам с 5 минути и намирам пред "Хостел-мостел" моя Диа.
Диа е гръко-филипинец, има вид на японче-циганче, израснало в гей-хипи семейство и се усмихва нееепрееекъснааааатоооо... Влюбвам се в този мъж, гладките му тъмни ръце, детинския му оптимизъм, присъствието му, стремежa му, начинa му на живот... Диа е на 26 и от няколко години обикаля света, говорим с часове за какво ли не, влачим се из Южния парк и забъркваме мечти и истории. Той се смее много, радва се на всичко, откриваме куп общи неща, идеи, усещания. Влюбен е в живота, изпълнил е по-важната част от обществените си задължения и после се е посветил на exploring & communication. Върти огнен стаф и от време на време се занимава с банково дело, компютри и преподаване на английски на малки япончета. Той просто е... чист, невинен и светъл като дете. So open, so trusting and easy. Едно зверче в мен започва да крещи неистово "тръгни с него! бъди него! бъди свободна!". Натискам го да мълчи, поне още година-две.
Този човек ми връща вярата във... всичко. Сега вече знам, че е възможно да си себе си и да правиш хората щастливи. И че не е толкова страшно да си сам. Просто се вливаш в света... и всичко е такова, каквото искаш да бъде.

Голямо ходене пада с Диа. Вече ме боли гърлото от говорене, отдавна не съм прекарвала толкова време с някого. Минаваме случайно през Попа и там ми се нахвърля Марийка, отпрашваме четиримата с нейната флика към Лодки. Страхотно е с тези хора, забавлявам се, хилим се до олигофрения, сдухваме Марийка на тема секс и трите дружно въздишаме по сладкия Диа. Както сме се изтипосали в този странен състав се получава някакъв много свободен и жив разговор, за пореден път се убеждавам, че истинските приятели съвсем не са хората, с които се виждаш най-често. Някои даже ги срещаш само по веднъж. Дали?

На тръгване чувам познат глас в мрака на Борисовата и виждам Иво Природата. Еуфория, вече не мога да не й се отдам, прегръдки тип "ребротрошачка" и въпроси, въпроси, истории.... Милият ми скитник, винаги така го намирам, по парковете, по магистралите, този път елегантен и с прическа, не знам от кога е в България, не знае докога ще остане, все още се промъква на грандиозни концерти без билет, все още обикаля света на стоп и помага на майка си в Пазарджик... И двамата с Диа са от онзи тип хора, които срещаш рядко и те променят завинаги. Запознават се и веднага се усещат един друг, две звездички си намигат някъде в другия край на вселената и очите на момчетата избухват в благодарност и щастие. Светят...

Диа ми подари цветенце в саксийка, кандилкахме го по раници цял следобед. Сега съм го курдисала до монитора и му се чудя на ината. Сборен пункт утре на Славейков 08:30, протестче. Ще си ходя с храсталака, няма начин. Ама пък е хубаво да се живее така... Само дето Паф минала през някаква ламарина днес със 120, но нищо й няма, нали е от нас, безсмъртните. Понякога чак си вярвам.

Диа:

3 comments:

Anonymous said...

Well done for this wonderful blog.

Anonymous said...

Вени, къде в това кльощаво тяло я побираш цялата тази якост?

junkpaper said...

Хех мойто момче :) колко мило! В сутиена сигурно ;)