Anyway

десет милилитра се разхождат бавничко, пиянски
надолу по бедрото ми
всичкият мозък изпомпан в кръвта
побирам дъното
очите пълни с тиня пръсти
изплувам надишана със синьо
зелено
стискам снопче бръчици, накъсани от дланите ти
цяло поле!...
ей там до кокалчетата, млатещи
десет милилитра дупки в тунела за бягство

на два ъгъла виждам Канела
стои и чака да я прибера някъде
да я изпиша и да се свърши вече
с оскубаните й коси и придошлата рокля
изтръпналите кости всички недопушени желания
- къде!?
- под мивката, при ножовете.
- ставам рано, днес не мога.
насън ритам себе си. и вкарвам гол.