Post-orgasmic kill

"в морето има
червени рибки
лунната пътека е... червена"
повтори го няколко хиляди пъти
за да диша
"влизаш влизаш навътре
иииии....
вморетоимачервенирибки
луннатапътекаечервена"
просто силует
шепите му са пълни с... червени рибки
i don`t feel safe with anyone anymore
i want out
i want out
i want out

Иначе да, беше красиво, бой със снежни топки по камънаците, валя ни много дъжд покрай езера и върхове, обикалях боса в тъмното и ръцете ми се вкочаниха съвсем истински, чай и една сбъдната тиха нощ на пружинено легло, Анна и Мила пяха за вълчетата и козлетата, смяхме се. Преди върха Мила разказваше хубави приказки за цветята "и като плеснал с ръце, се появили пеперудите", ама хижата ще я бутат утре с багери, аз и без това съм на работа, тръгнахме си.
Безумните индианки червенеят в праха покрай шосето, качва ги весел бус с татуирана лелка и розово момиченце. Happy end, but still an end.
Ходи ми се пак у Теч, да гледам рисунки. К'ви ти два месеца, Жи. Твърде грозно е да си бил нечий крум, но без да го знаеш до края. Трябва да отидем на тази Беглика, duh!