6.7.08

"Real children don't go hoppity-skip unless they are on drugs."

Писна ми от Е79. Аман, сиктир, край, стига! Неистово търчане покрай тези изпити, "служебни" стопове и нямане на време и пари. Цялата положителна енергия, която имах, изтече за съвсем ежедневни неща. Но ги взех, всичките синтаксиси, теории и какво ли не още. После изхвърлих всичко, без което мога да преживея следващите 6 месеца :) Адски приятно усещане, да заредиш кофи-шоповете!

Откъде да почна, отзад-напред, нали? Вили се върна от Ирландия, щастлива и малко объркана. Пихме сангрия в Апартамента. Пътьом си взехме и А.Д., впечатляваща жена, която не спира да учи, преподава и митка по конференции :) Освен това й се говори много за наука и прилича на Земфира. Малко наплашена от свободата, или по-скоро свободията, но пък привлекателно уверена в себе си. Имам номера й от почти година, а чак сега успяхме да се видим човешки. Получи се добра вечер... и поредното закъсняване за работа, но пък шефката изненадващо я няма до вторник. Странно, защо винаги получавам това, което искам? Може би просто трябва да погледнеш, да видиш, да почувстваш... останалото е игра. На грахчета и танкчета, кой каквото си заслужи.

Баща ми се е променил. Две на нула за рибите! Но още е такова дете... бързо се нацупва, не приема градивна критика, бързо му минава, не умее да слуша дълго, не иска да подаде очета извън собствения си свят. Трудно му е и с мен... Но говорихме една вечер до 3 и беше паметно. За връзките, за природата, за хората, за него, за моите премеждия и осъзнавания. Към полунощ - изтощение и гняв, че съм глупава и неспособна да му обясня елементарни неща. За пръв път плаках пред него, после се засрамих и продължихме. Странното е, че минава по същия път като мен, но с 40 години закъснение и много по-бавно и тежко. Не мога да го науча на всичко, което съм открила, а сигурно и не трябва. А така ми се иска просто да е щастлив и да се научи да живее без съжаление и отрицание... Отстрани целият разговор беше абсурден. Искам да филмирам семейството си :)
Майка ми се надивя в Испания, африканската и европейската част. Хубава е, толкова хубава и енергична. Спазва и надминава максимата "Pense comme un homme, travaille comme un cheval et ressemble a une jeune fille."

Джулая беше приключение на скорост - паническо събуждане след 3 часа сън и кошмари от типа "имам двойка на класното по математика" (?!), rush към автогарата, взимане на изпита с петица и потупване по рамото, rush към магистралата, стоп обратно до София, издебване на часа за заплати в офиса, търчане до вкъщи за багаж и къпане и около 5 следобед с Жи вече бяхме на изхода за Варна. Стопче, спортна Toyota и бяло вино с диня по залез край магистралата, в десет и половина вече шляпахме по улиците на Врна и се дивяхме на ятата чайки в черното небе над катедралата, около единайсет намрихме Боби, Нелка, Алгара и Оля, която току-що беше пристигнала от Русия и дружно се натъпкахме в малка количка на път за Галата. Пълна лудница, гърмяща турска музика и дим, аз и Жи в шашардисан възторг. На площадчето в Галата с Боби пушим и започваме един от онези разговори, които ми се получават само с нея, нещо като да играеш футбол върху плаващи пясъци с вързани очи срещу отбор хищни маргаритки - асоциации, полу-мисли, садизъм към събеседника, несигурност, задълбаване... И нито за миг не можеш да знаеш дали говорите за едно и също нещо. Страхотна игра! Тя винаги спори, опонира, дори и просто за спорта, рови, предизвиква. Но често думите стават опасни и разговорът продължава на ниво мимики и погледи. Накрая едно общо "Нали!" и смях. Интересно ми е с тази жена. Но Боби е там, аз тук, Боби е "обща" и играта винаги ще си остане само игра, с всичките й невидими кукички, фасчета, кадри и фрагменти. Damn! & Oh well :)
Четирите духват с колата към Варна, ние слизаме с Калоянчо и Весо към плажа. Безкрайна спирала от стълби между черните дървета, трепкащи огньове и смях в далечината долу. Намираме бургазлии и ямболии, бързо нощно къпане (о, небеса, баси кефа!) и дълга мразовита нощ. С Жи още се опитваме да осмислим дългия и претъпкан ден, миризмата на море, хрускащия под телата ни пясък, непознатите в тъмното, капещите наоколо звезди. Спорадични ритми и акорди от съседния огън, но липсват истинските скитници и хипари.
По някое време се зададе изгрев, небето от синьо стана пинко и после зеленикаво. Плувам сама навътре в морето и там се паркирам да чакам... окото се отваря бавно, разлива гъста оранжева лимфа в морето, после се отлепя от него и подпалва ирисите всички по брега. Време е да се връщам на сухо.
Градски автобус до Варна, Марта с обилно кървящо коляно (миди в морето) и сънена рошава физиономия, кондукторка с размерите на естествен спътник, много хора с раници и босички. Всички тръгват в различни посоки и с Жи оставаме да се шляем сами из града, солени и спящи. Обикаляме книжарниците за "9 зайци" на Виргиния Захариева, защото предния ден в нечий товарен бус съм слушала интервю с нея по радио "Пловдив". Но докато я намерим, реших пак да си сбъдна една мечта и купих книги за над 80 лева, а именно: "Разкази под екстази" на Бегбеде, на френски и български, "Хазарски речник" на Павич, "Животни без зоопарк" на Родари (с картинки!... мечтая си за нея от месеци), "Улиците на Анкх-Морпорк" - огромна цветна карта, въпросната на Виргиния, "Пътят на Мури" на Иля Бояшов и някакви крави. Преди това за пореден път "Вещици в чужбина", а днес "Книжната къща" на Мале-Жорис и някаква безизвестна "Queer" от спирката на 280. Знам, прекалявам... А като си донесох и тези от Пазарджик, които съм купувала, работата стана дебела, ама това е друга тема. Щастлива съм... Започвам да трупам собствена библиотека.
След "женския" ни пазар с Жи се метнахме към гарата, но влак нямало, на Крум ще му скъсам ушите, оттам на летището и пак магистралата, пак Toyota, в която спахме чак до Плевен, хрупане на джанки в неистовата жега и прахоляк, накрая нормална кола с климатик и кацнахме в София точно за пет часа и половина. Напазарувах като добра жена и се прибрах, а Жи духна да стяга багаж, че на сутринта трябвало да лети за Брюксел. Сега ми липсва, нямам търпение да се прибере. Да говорим за пътища, книги, хора, емоции, да й кажа, че съквартирантката ми познава Комата и й вика "зайко", да отидем на театър, изожба, за мъниста в Пловдив или просто да пием бира на някоя люлка. Тя е човек, който изживява всичко това истински и още много повече, не се спира, не се колебае, никого и нищо не подценява и непрекъснато открива и поема околния свят. Общуването с нея те прави истински, завършен. Защото умее да е всякаква и навсякъде, да е себе си. Уникално силен човек. Знаеш ли, Жи? Си.
На втори юли се шлях из града. С един много странен клошар, който живял в Сирия и въртял какви ли не бизнеси, после се развел, семейството му отишло в Чикаго, звукозаписното му студио се разпаднало и накрая зарязал всичко и се установил в една пещера в Лакатник. Свири на клавирни инструменти, разбира от компютри и знае английски. Заведе ме до 5те кьошета, аз му дадох цигари и се разделихме. Набързо кафе с Дени, бях засипана с разкази за планини, репетиции, танци, ортопеди, алпинистки тела и прочее. Не успях да реагирам адекватно, беше толкова хубава и аз толкова нямах какво да й кажа. Замина за Дупница и се почувствах лека като перце.
Малко преди да си хване автобуса, засякохме Илияна. Носеше се сомнамбулски по улицата с огромната си раница, бяла, рошава, отсъстваща малка фея. Настигам я, прегръщам я, разпитвам за Гърция. Държи се като пън и мирише на чуждо. Мислено й тегля една благословия и си хващаме пътя в различни посоки. Тя не смята за нужно да прави хората около себе си щастливи и вероятно нарича това "скромност". Fishism.

Най-после сама, дъъълга обиколка на София, влюбвам се в речевия буламач на Женски пазар и прекрасните араби, купувам си истински женски дрехи, малко въже и везана възглавница и вечерта се отдавам на пране. Ъ-ъ, и бира в Лодки. И купон в "Изгрев". И готвене в 4 сутринта с бившите съквартиранти. И се прибрах в 5, по навик не-сама.

Трети ми се губи някъде. Вечерта тръгна от Борисовата и хора с тъпани и тарамбуки, които си правеха шоу на Сцена, продължи с Марийка, флика и джин и завърши в старата квартира, с двете котачета, Пафката, Диляна, Атанас и някакви странни арт-хора, които не познавах. То всъщност тая вечер така и не завърши. Влязохме много надълбоко в музиката и се получи мълчалив творчески филм. Изобщо кухнята там винаги е била денонощен уъркшоп за изтрещели хора. Мога да потъна и да не изляза с дни, без никой да забележи. Спокойствието...
...което се плаща скъпо. По принцип въпросната нощ трябваше да уча за изпит. Ама нейсе. Минах с едно такси да си взема студентската книжка и хайде пак в Благоевград. По пътя тялото ми започна да се превръща в ледени потоци пот и мускулни спазми. В десет и половина сутринта влетях в кабинета, очевидно много "снощна", уплашена и със зеници колкото вишни. Говорих неудържимо много и ми писаха 5. Получих си и потупването по рамото.
Обратно в София на обед. Нов прилив на енергия, снабдих Пафката с екипировка за фестивала на Кътина и се прибрах в Пазарджик. Първата ми работа беше да изхвърля почти всичките си стари вещи и дрехи, складирани там. После си събрах книгите. Последната раница, последния камък... и вече всичко мое е на едно място, тук в София. Даже си сковах рафт на стената от дъска и въжета, стана много сладък.

А Пазарджик е прекрасен, тих, слънчев град на залези и булеварди. Пътническите влакове до там са с климатик и можеш да застанеш зад машиниста и да си гледаш релсите напред. Билетчето за градския е 40 стотинки, а има и едни, дето карат за по 10...

Е как да се спреш, кажи ми?! Чака ни Истанбул, чакат ни Алпите и пещерите в България...
А всъщност другите хора се занимават с нормални, полезни неща.
Oh well.

11 comments:

дете said...

ей нали ти казах, че с дъска и въже става рафт.от плами го знам. плами беше на джулай.сериозна хубава усмихната-плами. (сутрешно ми е)

aleksandar said...
This comment has been removed by the author.
мартин said...

картинката на хедъра ти е толкова съвършена, има си всичко необходимо..
(=

junkpaper said...

благодаря александър :) с твоите коментари се утешавам, когато някой ме насмете за поведението и идеите ми за света. мхъ.

мартин - налииииииии! линкнала съм отстрани сайта на художника.

go! said...

по някое време седнахме с колегата в една рикша. поста обикаля яко дълго и ме заболяха краката :)а само истинските рафтъри правят истински рафтове - ние останалите просто ковем дъски.
пирони, боя, ковем
атанасе сипи малко вишнево сладко на тигъра

junkpaper said...

със скейт и въже също може. рафтинг, rafting...

aleksandar said...
This comment has been removed by the author.
aleksandar said...
This comment has been removed by the author.
aleksandar said...
This comment has been removed by the author.
junkpaper said...

споко :) не съм ги слушала тези, макар че ми е известно като име. кой да ме насмита? а ти ще ходиш ли на постановката на кучето? (go!)

aleksandar said...
This comment has been removed by the author.