8.7.08

"Абе къде ги нося тия писма, бе?"

Сутринта четох текстове на Анета Д. Безобразно дълго, пишейки с едното око. Сега се чудя дали да пратя мейл или да изпозаразя наоколо с поуст.
Май ще е поуст.


...обаче всичката химия, изпомпана от разказите в кръвта ми през последните три часа, имплодира.
Не ме бива в "остронаумните" неща. Сигурно защото съм невъздържано текстосексуална. Но всяка мания рано или късно се обръща срещу себе си и смуче като черна дупка, ако първоначално се е появила, за да се празни.
Пиши още.
Не знам. Може би халюцинирам. Но текстовете ти имат твърде много и твърде разклонен контекст. Като вени. Блъскат по кожата и мозъчната кора в неритмични спазми.
Хм, ръцете ми са посинаели. Къде ли ходи тази кръв? Майната й, циганка.
...
Както и да е, и с поуст не се получава. Ето разказите:
Епистоларен разказ
Пясъчник
Снежна утрин в Торонто

Свивам си тютюн и се махам. Сбъркано. Няма ми думите.
Lila Downs - La Llorona (live)

13 comments:

ддт said...

мда, и аз до тези се добрах само с лек сърч преди да ти видя блогъ.ще ги чета друг път обаче,на 3 филма съм и очите ми крещят.изглежда обещаваща обаче :)

junkpaper said...

аз самоотвержено ще се опитам да се добера и до други утре, ма де да я знам дали не й е писнало да се занимава с мен вече. ае на театър уе дете?

junkpaper said...

ох, проста-проста. ти не си в софия.

anette said...

брей, каква слава сподобих... мерси :) Имам още 2-3 парчета, но ги няма в нета, един се подвизава в Литвестник (от некачените броеве), един има в т.нар. сп. Кръг, един имам на компа. Другото ми е наука, със сходна непроницаемост :)) Не пиша вече, quod dixi, dixi.

junkpaper said...

ината жена.
непроницаемост?! ха.

dete said...

браво бе. ти и жената намери!
здравей,анет,ще те прочета като спрат да ме болят очите.

junkpaper said...

аз отдавна съм я намерила, чак по-късно се оказа, че пише. после пък че не пише. как да е.

Jeni said...

Децата - най-вече те - трябва да пазят зрението си ;)Ех, това прекомерно зяпане в екрани по нощите...
Разказите на А.Д. действително съдържат разтърсващ заряд.
Във фармакологията съществува принципът Dosis sola facit venenum (дозата сама прави отровата или безвредно лекарство няма)
Е, полагат/предлагат ни се различни дози и в различни форми, предполагам :)
"Казаното е казано веднъж завинаги" според мен все пак допуска възможността за по-нататъшно развитие. Scripta manent, verba volant.
Въпрос на избор на всеки (пишещ) индивид.

дете said...

децата носят очила.семейна обремененост.

junkpaper said...

не искам да споря за нищо с никого вече.
дете, розов спрей за очила? :)

дт said...

и ти ли искаш да ми ги направиш розови.благодаря, но само този цвят не харесвам.не може ли синичко-за момченце.хих

junkpaper said...

а син Пинко не щеш ли :p
и не се прави, всички знаем за онзи сак с розови прашки с пухчета под леглото ти ;)

дете said...

кои сте всички?
много ясно,че имам такъв сак-това са националните резереви за бъдещите гей-паради!