9.7.08

Things you can`t tell

Camille - Home Is Where It Hurts

Ден втори от сблъсъка. Тази работа с кръвта не ми харесва, не съм си я поръчвала. Независимо колко спя, събуждам се в същото изцедено състояние.
Задръствам се. От крачки, на които не им е тук мястото.
Отварям очи и започвам веднага да мисля за същото нещо - как влизам там вътре, без да очаквам каквото и да било. Как си паля цигара на входа, на първото изречение. Как всъщност дори не ми се занимава. Как след три часа пепелникът е пълен със смачкани покафенели филтърчета OCB, езикът ми е изтръпнал, кожата - свръхчувствителна, а аз прибирам листовете в раницата и се разглобявам.
Не искам да свързвам разказите с реален човек, с този човек. Отблъскваща ми е самата конкретност. Съвсем друго е да разчиташ, че ги е писал някой, който отдавна е умрял, или поне живее на друг континент. Но не.
Тази вечер се събуждам с твърдото намерение да си изясня какво толкова ме втрещи в текстовете. Излизам на терасата да си изпуша закуската и отново ме обзема паника - не мога, не искам, не трябва, няма да успея да го направя. Пулсът ми блъска по ризата, все едно съм си пъхнала скакалец в сутиена. Ядосвам се.
Итересно й било.
Какво толкова важно съм виждала в тях.
След като ме излашка по почти всички орбити на собственото ми съществуване (кратичка съм), след като нахака толкова много неща едно в друго и си поигра с тях, вместо да се мъчи да ги преодолее или опитоми...
Просто изми лицата на дечицата-убийци и им каза, че има едно място, където никой няма да ги закача. Тогава те се усмихнаха за първи път и отидоха да си го създадат.

И сега нямало да пише повече, аз пък не смея да я чета. Имам още три разказа в пощата, но след тях всичко ще свърши и не знам с какви очи ще чета други хора. И изобщо, кога съм си позволявала да се страхувам така от нещо!? Ебати лиглата съм.

Анет, точно това ме ужасява в текстовете ти. Никак не са непроницаеми.

Впрочем гледах един филм някога, или по-скоро малка част от него, и от години се мъча да открия как се казва. Днес успях: "Things You Can Tell Just by Looking at Her." Ако продължиш да гледаш към себе си, какво ще стане, А.?

8 comments:

Anonymous said...

снощи гледахтози филм.не знам,беше ми скучно.
пак си се забъркала в нещо.

junkpaper said...

дете... защо ме предизвикваш.

не всичко "прекрасно" трябва да съдържа задължително дълги двусмислени погледи и латексови ботуши до бедрата, щръкнали зърна и евтини помпички за серотонин.

"забъркала" - !?
... и понеже знам какво си мислиш, не е. писна ми всичко да се свежда до същия пласибовски сериал години наред.
no sex.
no drugs.
no comlications.

Anonymous said...

казах забъркала без нито една идея за споменатото от теб.в някои чаасове мисълта спира ей.и не те предизвиквам.нито пък искам филмите да съдържат писаното.що стоиш и съдиш за мен от три изречения

junkpaper said...

дзън-дзън :) извинявай. малко параноя напоследък, а и се изплаших, че си потънала в L филмите твърде надълбоко. знае, че не искам да споря с теб точно.

Anonymous said...

хич не съм потънала в Л филмите.нали четеш,че пиша ква боза са повечето.
бтв.Кристин ще е на уъркшопа в бургас тази година.аз май няма да ходя щото травел :)

junkpaper said...

трижди "тюх"!!!
а кога ще е уъркшопа? то и аз травел, ама може да я минем пътьом.
знаех си, че може да се разчита на теб :)

Anonymous said...

за какво да се разчита?
уъркшопа по последни данни почва на 21 юли с алек попов.аз тогава надявам се ще съм из северна бг вече с плам,което пък надявам се,ще ми даде шанс като се върна да засека именно кристин. освен тях двамата ще е и ангел игов и някъв друг,който ще преподава превод от/на английски,ама с тва не съм много запозната.целият уъркшоп ще е 3 седмици общо.имаше и някви записвания на хора, аз не се записах,но и преди не съм го правела,никой не ми го е искал :)
:))

junkpaper said...

ето тук аз се мятам, тръшкам и рева след твоя коментар. нищо, гледай кристин хубаво да ти се отпечата на очните дъна, за да я видя и аз после ;)