16.7.08

Lampe Japonaise

Историята ме вдъхнови да спретна нещо като превод. Надявам се е разбираемо, голямо мазане падна на места :) Особено където някои думи просто не звучат добре на български. Забавно е да превеждаш без разписан текст.



- Мамо, откъде е тази лампа?
- От Япония. Но това не е каква да е японска лампа!
- Защо?
- Защото е... магическа!
- Наистина?
- Ами да, в нея са скрити вълшебни истории! Слушай сега.
Преди много много години, в Страната на изгряващото слънце, армия летящи насекоми нападнала малко село. „Скакалците поглъщат всичко!, викали селяните, Кой ще спре тази напаст?”...
- А-а-а, те ще ме изядат!...
- Разбира се, че няма, не се страхувай. Чуй какво станало по-нататък.
Недалеч от селото, на брега на едно блато, живеела млада жена на име Сет-Суко Танг. Макар и отхвърлена от хората, тя искала да ги спаси от нещастието.
- Господарю, знам как да ви избавя от скакалците, преди да са опустошили всички посеви!
- Върви си, вещице! Не ни трябва твоята помощ! Преди извикваше странни образи, илюзии, дошли от Сатаната. Хайде, махай се. Змия такава!
Тя си отишла, разплакана. През това време селяните запалили буен огън в нивите, за да изгорят скакалците. Но те били хитри насекоми и избягали в друго пасище. Като ги видяла да нападат съседните посеви, магьосницата се върнала към пламъците, мълвейки заклинания.

- Но защо искала да помага на селяните, мамо?
- Ами защото, също като нас, и тя имала нужда от храна. И тъй като селяните не можели да опазят реколтата, тя решила да им помогне, въпреки лошотията им.
- Значи всъщност била добра!
- Тихо, чакай да видиш какво станало.
„Скакалци, скакалци!, викала магьосницата, Вижте колко по-апетитна изглежда тази нива!” Пламъците изведнъж заприличали на едри житни класове и насекомите се втурнали обратно в кладата.
Миризмата на опърлени буболечки събрала селяните и те се развикали: „Ура! Благодарим ти, Сет-Суко, твоето заклинание ни спаси. Я вижте, изгорелите скакалци се превръщат в искрящо злато!” Алчните селяни скочили в капана на магьосницата, а тя се смеела на раздиращите им викове, докато горели.
На другия ден, седнала на купчината от кости и останки, тя похапнала от всички с огромно удоволствие. После отмъстителната, но весела магьосница Сет-Суко се върнала в колибата си, далеч от упреци и хули.

И така свършва тази красива приказка! Лека нощ, любов моя. Приятни сънища!...

7 comments:

denitsa said...

о, мерси за това. театърът на сенките е прекрасен.
ах, мишето проплакване в края...:)))

junkpaper said...

ам как няма да. все пак Сет-Суко накрая ръфа човешки и буболечи останки с нахилена физиономия :)

junkpaper said...

алекс, не си ли чувал популярната фраза "burn motherfucker, burn"? съжалявам, че трябва да ти го обясня по толкова брутален начин, но има моменти, в които просто ти се иска да пратиш безмозъчната паплач на кладата, след като за пореден път те издъни.
а иначе идеята на приказката не е такава де...

sa6o said...
This comment has been removed by the author.
sa6o said...
This comment has been removed by the author.
sa6o said...
This comment has been removed by the author.
sa6o said...
This comment has been removed by the author.