11.9.08

Приказки

Днес нощната кулминира от мускулни болки и ядове във върховна простотия (обичам ви, мили колеги!) и цинизъм на покрива на офиса (и не само). Мисля, че някой ми сипа нещо в редбула, защото по едно време всичко стана твърде смешно... Смачках топките на Мишо погрешка. Опищяхме коридора, обсъдихме поручик Ржевски и още няколкостотин изобретателно гнусни начина за чукане, наспамих Теч с изблиците си на лиготия и бездарие и накрая 'кротко' заседнах да чета приказки. Открих няколко гениални неща, които няма как да не споделя! Ако ви се занимава да четете, пействам по-долу.
Иначе, купих си чудесен дюшек, малко мирише на овце, но какво от това... dete се нави да живее с мен, сестра й и Пламчо (абе тя истинска ли е?!) ми бяха на гости, обясних им колко ми е самотно без хлебарки.
И пак имам ядове с хазяйката и половината свят, но... какво от това ;)

Приказки

Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.

Червената шапчица, разказана от рокясал младежЗначи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Криейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
- Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
- Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
- Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
- Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена - отвърнал Улфа.
- Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
- Щото съм метълка, ма! - пак отвърнал Вълка.
- Ми що са ти такива големи кубинките?
- Ми щото да ритам разни дискари като теб! Hell awaits! - отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
- Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и там намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат
некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.

Червената шапчица, Кърт Вонегът
Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички тлъсти евреи, убити през Втората световна война. Тогава убиваха евреи с подобни цели. Така е то…
Сега, като настана световния глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги. Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея.
Але-хоп.
[...]

из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
[Навремето бях луда фенка на Бюджолд. Да ви е попадала? God bless my brother!]

Червената Шапчица, Джеймс Хадли Чейс… Червената Шапчица вървеше по пътечката. Пред нея се изпречи големият страшен Вълк, оплези език и прохъхри:
- Накъде така, Червена Шапчице?
Червената Шапчица не отговори. Само повдигна леко покривалото на кошничката, измъкна оттам своя стар "Хеклер и Кох" с полуавтоматичен затвор и дебалансирани куршуми, и с четири отсечени изстрела от упор отнесе във вихър от кървави пръски черепа на Вълка…

9 comments:

Anonymous said...

Много хубави тези приказки :)Едно време класната ни обясняваше как "Шапчицата" изобщо не е невинната приказка, за която си я мислим, а е създадена да плаши девйките през Просвещението... Може ли сега и Пепеляшка да разкажеш?!

Anonymous said...

За Бюджолд си спомням, че нейно беше най-тъпото фентъзи, което някога съм чела. Инъче историйките за Вор са интересни.
А пък шапката депешарка най-ме кефи от приказчиците :) Що не ми я разказваше и баба ми така едно време под дебелия юрган на село...

junkpaper said...

Све, аз тез неща само съм ги цитирала. Не смея да разказвам приказки вече ;)

Бебе, Бюджолд не пише фентъзи! Започни да различаваш фантастиката! :) hug u.

Anonymous said...

Ти на мен не ми говори кое е фентъзи и кое не! Точно тва дето ко има на Бюджолд е фентъзи. Казва се "Оковният пръстен". Бях ти я дала да я четеш и даже ти се съгласи, че е идиотска. А за цикълна на Вор, то си е жива фантастика. Така, че говори за нещо, от което не разбирам :Р
Гушк!

junkpaper said...

Бебе, горката жена сигурно тва й е бил първия и последен опит да пише фентъзи ;) а и знаеш, че по принцип тоя жанр не ми е много на сърце.
Съгласявам се ;)

Anonymous said...

понеже сега съм на тази вълна, ето как според мен трябва да изглежда приказката, разказана от Итало Калвино:

Читателю, настани се удобно, защото всеки момент ще зачетеш приказката "Червената шапчица", разказана от Итало Калвино. Чудиш се защо някой би се занимал с преразказ на приказка, която ти е добре позната и това е причината да подходиш с малко съмнение, но и интерес. И все пак ти си истински щастлив, тъй като добре знаеш, че всеки момент водовъртежа от думи и изречения ще те погълне. След това ще забравиш всичките си проблеми, така, както седиш, сложил краката си на масата или полегнал на леглото. И така, след като вече си се настанил удобно и отгръщаш първата страница, с неудоволствие и почуда забелязваш, че явно книгата е сбъркана, тъй като не започва историята за Червената шапчица, даже напротив. Ти си напълно вбесен от това, чудиш се как е възможно някой да ти отнеме удоволствието от четенето, ще ти се въобще да не беше си купувал тази книга, но вече е твърде късно, ще ти се да забравиш, че въобще си имал желанието да започнеш да четеш, ще ти се да стъпчеш книгата, да я изхвърлиш в някоя дълбока бездна или във вулкан, дано изгори и се разпадне на съставните си буквички по-скоро...

junkpaper said...

мхехехехе чудесна си ;)

Unknown said...

Абе имам малко забележки към мета/ълската част (така и не разбрах кой е авторът) - никой, който се кефи на Пантера и би изял шапчица заради това, не би си поръчал Меноуър да куфее :) Но е забавно, те даваха концерт на Гънс по първа през 1992...

junkpaper said...

Е, така е с народното творчество, А.