22.9.08

Виргиния Захариева & "Поетики"

Бира и кафе в "Заимов", купчинки слънце по кьошетата. Девойка с прозрачносини очи говори тихо за пещери, морета... другото не помня. Не мога да реша дали съм достатъчно будна, дали ми е студено, дали ми се прави каквото и да било. Хващаме трамвай 11.
Пуша пред Парти-центъра, не ми стиска просто да вляза. Някакъв тип си свива от моя тютюн, сипва четири малки бели хапченца в дланта ми и взима две от тях с език и устни. После изчезва нанякъде.
Виждам как Виргиния Захариева се качва към залата с отсъстващо изражение, малка къносана сова. Вцепенявам се, не мога да не я позная. Давя се в удивителни още тогава.
Яна и Катя са там, наруши се традицията да се засичаме само по протести, магистрали и гори. Сестра Ваня също, пием чай.
Вътре е тъмно и претъпкано, цигари, прически, пултове, бира, Остава, Ерол, Жужа в червено-черна джунгла от техника и лица, красиво е, най-после Силвия Чолева и е време за разтреперване. Падам във вулкан от проза, разговори, светлини, музика, дим, рамене, скули, бирена пяна.
Виргиния излиза. Говори ниско, почти басово, някак свойски, все едно има цялото време на света да се мотка из сцената. И изобщо. Търси си очилата. Води непринуден монолог. Сяда. Става, съблича се.
Виргиния чете по корсет. Разбира се, от "9 зайци" - за корсета. Допълва си в движение написаното, мята коси погледи наоколо, изненадва се, когато публиката се разсмее на нещо. Все едно не знае!...
Кефи се. Интимничи.
Малко след нея излизам отново навън да пуша, клеча по чорапи на един диван и си еуфорирам кротичко. Жени: "Айде бе, ходи при Виргиния. Чака те на бекстейдж."
WTF!?
Казала й, че съм й неистов фен. Eбаси. И че ще отида да се запозная с нея. (така ли беше, Жени?) Обяснявам колко не мога да го направя, гърча се като настъпан червей вътрешно и си давам сметка, че все пак ще. Гледам пресния й автограф и искам да го погълна.
В тъмното разпознавам Стефан, то как ли пък да не го разпознаеш, и му се мятам като удавник: "Бе да знаеш къде е Виргиния Захариева?" - "Ей там в оная стаичка." - "А-а, аз там не мога..." - "...влизай бе, ти пък!"
Може би най-смелото и безразсъдно нещо, което съм правила в живота си. Поне като усещане. Промъквам се между сиво-червени човешки части и в този момент тя изхвърча от стаичката, още по корсет и размахвайки една Загорка. Почти ме прегазва, аз се възползвам от близостта и изтананиквам някакво малоумно "Извинете..." Спира, поглежда ме. В този момент в мен няма нищо, никой. Whiteout. Светлите очи на тъмно, ветровито лице. Черни презрамки, зелено стъкло. Нищо не искам да й казвам всъщност, увиснала съм със зъби на тази секунда. Протягам се и докосвам голото й рамо, съвсем леко, с един пръст, чуди се защо го правя, поглежда рязко докосването, после пак в очите ми, "А ти кой си?" ...
Навън вече вибрирам зверски, със сцепваща усмивка и пръскащи очи. Студено е, но на кой му пука... Прибираме се с Жени и Валерианова, но аз никак не съм там, всички говорим тихо, сякаш гасовете ни биха счупили нещо...

Хей-хей...
video

10 comments:

Николай Павлов said...

Тая ми приличаше на некаква загорела лелка :) Иначе беше интересно, добра музика и много скъпа бира.

севда said...

уффф, знаех си, че трябва да ти звънна и че може да си там! :(

Jeni said...

ако не се беше колебала толкова, можеше и да се срещнеш с нея по по-цивилизован начин... но и докосване с пръст не е малко ;) аз се пъхнах в стаичката с идеята да проверя дали ВСЕ ПАК не е донесла някоя гозбица...(уви, нямаше.) Виргиния по корсет седи на масата и чака (знаем кого, но това няма отношение тука. м/у другото от мястото, където бях, видимостта по време на "Корсет"-а беше невероятна). а след като й направих комплимент за изпълнението и докато тя търсеше писалка, някак естествено беше да кажа за "Вени, която...голям фен (внушението беше за неистовост, но в оня момент не ми дойде това прилагателно, признавам)...дошла само с желанието да я види...но къде за бога се е дянала и т.н." А Виргиния се усмихваше мило през цялото време и каза "който иска да се запознае с мен, аз съм тук, да заповяда..."
та така...carpe diem, and so on and so forth :)

д said...

аааааааааа.. о боже.... виргиния и чолева!

junkpaper said...

сев и аз така... но ми спряха телефона същия ден.

жени - е бях си цивилизована де! говорих си с жената и т.н.

николай павлов - че какво им е на лелките?!

Николай Павлов said...

Нищо не им е, смешни са ми :)

junkpaper said...

so keep on laughing, meanwhile i`ll be somewhere around, bursting in admiration.

alvin said...

Както осъзнах малко по-късно, у Захариева имаше нещо, което би било прекалено, ако не изглеждаше като пич. Какъвто се надявам де е.

Anonymous said...

[color=#66b5ff]Группа [url=http://dejavu-group.ru/artist.php]Dejavu-group[/url] - это коллектив заслуженных вокалистов и музыкантов.
[url=http://dejavu-group.ru/artist.php]Deja Vu[/url]- законодатель в области проведения и организации концертов, свадеб, копоративов, дней рождения, музыкальных шой программ, дней рождения, музыкальных шоу.
В копилке группы Дежа вю около 3 тыс. песен.
Только живое исполнение. Диско, хиты 70-80-90-х, джаз, ретро, шансон, современная музыка, европейские хиты, фоновая музыка, поп .
Музыкальный ансамбль Deja Vu располагает мощной качественной аппаратурой, позволяющей заполнить приятным уху звуком как маленькое помещение (фуршет), так и большое пространство (корпоратив до 1 тыс. человек).

Андрей +7 910 483 8294 [/color]

Anonymous said...

[color=#66b5ff]Музыкальная группа [url=http://dejavu-group.ru/index.php]Deja Vu[/url] - это коллектив дипломированных вокалистов и музыкантов на праздник.
[url=http://dejavu-group.ru/about_us.php]Deja Vu[/url]- лидер в области организации и проведения дней рождения.
В копилке музыкальной группы Deja Vu около 3 тыс. песен.
Живой звук. Ретро, хиты 70-80-90-х, джаз, диско, поп, современная музыка, европейские хиты, фоновая музыка, шансон.
Музыкальный ансамбль Deja Vu обладает мощной качественной аппаратурой, позволяющей заполнить плотным и приятным уху звуком как компактное помещение (фуршет), так и большое пространство (корпоратив до 1000 человек).

Игорь +7 916 623 4047 [/color]