5.9.08

"Boy we couldn`t get much higher..."


...a few more pics HERE.


Та... прибрах се от германско/швейцарско.
Наместена в себе си, изпразнена, изпрана от всичко, боядисана с алпийско слънце.
Хубаво е. Трябва ли да знаете колко е хубаво? Прекалено е хубаво!

After all, София ме кара да се усмихвам непрекъснато, колкото и абсурдно да звучи.
Благодаря на Дени за умението да съживява след седмица липса на нормално общуване, благодаря на Крум за днешния ден и пазаруването на глезотии - никога нямаше да открия сама свещите с аромат на вода! :)
Благодаря на Сев и Бела за бирите в парка вечерта, двете бяха едновременно далечни и истински - на смрачаване едната ставаше все по-дълбока и древна, а другата - по самодивски лека и прозрачна. Благодаря за Куба и всички приказки!

Анет, напомням за Джойс. И да знаеш, че днес беше впечатляваща - ей така, по женски. Честито ти порасване :) Respect!

Някъде между Щутгарт, Мусберг, Тюбинген, Цюрих и Люцерн се бях заела да описвам всеки един ден, но накрая просто хлопнах тефтера и се разхвърчах на капки над пейзажите. Не ми се занимава... Липсваха ми чифт спокойни очи освен моите, липсваше ми говоренето с някого. Не е за писане таз работа.

16 comments:

сев/д)) said...

е,
трябваше само да кажеш
щяхме да дойдем да си поговорим)))
това със смрачаването ми стана странно, кой е бил древен и кой - прозрачен?))
между другото, сънувах човека, който четеше на улицата
седеше спокойно насред хаотичната смесица от всякакви хора и събития, която принципно сънувам

и още веднъж - и аз благодаря))
(а пък вечерта в icq крум ме пита "ама ти наистина ли не познаваш дете" хаха)

dete said...

mon, струи нежност.
сев/сед/седенски/севда (оф!)-ебаси, как може да не ме познаваш!хаххаа

Anonymous said...

всички това се питат :р

севд ;р

anette said...

И аз мерси, и за книжката - почти не се сдържах да я почна, припомних си мита за Херо и Леандър (без подробностите, не ме бива в митологичните персонажи); и за комплимента - зеленото ми отива :))
Немскоезични държави с некомуникативен северен манталитет - още една от осъществимите ми мечти...

anette said...

А, да, и помня за Джойс, за него рядко забравям, ама пак ми напомни, особено кога да ти го дам - като се върна. Пуснах си роуминга, по-точно някакъв младеж с приятен глас ми го пусна. Като си знам графофобията, никакви впечатления няма да напиша.

junkpaper said...

Сев - ти беше древна, по някакъв леко стряскащ начин. за момент се зачудих какво изобщо правим в Твоя свят.
а аз днес отново се загубих по средата на Витошка. разгръщам нови полета на дезориентацията...

Анет - да, красива си. и не само. относно осъществимите мечти, почети Зелазни, а после си създай свят в бутилка :) там никой няма да те достигне, if that`s the point. някой казвал ли ти е колко много си противоречиш, впрочем?

dete - много ми е нежно и радостно! агресията се превърна в безобиден мил спомен :)

Greeny said...

Толкова много неща се присетих само от тия ти няколко реда... Хубаво е...

Anonymous said...

ха, изненадаа!))) това е защото почнах да мисля за старогръцки, което пък ме прави древна. споко)))

прегръщам :)))

сев

sa6o said...

Не си противоречи. Има защо. Всъщност е залипсвала увереност, че дори екологичната катастрофа, като продукт на човешкия разум (като продукт на природата все пак), е нещо прекрасно, пък макар и задължително за преодоляване.
А за емоциите - обичам вече да гледам на тях като на страхотни свирепи тигърчета, които съм пуснал на безопасно (за тях!!!) място в джунглата да си играят. Обичам да ги владея и да давам воля на не повече от една - "шефа" на "бандата".

sa6o said...

anette, какво е Джойс, кажи ми всичко (няма да казвам "моля те", не съм сигурен защо)?

anette said...

Няма как да не си противореча, след като постоянно споря със себе си и още не съм успяла да се убедя.
Сашо, за Джойс не мога да кажа всичко, защото знам прекалено много:) Излъчвам го като мисионер от десети клас насам - любимият ми автор, чието най-важно произведение (и класирано за романа на века) все още не съм прочела и до половината. Малкото му име е Джеймс, рожденният му ден е на 2 февруари, всяка година чета на тази дата поне абзац, догодина става на 127 г.
Отдавна не съм мислила на старогръцки, време ми е и на мен.

sa6o said...

anette, май те обичам! Какво ще стане??

anette said...

Ми ще трябва да се женим, няма как.

sa6o said...

Wow!!!!!!!!!!!!!!!!

sa6o said...

Как те наричат на кратко, Ани ли?

junkpaper said...

За бога.
!