Some slimy thoughts

Влакове, аварии, 'Чавдар', Евита, Мартин Лутер и хоровата музика, халба с джин и вермут, нечий дом, приятели, 9-милиметрово главоболие отвъд предела на преумората, whatever, концерт за дискови спирачки и дъжд, ужасно мръсни дънки, отново дивата радост от свободата, африканска тарамбука между коленете ми в клоните на цъфнала джанка и дълго, освобождаващо трошене на бутилки посред нощите в Борисовата с едно малко същество...
Ръцете ми са още по-надрани, прилошава ми от повърнатите наоколо автомобили. Не ми се вижда с никой познат човек. Too much, too much. Искам да разкажа всичко на dete, но няма смисъл. Камикадзето ме потърси, но вече ми е съвсем безразлично това наше жонглиране със сърца, мозъци и други removable органи. Безполезно е като риболов в гърлото на активен вулкан. Прекрасните ми Мария и Жи също са някъде там и вероятно няма да ме чакат вечно за едната бира, а аз просто не мога и не искам. Дори и само защото са същите лица, които ти ще видиш утре. Омърсено ми е. От теб. От мисълта, че не ми пука.
Усещам, че в опита си да Го завра колкото се може по надълбоко и надалече, съм Го изтикала от другата страна и сега стремително се приближава, за да ми пръсне главата.
"In the shape of things to come.
Too much poison come undone."