12.4.08

Some slimy thoughts

Влакове, аварии, 'Чавдар', Евита, Мартин Лутер и хоровата музика, халба с джин и вермут, нечий дом, приятели, 9-милиметрово главоболие отвъд предела на преумората, whatever, концерт за дискови спирачки и дъжд, ужасно мръсни дънки, отново дивата радост от свободата, африканска тарамбука между коленете ми в клоните на цъфнала джанка и дълго, освобождаващо трошене на бутилки посред нощите в Борисовата с едно малко същество...
Ръцете ми са още по-надрани, прилошава ми от повърнатите наоколо автомобили. Не ми се вижда с никой познат човек. Too much, too much. Искам да разкажа всичко на dete, но няма смисъл. Камикадзето ме потърси, но вече ми е съвсем безразлично това наше жонглиране със сърца, мозъци и други removable органи. Безполезно е като риболов в гърлото на активен вулкан. Прекрасните ми Мария и Жи също са някъде там и вероятно няма да ме чакат вечно за едната бира, а аз просто не мога и не искам. Дори и само защото са същите лица, които ти ще видиш утре. Омърсено ми е. От теб. От мисълта, че не ми пука.
Усещам, че в опита си да Го завра колкото се може по надълбоко и надалече, съм Го изтикала от другата страна и сега стремително се приближава, за да ми пръсне главата.
"In the shape of things to come.
Too much poison come undone."

3 comments:

вещица said...

another love i would abuse..
точно. точно това е песента, за която се опитвам да се сетя от седмица насам, която знам, че съществува и ясно дефинира състоянието ми откакто се тревожа и си проверявам пощата по десет пъти на ден, представям си линиите по дланите преди да заспя и клатя глава, съзнавайки че същата сладко-горчива история се завърта със сезонно-хормонална точност и предвидим край. само дето не знам дали повече ми се чете поезия или за изпити или самоучител по испански.
как вървят арабския и турския?

junkpaper said...

никак, сестро... единственото нещо, което върви, е колелото ми.

пълно безобразие!

Anonymous said...

венето, трябва да те видя. вече мога всичко да чуя. мога всичко да ти кажа.