21.4.08

Хищниците

Подавам по лалугерски носа си навън от Blue Foundation-летаргията, за да помириша пролетта, с вдигнати предни лапички. Мирише на свобода, на горски магьосници и вълчета, на дим.
Оглеждам се. Ослушвам се.
Морето е толкова близо, че пронизва сетивата ми до дъно.
Изпъвам лапички и тръгвам.
...
Настигам хищниците. Моля ги да поспрат. Дърпат се нетърпеливо, но аз настоявам. Разтварям нежно челюстите им и тихичко се пъхвам между зъбите. От разкъсаното потича спокойствие на морави тласъци.
...
Сливам се с острите им крайчета, вътре на топло и сигурно. Защо да отпарят парчета от плътта ми, когато мога цялата да потъна в големия им експеримент?

http://www.mastrsoftheuniverse.de/














Source of picture

No comments: