when you don`t know why - втора част

Порочност ли е обратното на невинност, или има някакво хлабаво междинно състояние, което да използваш за извинение, мисли си, докато стърже моркови на новото ренде. Завърта ги на всеки две спускания, подостря като колци за домати.
Искаше през нощта да го набоде целия с тези орязани пенисовидни зеленчуци и после да облизва кръвта от тях, един по един.
На другия ден отиде рано в метеорологичната станция и изготви най-слънчевата прогноза за петте си години работа там.
С колегите си бяха сглобили малка землянка на поляната зад гаражите. Последният ползвал я имаше грижата да я остави чиста, заредена с бутилка вода и кроасан, и да дезинфекцира общия колан-челастратор. Прекара остатъка от деня там с един от студентите си. Бедничкият младеж, винаги си носеше чадър и никога презервативи. За него този ден беше истинско проникновение. За нея всеки ден изобщо беше разредител на фантазната есенция.
Харесваше простите неща. Опростяваше ги до небитийност с нарастваща скорост. Осъзнаваше, че светът някъде там е сгромолясваща се пирамида индустриални зверове, че матриархатът е просто ниско стъпало в еволюцията на цивилизацията, че войната е нещо лошо ама ей-на, но някак не можеше да надскочи усещането, че значение имат само настърганите моркови и движението на въздушните маси. Може би и въздушните столове, понякога. И в редки случаи въздушните целувки, при децата.


__________________________________ конец __________________________________________