28.7.10

when you don`t know why, you can do it forEva'

Беше се разплул безпомощно в стола срещу нея и се опитваше да се скрие зад вазата с хилаво формално букетче, изплющяно насред масата от някой интериорен дизайнер с усет за естетика под научнообяснимото равнище. Неистово се мъчеше да не зяпа в деколтето й и за по-лесно се фокусира в стената на отсрешния тротоар. "КУР", беше казал някой със спрей там.
Мълчаха си вече двайсет минути. Той, вазичката, стената. Понякога му се струваше, че е казала нещо, а той е забравил да отговори, и се мъчеше да си спомни какво. Тя беше стъклена. Той, стената, "КУР", стената...
- ...жи ми поне защо? Какво ми липсва? - ехото отекна в черепа му.
- Кур! - сепна се.
Тя си нахлупи тъмните очила и зачатка надолу по улицата. Еманация на феминизма, but she`ll never have the balls for it. Отдалечаваща се емоционална бъркотия, напомняща натъпкана с бесни зайчета гайда. Иди после обяснявай защо.
Съвсем случайно не я блъсна трамвай три пресечки по-надолу.

Същността на нещата се коренеше някъде в кутията със сенки на майка му, един анален термометър и непоносимостта към водка. Можеше да рисува, но само по себе си, и то с педантична вманияченост. Затова спряха да му купуват боички и маркери на 6. Малко по-късно откри Кутията и преоткри лицето си.
После забрави за всичко това, първия му път беше с втората братовчедка на третия му баща в душкабината на някаква TIR-станция, докато пътуваха на стоп към Полша, и неусетно теорията за еволюцията превърна същността му в оксиморон - да бъде съвършена опозиция на самия себе си.

- Сънувах, че пътувам с малка миньорска вагонетка по едни тесни релси и се превръщам в точица посред изгрева. И бях и точицата, и наблюдаващия, сякаш можех да видя себе си и да си помахам, както се нося по релсите. Имах брада, черна, като на Ботев ама по-рядка. Отвисоко релсите се виждат като златна ивица в безкрайното поле. Памуково поле с разпръснати из него стълби. Можеш ли да се досетиш за какво? За да може като се набере памука, да се качва направо на небето по стълбата. А ти какво сънува?
- Прилив.
- Само прилив?
- Имаше и някакво богослужение на брега.
- Защо пък на брега?
- Погребваха морето, стори ми се.

Това канапе бе чуло доста такива истории. Пружините на въображението му отдавна се бяха разхлабили достатъчно, че да го спуснат почти до дъното на дупката.

На спирката седи един клошар, чете "Капитал" и замислено гризе домат. С последни лъчи денят изсипва сенки от кофите за боклук и ги рита по улицата.
- "Чук" е когато не можеш да си мърдаш краката и виждаш всичко двуизмерно, в пресичащи се кадри. Тогава има шанс да уловиш малко мръсно вдъхновение на границата на смисъла. Всичко е повод и причина.
- Глупости.

___________________________________________________________________
*to be continued* - Ева, оставям си няколко думи за утре ;) 21.
И не знам, забравих да питам, трябваше ли да е единен свързан текст или може и така?

1 comment:

ева said...

може и така :)

""Чук" е когато не можеш да си мърдаш краката и виждаш всичко двуизмерно, в пресичащи се кадри. Тогава има шанс да уловиш малко мръсно вдъхновение на границата на смисъла. Всичко е повод и причина." хммммм