17.1.09

Lately



Life`s been a bit busy lately.

Честит рожден ден на Ирен първо - един важен човек, който... не знам, нямам думи. Тя винаги се справя с всичко, тя е не просто една от най-стабилните жени, които познавам, тя е супер изобретателна, оригинална, дива, винаги напред към нещо, винаги уверена в себе си, същевременно адски мила и чувствителна - един позитивен реалист, на който се възхищавам много и който винаги изненадва и вдъхновява. Pure energy.

Честит Ден днес и на Поля. Човекът, с който споделих една хубава и доста шантава година от живота си :) Какво да ти пожелая? Гледай към себе си и се учи да си вярваш. Това е най-сигурното нещо, в което можеш да вложиш всичката тази любов. Всичко друго се нарежда :)

Иначе при мен новите неща се изчерпват с обичайните 24-48 часови дни, притичване от град на град, бях у дома за момент, бистрих житейсkата си философия за пореден път, сведох личния си хаос до няколко важни решения, които предстоят, преборих националната поледица в сряда, взех изпита по френска лексикология (йей!) след немалко препятствия, отидох на две интервюта за работа, едното от които бе съвсем изненадващо, но не ме очарова особено - Бизнес парк, corporate shit, на второто се влюбих до уши в компания Sutherland и екипа й, мисля, че мина успешно, ще разказвам по-нататък, и така...
Сега чакам резултати от интервютата, междувременно трябва да напусна (not sure about it yet) работа по възможно най-кроткия начин, имам още два изпита другата седмица, но най-трудната част като че ли мина... Фуф!
Когато спреш и се огледаш след такава седмица, установяваш, че си го закъсал с две неща:
1. секс
2. свободно време за семейството и себе си
Второто е поправимо, а първото ме учудва. Трябва непрекъснато да си намирам занимания, за да не ме връхлитат спомени и усещания. Странно как когато нивото на стрес и дезориентация намалее, емоциите ти се връщат обратно с пълна сила... А дори не бях забелязала, че липсват.

Та, може би няма да се разделям със София сега. Може би ще работя в сплотен млад екип и ще знам защо го правя. Денем, на френски, сред приятели. Ще науча много нови неща. Може би няма да стигна до там и ще приключа нещата тук, за да поживея на юг, докато завърша :) Може би Вселената е пълна с шантави изненади и всичко зависи от тях. Доволна съм, щастлива... и нямам търпение да видя как ще се развие всичко. I smell the winds of change... за което благодаря на Калин & Алекс, Павлина (че изобщо ме накара да се замисля) и световната криза, която разклати лодката for good.

Брат ми, ако четеш това, ти ми липсваш най-много. Съжалявам, че нямам време да бъда добрата малка сестра с шантавите идеи отново, съжалявам, че се виждаме напоследък за броени часове и успяваме само да разменим информация и житейски трудности. Правят ми се някакви неангажиращи, весели неща с теб. Винаги сме го можели! Целувам те!

P.S. Купих си много хубав шал *blush* :)

No comments: