29.10.08

(не)контролируема

Един приятен социален феномен е, че контрольорите в транспорта никога не ме глобяват. Хвала! За година и половина возене в 72! Тази сутрин за пореден път по рамото ме потупа гардеробест чичко със синя яка, на който не обърнах никакво внимание. Явно ученическият ми вид буди снизходителност - раница, слушалки, сенки под очите, загризан химикал и снопче изпринтени лекции (всъщност бяха нощните материали за шизофренията). Искам да благодаря на тези хора, че поне те се грижат за учащите в държавата. Разминах се любезно с чичото и слязох една спирка по-рано. И той знаеше, че нямам билет, и аз знаех, че едва ли ще ме ошамари за което. Ето на това му викам чисти делови отношения! :)

Иначе утре се заформя хубав фото-ден, с подкрепата на Gerga от MySpace (ще я видим и тази птица каква е) и Дени, която ще свари по кафе сутринта :) Стискайте палци клипчето да се получи такова, каквото го виждам в главата си.
Да, клипче ще е, по-скоро слайд от фотоси, закачен към някоя песен. Софийски неща, усещания, есен, детайли. Нетърпелива съм вече...

Абе, чудя се дали в петък вечерта или в събота да правя баница, кой какви предпочитания има? За гости, естествено.

И последно, познайте кой пристига в София за рождения ми ден :)

3 comments:

Unknown said...

Тоя петък не мога, както отбелязах другаде. Тиквеник ще има ли?

Anonymous said...

Аз когато нямам пари за билет - ходя пеша. Но за промяна на българския манталитет ще трябва да се сменят явно още няколко поколения!

junkpaper said...

А., мразя тиквеник... :) може печена тиква, предварително варена в мляко, с малко карамел?

Хей, а за промяна на условията в градския транспорт колко поколения ще се сменят? Защото в Истанбул и Шутгарт ми беше кеф да си плащам...