Милорад и благодаря за хризантемите :)

На черупките на две костенурки край Дунав, издълбано със зъби:

"Ти си като онази девойка, която никога не била ставала рано и като се омъжила в съседното село и трябвало за пръв път да стане рано, съгледала слана на полето и рекла на свекърва си: "Такова нещо в нашето село няма!" И ти като нея мислиш, че на света няма любов, защото никога не си се събуждала достатъчно рано, въпреки че тя е всяко утро тук навреме...

Женското послание било по-късо, само от няколко думи:

Моята родина е тишината, моята храна е мълчанието. Седя в своето име като гребец в лодка. Не мога да заспя, толкова те мразя."